Петър Дюлгеров: „Да споделяш музиката с други е най-хубавото за един музикант“
Интервю с младия пианист от „Сцена на талантите“
28 март 2026 г.
Представяме ви един млад талантлив изпълнител, студент в НМА „Проф. Панчо Владигеров“, който е силно отдаден на камерната музика. Петър Дюлгеров е пианистът, когото на 30 март ще чуем в Камерна зала „България“ заедно с цигуларите Олга Дойкова и Владимир Меранлиев, лауреати на първия Международен цигулков конкурс „Кантус Фирмус“ 2025. Концертът е наречен „Сцена на талантите“ и е част от специалните проекти на Европейския музикален фестивал в подкрепа на млади музиканти.
Петър Дюлгеров е част от вече известното Трио Assai, което също бе отличено от „Кантус Фирмус“ – то получи специалната награда в категория „Камерни ансамбли“ на третия Национален конкурс за млади инструменталисти 2023. И още през февруари 2024 г. триото, което бе създадено специално за конкурса, дебютира на Европейския музикален фестивал с концерт, отдаващ почит към актуалната тогава Година на чешката музика. Сега пианистът ще излезе на сцената като акомпанятор в програма с ярък цигулков репертоар – с творби на Мошковски, Моцарт, Виенявски, Сарасате, Равел и Панчо Владигеров. 23-годишният музикант идва от семейна среда, в която пианото отдавна е начин на живот – неговата майка и сестра също са пианисти, а това до голяма степен предопределя и собствения му път.
„С годините се влюбих в това, да правя музика с други хора – най-основното, което ме крепи и ми дава енергия, особено през последните десет години. Защото, да споделяш музика с други хора е най-хубавото нещо, което един музикант може да прави. А аз имам удоволствието да го правя всеки ден!“
Петър Дюлгеров е съумял да изгради усет за ансамбловото музициране и го формулира така: „За мен най-важното мерило е, когато аз слушам някого, той да ме накара да разбера какво иска да ми каже – без да е нужно да се говори, а само с музика. Това е признак на висок интелект, страхотна зрялост и проникване в дълбочините на музиката“.
Още като съвсем малък свири за първи път с цигулка и долавя неповторимото усещане, което само камерната музика създава. „Това чувство остана в мен и провокира тази любов, която не е спряла да расте оттогава“, споделя той. Партнирал е на много музиканти, повечето от които негови млади колеги, но специално споменава виолончелиста Сион Найман, с когото имат добро приятелство и от години свирят заедно, Георги Райчев (цигулка) и Тодор Иванов (виолончело) от триото, цигуларите Лора Маркова и Виктор Тренев, а и още много, много други. За всички тях той има своята обединяваща фраза: „Имам огромното удоволствие да съм част от едно поколение, което наистина е зашеметяващо!“
Защо избра да останеш в България?
Въпросът, който всички млади музиканти вече чуват, не е изненадващ за Петър, а неговият отговор звучи така: „Аз бях тръгнал по този път. Но точно когато завършвах, дойде пандемията, а това до голяма степен осакати възможностите. Съдбата така направи, че останах, но това е нещо, за което в ретроспекция не съжалявам. Защото имах огромния късмет да намеря хора, които да вярват в мен и да ми помогнат да се развивам тук. Осъзнах колко много човек може да вземе от нашата прекрасна държава и колко много уникални професионалисти има! Оставайки тук, възможностите са страшно много пред един млад музикант“.
За израстването си като пианист е благодарен на проф. д-р Илия Чернаев – „един от водещите педагози в България“, при когото учи още от XI клас. В областта на камерната музика се покланя дълбоко пред проф. Евелина Арабаджиева и я описва като „феноменален педагог, през чиито ръце през последните 40 години са минали огромна част от най-добрите ни музиканти“.
С Олга Дойкова се среща много отдавна в Несебър на лятна академия, където се запознава и с цигулковия й педагог Людмила Иванова. С Владимир Меранлиев познанството е доста по-скорошно и е свързано с Международния цигулков конкурс „Кантус Фирмус“ 2025. Впечатлен от качествата и на двамата – най-вече от тяхната „крехка възраст и дълбочината, която са постигнали“, той си спомня: „Миналата година, когато спечелиха наградите на Международния конкурс, те се свързаха с мен. Това беше огромна изненада и доверие – да мога да свиря с тях!“ Сега, чувайки ги една година по-късно, Петър може да си даде сметка за израстването на всеки от цигуларите и да каже: „Те са музиканти, които много, много надхвърлят годините си.“
Мориц Мошковски, В. А. Моцарт, Хенрик Виенявски, Пабло де Сарасате, Морис Равел и Панчо Владигеров са избраните автори за вечерта – програма с трудности, но и колорит. „Трудностите, освен чисто ансамблови и стилови, са драматургични – как да се изгради една такава програма, която е много шарена. Но и добре измислена, защото показва красотата на дадените епохи и качествата на цигуларите. А пък пианото, както винаги, трябва да е стабилната основа“.
Какво още ни разказа младият български пианист и какво тепърва му предстои след концерта „Сцена на талантите“, чуйте в цялото интервю на Радостина Узунова!
Интервю с Петър Дюлгеров:







