Берлинската филхармония търси нова концертна зала 

31 март 2026 г.

Прочутата с архитектурата си концертна зала на Берлинската филхармония е на повече от 60 години и според експертна оценка, се нуждае от обновяване. Емблематичната сграда в Берлин е проектирана от немския архитект Ханс Шарун (1893–1972), открита е през 1963 г. и е смятана за един от най-важните образци на следвоенния модернизъм в Германия. Сега е планиран обширен ремонт, който ще започне през 2032 г. и ще продължи няколко години, което поставя оркестъра пред необходимостта от нов временен дом. Въпреки редовната поддръжка, сградата на Филхармонията е изправена пред фундаментална модернизация, тъй като след откриването си тя никога не е била изцяло реновирана. Градските власти съобщават, че ремонтните дейности трябва да са насочени предимно към строителните технологии и пожарната безопасност.

„Берлинската филхармония спешно търси нова концертна зала. Сградата на арх. Шарун ще издържи само още няколко години, но оркестърът трябва да продължи да свири“, пише Berliner Morgenpost. Според изданието, засега са намерени две места, но неподходящи – споменават се Международния конгресен център (ICC) и „Хангар 1“ на бившето летище Темпелхоф. Акустиката е най-голямата пречка пред избора на нова зала, защото тя трябва да отговаря на изискванията за голям симфоничен оркестър.

Списанието Das Orchester, ангажирано с дейността на оркестрите и свързания с тях мениджмънт, коментира накратко: „Берлин има проблем“. Ремонтът далеч няма да засегне само Берлинската филхармония, а също и Германския симфоничен оркестър – Берлин (Deutsche Symphonie-Orchester Berlin), Берлинския радио-симфоничен оркестър (Rundfunk-Sinfonieorchester Berlin), Берлинската щатскапела (Staatskapelle Berlin) и други оркестри и ансамбли на територията на сградата. Освен това, все още „Комише опер“ (Komische Oper Berlin) продължава да бъде в ремонт, както и културни институции като Държавната библиотека или Музейният остров, които навлязоха във фаза на извънредно дълги над 10-годишни периоди на реновиране.

Das Orchester прави паралел с Швейцария, където при аналогични обстоятелства в Цюрих бе решен проблема с нуждите на един от най-добрите оркестри в света – Оркестър „Тонхале“. Докато неговата основна сграда, открита през 1895 г., се ремонтираше между 2017 и 2021 г., само за шест месеца се построи временно концертно съоръжение изцяло от дърво за около 10 милиона швейцарски франка в бивша фабрика за зъбни колела („Tonhalle Maag“). Сега списанието пита: „Къде, на каква цена и с кои партньори ще бъдат разработени и управлявани алтернативни места? Много въпроси стоят пред правителството на федерална провинция Берлин, които далеч надхвърлят настоящия му законодателен мандат“.

Сградата на Берлинската филхармония наистина се отличава с необичайни елементи – видими не само отвън, но и особено привлекателни отвътре. Наподобяващата шатра покривна конструкция с ярък жълт цвят я прави забележима отдалеч, но същинската й стойност се крие в разработването на една новаторска за времето си идея за концертното пространство.

Преди повече от шест десетилетия специално за Берлинската филхармония е разработена изцяло нова пространствена концепция – зрителските места да са разположени терасовидно около централно разположената сцена. Това решение на арх. Ханс Шарун става известно като принципа на „лозето“ и коренно променя класическата форма на една концертна зала. Предимствата са очевидни не само за качеството на акустиката, но и за самата публика, която получава пълна видимост към сцената от което и да е място в залата. По подобен начин след това ще бъдат проектирани някои от най-престижните бъдещи музикални пространства в Европа и Съединените щати, а също и в Япония, където през 80-те години изграждат известната Suntory Hall в Токио.

Известен със способността си да преоткрива пространството, градоустройственият специалист Ханс Шарун нарича своя проект „стая за духовен отдих“ за „свободния човек“ и с „музика в центъра на нещата“. В наши дни именно този дух на свободния човек би трябвало да остане непокътнат в Берлин след планирания ремонт, но паралелно с това – и осъвременен. Начинанието е трудно, но не и невъзможно. Особено като се има предвид как концертни зали на 130 години („Тонхале“ в Цюрих – снимката по-долу) бяха едновременно съхранени в някогашния си исторически вид и превърнати в съвременни средища за музика, при това с възстановен акустичен блясък.

Юра Трошанова

Проектът „Сподели КласикА“ се реализира с финансовата подкрепа на Национален фонд „Култура“ по програма „Критика 2025“