Емануил Иванов: „Наградите са важни, когато мотивират, но и опасни, когато егото расте“

13 май 2026 г.

Младият пианист Емануил Иванов, когото музикалният свят вече познава като лауреат на конкурса „Феручо Бузони“ в Болцано, за първи път ще бъде солист на Камерния ансамбъл „Софийски солисти“. Концертът е тази вечер в Централния военен клуб, където под диригентството на Любомир Денев-син публиката ще чуе програма с произведения от Йохан Себастиан Бах, Гия Канчели и Морис Равел: „Фантазия и фуга в сол минор“ от Бах в оркестрация на Иван Бакалов, „Валс Бостън“ на Канчели (със солист Емануил Иванов) и Струнен квартет във фа мажор на Равел (версия за струнен оркестър).

„Валс Бостън“ е много интересна пиеса, която е написана през 1996 г. за пиано и струнен оркестър. Това не е виртуозно произведение и няма пиротехника или фойерверки – а точно обратното – една много съзерцателна, статична и дори емоционално разтърсваща пиеса. Една от тези творби, които са толкова емоционално ангажиращи, че даже трудно се работят“, споделя пианистът за творбата на Гия Канчели, която е предложил на Софийски солисти за своя дебют с тях.

Причините за този избор се крият в липсата на достатъчно репертоар за пиано и струнен оркестър, поради което най-често се посяга към Концерта на Алфред Шнитке за такъв състав. Още повече, че в началото на 2024 г. ансамбълът вече представи именно Шнитке, тогава със солист Пламена Мангова. Другата причина е от по-лично естество и е свързана с националността на Гия Канчели – съпругата на младия пианист също е от Грузия, а самият Емануил уверява, че познава добре музиката на композитора.

„Софийски солисти са легендарни в България и имат много богата история! Винаги с много голямо уважение съм се отнасял към тяхната работа, защото не е лесно да се поддържа един такъв ансамбъл, на такова високо ниво и с такъв интересен репертоар – те свирят много музика от ХХ век, а както знаем това не винаги е лесно за реализиране. Публиката може да възприеме по-трудно тази музика, но е факт, че те все пак успяват и аз напълно подкрепям това“.

Освен концерта, през тази седмица музикантите записват в БНР нова пиеса за пиано и оркестър от Любомир Денев.

„Винаги е интересно, когато има ново произведение за пиано и оркестър, а и това не се случва много често в наши дни. Записите вървят и аз участвам с голяма радост, защото все пак това е нов репертоар за нас“, признава пианистът.

Емануил Иванов живее в Лондон, където продължава пианистичното си усъвършенстване в Кралската академия по музика. Скорошните му концертни ангажименти го отвеждат до Маями и Южна Африка, където не за първи път гостува. „Аз вече имам големия късмет да съм редовно там, а тази година и два пъти“, разказва пианистът.

„Южна Африка е едно страхотно място, тъй като публиката е жадна за класическа музика и посреща музикантите с огромно желание и интерес. Там нещата се получават наистина леко, защото усещаш една взаимна обич, както трябва и да бъде“. Наскоро той посети африканската държава основно за две събития – концерт с Филхармонията на Йоханесбург и участие в Международен клавирен симпозиум, към който тази година се присъедини и Людмил Ангелов.  „Той изсвири страхотен Шопенов рецитал, а аз свирих интеграл с Прелюдиите и фугите на Шостакович. Беше музикален празник в пълния смисъл на думата!“

Засега албумите му са два: клавирните сонати на Доменико Скарлати (серия от поредицата на компанията Naxos) и дигиталният албум с музика на Фредерик Ржевски (1938–2021) за британския лейбъл Linn Records, като част от Двестагодишната стипендия на Кралската музикална академия в Лондон, благодарение на която Емануил Иванов се обучава в британската столица. „Този албум е само дигитален и той не съществува във физически формат, което за мен не е оптимално. Аз съм леко старомоден и съм фен на физическия продукт, но това е тенденцията в момента“, коментира пианистът. Има планове и за трета звукозаписна сесия – през лятото го очаква запис на Прелюдии и фуги от Шостакович за Chandos Records, който най-вероятно ще бъде издаден в началото на следващата година.

„Наградите са важни, когато се възприемат като мотивация, стъпало или стъпка към усъвършенстване. Но могат да бъдат опасни, когато стават повод за прекалена гордост и когато егото започва да расте. Това е нещо, с което аз много внимавам… Няма какво да се лъжем – приятно е да получиш висока оценка за работата си, но човек не трябва да се главозамайва.“

Емануил Иванов спечели първата си голяма награда на конкурса „Бузони“ през 2019 г., когато беше едва на 20, което широко отвори вратите пред съвсем младия тогава изпълнител за концертни ангажименти в престижни зали. Соловият му рецитал, изнесен в празната зала на Миланската скала през периода на пандемията, беше излъчван онлайн на живо и се оказа своеобразен връх в кариерата му, а преди година той направи соло дебют и в Карнеги хол, Ню Йорк, свирейки в Камерната зала (Weill Hall). Има награди от важни международни конкурси като „Алесандро Казагранде“, „Скрябин – Рахманинов“, „Лист – Барток“, „Млади виртуози“, „Дину Липати“, носител е на „Кристална лира“ и „Млад музикант на годината“, включително и на награди в Обединеното кралство като „Musicians’ Company Silver Medal“ и „Carnwath Piano Scholarship“.

Съвсем скоро, по повод празничния 24 май, му предстои концерт с цигуларката Лия Петрова във Виена, който ще бъде на 27 май в Хофбургкапеле и е организиран от Българския културен институт „Дом Витгенщайн“. Очаквано събитие, което кара младият музикант да възкликне с радост: „Първа колаборация със страхотната Лия Петрова!“

Цялото интервю на Радостина Узунова с Емануил Иванов може да чуете в звуковия файл!

Юра Трошанова

Проектът „Сподели КласикА“ се реализира с финансовата подкрепа на Национален фонд „Култура“ по програма „Критика 2025“