Филмът беше подготвен с голямо внимание – работихме върху него щателно година и половина. Съвременен Париж вече не прилича на града от XIX век, затова снимахме в Бордо. Този град все още изглежда така, както е изглеждал Париж по времето на Шопен – сиви, каменни улици, стари градски къщи и атмосфера от онази епоха. Не е изненадващо, че много филми, които се стремят да уловят духа на Париж от тогава, са заснети там“, разкрива режисьорът Михал Квечински.

Любимец на парижките салони, аристокрацията и краля на Франция, фигурата на Шопен се откроява на всяко значимо събитие в обществения живот на френската столица. Сцени от филма пресъздават атмосферата на концертите му, нощни забави, моменти на композиране и преподаваните от него уроци по пиано, които е давал заради финансови задължения. Самият композитор изглежда като човек изпълнен с енергия, но опитващ да прикрие болестта си с шеги… „Във филма има и сцена на творчески мъки. Париж е обхванат от епидемия от холера, хората са ужасени, а звуците, които се чуват от апартамента на Шопен, стават все по-непоносими. Накрая някой му извиква: „Спри да свириш вече! Ти си непоносим!“, казва режисьорът Михал Квечински в интервю за изданието Culture Avenue, посветено на полската култура в чужбина и издавано в САЩ.

„Повече от шест месеца четях писма, документи и мемоари. Знам френски, така че имах достъп до оригиналите. И с течение на времето възприятието ми за Шопен се промени напълно – неговият патриотизъм, болестта, както и отношенията му с хората. Предполагам, че писмата няма как да лъжат. Самият аз не познавам лично много гении, но въз основа на писмата му и литературата, разбрах, че Шопен наистина е такъв. Основното ми вдъхновение беше четиритомната биография на Фердинанд Хосик „Шопен. Живот и творчество. Това е брилянтно научно изследване, публикувано в началото на 20 век, основано на богата литература и източници от 19-ото столетие. След като я прочетох, повечето по-късни книги ми се сториха тривиални, неспособни да уловят Шопен такъв, какъвто е в творчеството на Хосик. Ето защо исках да представя нашия велик композитор по начин, който според мен се доближава най-много до истината.“

Фердинанд Хосик (1867–1941) е полски писател, литературен историк, музикант и издател, чието име стои под обширната монография „Шопен. Живот и творчество“, издадена от самия него през 1911 г. Подробен в биографичните си описания, за Фердинанд Хосик се смята, че не прави музикологичен анализ, а по-скоро обвързва литературата с музиката като цялостно наследство на XIX век. Достигнал до много автентични документи, разкази, автографи и писма, в „Шопен. Живот и творчество“ той представя великия композитор-пианист в светлината на пълнокръвно човешко същество, каквато е всъщност идеята и на режисьора Михал Квечински, черпещ вдъхновение именно от този труд.

Във филмовата творба на полския режисьор Шопен вече е знаменитост. Той се намира в ситуацията на човек на изкуството, чийто талант е щедро приет сред елита на Париж от онова време.

„Исках да покажа Шопен като знаменитост. Ние не знаем дали това му е харесвало – по-скоро си мисля, че той не би предпочел да е слуга на тълпите и вероятно славата му е била бреме. Моята цел, обаче, не беше да реконструирам фактите от неговия живот, а да достигна до душата и психиката му, състоянието на неговия ум. На много места умишлено изоставях буквалната точност, ако не беше в подкрепа на това, което той може би е изпитвал… Исках да се съсредоточа върху емоциите и преживяванията, които са повлияли на решенията на Шопен.“

Михал Квечински се натъква и на интересни противоречия, разрушаващи вече изградените ни представи за композитора като интроверт, способен да прекарва дълги часове пред пианото. „Бях изненадан да науча, че Шопен е ходел доста бързо. Това противоречи на мита за деликатния артист, който едва е влачел краката си. Не е възможно да се е движил бавно, тъй като съвременниците му разказват, че е обичал да се шегува и умеел да прави отлични имитации с гласа си, бил е общителен и след вечерно излизане се е прибирал чак в десет сутринта! Всички тези „соарета“ са били очарователни за него. И следователно, във филма той е жизнерадостен и енергичен човек.“

Изпълнител на главната роля e полският актьор Ерик Кулм, който вече е бил отличаван за друг филм на Квечински („Филип“ 2022) с наградата „Орел“ – най-важното отличие на филмовата общност в Полша. Също така, с четири статуетки „Орел“ съвсем скоро беше удостоена и цялята филмова продкуция за Шопен – през март 2026 г. филмът спечели четири приза: за сценография, костюмография, грим и звуков дизайн.

И конкурсът „Шопен“ отдели специално внимание на кинотворбата, като я показа във Варшава миналата година непосредствено преди 19-ото си издание.

„Chopin, Chopin!“, чиято световна премиера бе миналия октомври на 50-ия Полски филмов фестивал в Гдиня, има бюджет от 72 милиона злоти и е една от най-скъпите продукции в историята на полското кино. С впечатляващи декори и костюми, в нея участват над 260 актьори и 5000 статисти, подготовката отнема повече от две години, а снимачният период – четири месеца. Михал Квечински е не само режисьор, но също сценарист и филмов продуцент със сериозно наследство зад гърба си. Основава специализираната във филмови и телевизионни продукции компания Akson Studio, по-късно е съосновател и на Arka Film, а като продуцент Михал Квечински има опит с мащабни продукции за киното, сред които ярко се отличава филмът „Катин“ на Анджей Вайда от 2007 г., за който музиката написа Кшищоф Пендерецки. Именно за „Катин“, като негов продуцент, Квечински е удостоен с Полската филмова награда през 2008 г.

В „Европейско кино в Деня на Европа“ на 9 май се включват много от киносалоните в София, а в страната филмът ще може да бъде видян още във Варна и Пловдив – чудесна възможност за зрителите извън столицата. Така „Шопен – соната в Париж“ влиза в списъка с общо 23 български и европейски заглавия, които ще бъдат показани в провежданата за пети път инициатива по повод Деня на Европа (виж пълния списък с избраните филми и киносалони).

---

Юра Трошанова

Проектът „Сподели КласикА“ се реализира с финансовата подкрепа на Национален фонд „Култура“ по програма „Критика 2025“