Василена Атанасова: „Оперният корепетитор трябва да обича човешкия глас“

След като завършва магистратура по „Оперна корепетиция“ в Германия, в класа на проф. Паул Вайголд в Музикалната академия в Хановер, тя все по-ясно започва да осъзнава кое е нейното призвание. „Там се формира моят личен избор – да поема по нелекия път на професията „оперен корепетитор“, което считам за моя мисия и до днес“, споделя Василена в интервю за Радио Класик А. Нейното специално отношение към оперното пеене има семейни предпоставки, тъй като и двамата й родители са оперни певци (проф. д-р Маргарита Баснарова и Димитър Атанасов).

 „Операта винаги е била една неизменна част от нашия живот. Още от най-ранна детска възраст помня, когато майка ми беше солист в Операта в Бургас, доста често съм ходила на нейни спектакли и съм проследявала целия този процес. Това са неща, които за едно малко дете остават завинаги в съзнанието! А по-късно, когато тя стана преподавател в Музикалната академия, с днешна дата и професор, успях да имам пряк поглед и върху това да работиш със студенти и всички детайли във формирането на младите оперни певци“.

Интересът й към писането се отключва, кагато започва да пише дисертационен труд върху Рихард Щраус и неговото камерно вокално творчество.

Това беше нещо, което не съм очаквала. В началото бях доста изплашена, защото не знаех дали ще се справя. Наистина не беше лесно, докато се ориентирам да намеря своя стил на писане и начина, по който бих искала да изразя всичко, което мисля. Но с течение на времето толкова много ми хареса и се задълбочих, че се оказа, че това е нещо, което настина бих правила с най-голямо удоволствие и в бъдеще!“

Ключова е ролята на нейния ментор проф. Боянка Арнаудова, която вижда потенциал в нея. „Тя ми даде искрицата да продължа да търся, да се развивам и да се уча в тази нелека професия, за която всички знаем, че в Европа е толкова ценена и е на пиедестал. Наистина е много трудно да пишеш музикална критика – вече мога да го кажа от първо лице и от личен опит.“

Завръщайки се в България през 2020 г., след период на обучение в чужбина, Василена Атанасова констатира, че концертният живот тук е променен в добра насока.

„Смея да твърдя, че в момента концертният живот е много интензивен, разнообразен и се канят много големи имена. Това е привилегия и чест, особено за софийската публика, защото наистина е голям лукс. Много често дори на мен самата ми се е случвало да отида специално в някоя друга държава, да резервирам самолетни билети и хотели, за да чуя конкретно мой любим изпълнител. А ние тук в момента имаме щастието изпълнители като Джесика Прат, например, или Даниел Орен да дойдат при нас, буквално на една крачка, в Софийската опера. Смятам, че хората наистина трябва да оценяват това!“

Каква е нейната лична класация сред последните музикални събития, които е посетила?

„Концертът, който ще остане като един от най-невероятните в моя живот“ е именно появата на сопраното Джесика Прат в Софийската опера, под диригентството на Даниел Орен – „едно преживяване, което ти показва колко велико е това изкуство“, твърди Василена. Друг подобен висок пример тя дава с концерта на победителката в „Опералия“ Екатерине Буачидзе.

Фактът, че изобщо „Опералия“ през 2025 г. също се състоя в София, беше още едно невероятно преживяване. Аз проследих целия конкурс и още когато Екатерине излезе на първия тур, казах на майка ми, която седеше до мен: „Това момиче ще бъде победител!“ Тя беше толкова ярка, толкова категорична и комплексна, а е само на 23 години…“ Подобни личности са силно впечатляващи и вдъхновяващи, убедена е Василена, което й дава повод да се обърне към своите по-млади колеги: „Изключително важно е за младите музиканти, в частност певци, да присъстват, да гледат, да попиват всичко от тях“.

Музикалната критика е деликатен момент, в който трябва да бъде търсен баланс и дипломатичност.

„Лично аз не мога да критикувам остро, защото винаги се поставям на мястото на отсрещната страна, като музикант и изпълнител. И смятам, че трябва да бъде дадена индикация или насока, че нещо може би не е било съвършено, но в същото време да запазя тази деликатност.“

За Василена Атанасова професията на оперния корепетитор е посвещение.

Този тип работа включва както оперния акомпанимент, така и песенния. „Аз бих я определила като едно посвещение на това изкуство, на певците и за мен, за да работиш тази професия, трябва на първо място да обичаш човешкия глас като инструмент и да умееш да разбираш психиката на певците“. Тя ясно си дава сметка, че в процеса на музикантската работа се създава среда, в която нерядко присъства сблъсък на характери и на лично его, а тъкмо това поражда деликатни моменти. От друга страна е напълно наясно и с факта, че оперният корепетитор често остава невидим, въпреки огромния труд и усилия да изработи всеки един детайл от нотния текст в полза на певеца. „Наясно съм, че тази професия много често остава в сянка, защото твоята работа е невидима и зад кулисите“, признава тя.

„Благодаря, че давате поле за изява на моето мнение и моята гледна точка, това наистина е много важно за мен!“, завършва участието си пред микрофона на Радио Класик А Василена.

За да научите още за Василена Атанасова, чиито текстове ще продължим да публикуваме в „Сподели КласикА“, чуйте цялото интервю на Радостина Узунова в звуковия файл!

Василена Атанасова завършва НМУ „Любомир Пипков“ в класа по пиано на Милка Митева, а след това и НМА „Проф. Панчо Владигеров“ в класа по пиано на проф. д-р Даниела Андонова, като паралелно учи и хорово дирижиране в класа на проф. д-р Андриана Благоева. Продължава обучението си в Музикалната академия в Хановер, Германия, завършвайки магистратура „Оперна корепетиция“ в класа на проф. Паул Вайголд. След специализация като оперен корепетитор във Виенската Щатсопер, по-късно става соло-корепетитор и асистент на Генералния музикален директор в Театър Нидерзаксен, град Хилдесхайм, както и доцент-корепетитор към Вокалния факултет в Музикалната академия в Хановер. От 2020 г. е щатен корепетитор във Вокалния факултет на Националната музикална академия в София, а от съвсем скоро вече и доктор в специалността „Камерно пеене – пиано“ към Вокалния факултет на НМА. Била е оперен корепетитор в майсторски класове на именити изпълнители като Бригите Фасбендер и Дарина Такова, има редица награди от авторитетни международни конкурси и спечелени престижни стипендии, сред които от „Общество Рихард Вагнер“ в Байройт, „Йехуди Менухин“ в Хановер и др. Изнасяла е песенни рецитали с оперните певици Мила Михова, Мария Славова, Мариана Пенчева, Вивиен Георгиев и Добрина Икономова.

Юра Трошанова

Проектът „Сподели КласикА“ се реализира с финансовата подкрепа на Национален фонд „Култура“ по програма „Критика 2025“