Музиката на Моцарт: палитра от образи, грация, лекота и контрасти

Гергана Тодорова за концерт на Софийската филхармония, посветен на 270-годишнината на Моцарт

7 април 2026 г.

В „Сподели КласикА“ публикуваме текст на студентката от НМА „Проф. Панчо Владигеров“ Гергана Тодорова. В новия ни проект тя вече е позната на аудиторията с рецензията, която написа за премиерата на операта „Макбет“ в Софийската опера и балет от края на февруари. Днес ви представяме нейния поглед към концерт на Софийската филхармония от 12 март, посветен на 270-ата годишнина от рождението на Волфганг Амадеус Моцарт. В инициативата „Сподели КласикА“ младите автори работят под ръководството на проф. Боянка Арнаудова, а Радио Класик А помества критичните материали без редакторска намеса.

Музиката на Моцарт: палитра от образи, грация, лекота и контрасти

Софийската филхармония посвети на 270-ата годишнина от рождението на Волфганг Амадеус Моцарт концерта си на 12 март 2026 г. с диригент австриеца Ернст Хьотцл. Прозвучаха три от многото шедьоври в творчеството на композитора: Увертюрата към операта „Дон Жуан“, Концерт за цигулка и оркестър № 5 в ла мажор със солист румънския цигулар Стефан Апроду и Реквием в ре минор, К.626.

Концертът бе открит с известната увертюра към операта „Дон Жуан“, като композиторът пресъздава във встъплението към „веселата драма“ харизматичния и дързък, но неморален главен герой и последвалата му смърт. Още в самото начало драматичните акорди, които трябва да грабнат вниманието на слушателя, звучаха леко далечно – не в пълния си блясък, не подействаха, както очаквах. Увертюрата звучеше по този начин – сякаш щрайхът не бе достатъчно голям, като допускам, че това впечатление се дължи и на по-задното ми място в залата. Оркестърът обрисува игривия, свободен образ на Дон Жуан, като реализира динамичните контрасти, а щрайхът майсторски изпълни леките и пърхави бързи пасажи и украшения. Освен това тихите тремоли в струнните бяха изсвирени синхронно. Финалните акорди прозвучаха с плътен и тържествен звук.

Цигуларят Стефан Апроду изпълни с увереност и майсторство прекрасния Пети цигулков концерт на Моцарт. Звукът от инструмента му бе стабилен и чист, дори в моментите с тиха динамика или във високия регистър на цигулката. Румънският музикант умело извая лиричните фрази във втората част „Адажио“, като на места се дочуваха и някои почти неусетни „пързалки“ между тоновете, а в първата – „Алегро аперто“ замени началната нежност с игрива грациозност. Кулминационни моменти в изпълнението на Стефан Апроду бяха соловите каденци към трите части, както и преходите между дяловете на Рондото. Използвайки мотиви и фрази от съответната част, изпълнителят отново демонстрира майсторство в бързите пасажи и двойните грифове, основно състоящи се от остри дисонанси, като показа и владеене на звука на инструмента. Оркестърът бе балансиран – не покриваше солиста, а когато от фон преминава в по-активна роля, звукът бе изнесен. Имаше изявен синхрон между партиите, а коректното спазване на различните щрихи и динамики в оркестъра в пълнота подкрепи нюансирането на партията на солиста.

В концерта на Софийската филхармония бе изпълнен и величественият Реквием на Моцарт. Солистите Александрина Михайлова (сопран), Мария Радоева (мецосопран), Михаил Михайлов (тенор) и Божидар Божкилов (бас) показаха с майсторство певческите си способности. Синхронът помежду им, както и с оркестъра бе отличен – в „Domine Jesu“ всяка една от мелодичните линии на солиращите партии се разграничаваше в канона. Гласовете им бяха стабилни – имаха контрол и над силата на гласа, и върху ниските и високите тонове – например в „Recordare“, когато пеят хорлано. Всеки един от солистите умело фразираше и придаде разнообразните нюанси в музиката – напрежение, извисеност, нежност или успокоение, които публиката усети.

В Националния филхармоничен хор, с диригент Мария Вълчанова, всяка една от партиите бе спята и певците изпълняваха в синхрон трудните за издържане дълги и пъргави пасажи в двойните фуги в „Kirie eleison“ и „Lux Aeterna“. През почти цялото време звукът на хора бе плътен, но пък на моменти женските гласове не се чуваха особено ясно. Усетиха се характерните за Моцарт контрасти в динамически план и в изграждането на музикалната атмосфера – в „Confutatis“ мъжките партии внесоха напрежение и строгост, съпровождани от целия оркестър, докато женските пеят ангелски във висок регистър, а под тях свири само висок щрайх.

Звукът на Софийската филхармония бе стабилен, плътен и тембрист. Подобно на солистите и хора, оркестърът изгради, а на други места постигна контраст в силата на звука, нюансирайки различните по характер фрази. Същевременно бе създаден баланс между солистите или хора и оркестъра. Солото на тромбона в „Tuba mirum“ придаде бляскава нотка на музиката, като изпълнителят се справи прекрасно с трудната партия, макар и със съвсем леки колебания в интонацията на места. Щрайхът изсвири умело фоновите тремоли и въздушните украшения и пасажи в различните части на Реквиема. Органистът следеше изключително прецизно диригента, като внасяше характерния внушителен и впечатляващ нюанс чрез тембъра на инструмента.

Диригентът Ернст Хьотцл, макар и с някои разминавания и в трите произведения, контролираше внимателно взаимодействието между солови, хорови партии и оркестър – по отношение на баланс, динамични, темпови контрасти и адекватност на звука и тембъра в отделните части. Например в Реквиема във финалите на „Kirie eleison“ и на „Lux Aeterna“ той постигна невероятна плътност и сила в оркестъра и хора. С отдаденост, следвайки неговата интерпретационна концепция, всички постигнаха едно емоционално наситено, логично и въздействащо изграждане на сложната и многосъставна композиция, като частта „Lacrimosa“ от заупокойната меса на Моцарт се усети като кулминационен център на цялата творба.

Изпълнителите получиха заслужените си дълги овации не само след всяко произведение, но и още по-бурните в края на самия концерт. Въпреки някои моменти, си личеше усърдният творчески труд, който целият екип, работещ по проекта, е положил, за да може публиката в зала „България“ да се докосне до прекрасната и величествена музика на останалия в историята като неповторим композитор Волфганг Амадеус Моцарт.

Проектът „Сподели КласикА“ се реализира с финансовата подкрепа на Национален фонд „Култура“ по програма „Критика 2025“