14 май 2026 г.

В „Сподели КласикА“ вече редовно четем техни текстове. Те описват различни събития от концертния живот или ни представят теми от музикалната история. Всяка от тях има своя личен път в музиката, но днес вече и трите са студентки в Теоретичния факултет на Националната музикална академия „Проф. Панчо Владигеров“. Уменията си да пишат в областта на музикалната критика усъвършенстват с техния ментор в обучителната програма проф. Боянка Арнаудова, виден музиколог, журналист, драматург и преподавател в академията. Георгия Станева, Гергана Тодорова и Радост Александрова гостуваха в Радио Класик А, за да разкажат повече за себе си и да научим какво ги привлича в призванието да описваш музиката чрез слово.

• Георгия Станева е в IV курс и изучава „Оперно-симфонично дирижиране“ при доц. д-р Георги Патриков, а съвсем скоро бе и последният й концерт като диригент в академията.

„Изявявам се най-много с Академичния симфоничен оркестър, тъй като с тях имаме годишни концерти, които са предвидени за учебната година. През февруари 2026 г. имах удоволствието да работя със Симфониета София с мой колега пианист, а от теоретична гледна точка имам една статия, написана под ръководството на проф. д-р Илия Граматиков, която е публикувана в Studentum opera scripta“, започва представянето си тя. В новото електронно издание на НМА „Проф. Панчо Владигеров“ – платформата Studentum opera scripta, в която студентите от всички специалности могат да публикуват свои научни разработки, вече е поместен материал на Георгия Станева под заглавие „Ранните творби на Кшищоф Пендерецки – лаборатория за разработване на индивидуален композиционен език“.

Тъй като самата тя изучава задочно и балетна педагогика, а дипломирането й предстои скоро, това я подтиква да напише статия с фокус към балетния шедьовър „Нестинарка“ на Марин Големинов – специално за проекта „Сподели КласикА“. Самата тя започва заниманията си с балет от тригодишна, а в Музикалното училище в София постъпва само две години по-късно. Завършва училището с кларинет при проф. Сава Димитров, когото нарича „моят много любим преподавател“ и признава, че винаги е имала прекрасни преподаватели. „По кларинет много ми е помагал и Росен Идеалов, в академията имах щастливата звезда да попадна при маестро Георги Патриков, после съм се занимавала с проф. Илия Граматиков, а сега чрез вас имам щастието да се докосна и до проф. Боянка Арнаудова“, разказва за учителите си Георгия.

Концертите и публиката в залата – тема, която я вълнува. „Винаги ми се иска публиката да е по-интегрирана към случващото се в залата, но не винаги това е така“, споделя тя. „Но е важно е да присъстваме, да виждаме какво се случва и да изказваме мнението си. Защото е много различно това, което слушаме на запис и което е било преди години, спрямо това, което се случва в момента“. Музикалната критика е поле за „казване на истината, към което винаги ни е подтиквала проф. Арнаудова, но не е задължително тази истина да бъде груба. Т.е. винаги нещата могат да се поднесат по интелигентен начин“.

• Гергана Тодорова е родом от Плевен, където е завършила Музикалното училище като пианист, а в момента е II курс в специалността „Музикознание“, като вече се е насочила към „История на музиката“.

„Пианото е нещо, което развива не само качествата на децата, но и впоследствие много помага, когато някой изобщо се занимава цялостно с музика. Още в гимназията се насочих към теоретичните предмети – мои преподаватели ме вдъхновиха и ми показаха, че теорията е доста важна в изучаването и създаването на музика“, споделя тя. Идеята да се включи в „Сподели КласикА“ я привлича, защото вижда възможност за изказване на мнение, което да се разпространи до много хора: „За мен лично това е нещо хубаво – да се дава гласност и на младите, които се интересуват от концерти и от това как се развива музиката в България“.

За да напише една рецензия, Гергана следва принципа за „елегантността в изказа“, на който я учи проф. Боянка Арнаудова, както и „следването на собствени критерии“. Изразяването на собствено мнение е важен момент в създаването на критичен текст, когато пишещият иска да покаже и аргументира личното си отношение към чутото в залата. Сред събитията, които са успели най-силно да я вдъхновят в последно време, са два от концертите на Софийската филхармония, за които тя вече писа: Музиката на Моцарт: палитра от образи, грация, лекота и контрасти и Българската премиера на творба от Дани Елфман и вечният Николай Римски-Корсаков.

„Беше много впечатляващо! Оказа се, че толкова много хора могат да се стиковат и да работят заедно“, обобщава Гергана, имайки предвид както изпълнението на Реквием от Моцарт, така и пищната „Шехерезада“ на Римски-Корсаков за голям оркестър, какъвто рядко виждаме на българска сцена.

• Радост Александрова в момента е II курс в НМА „Проф. Панчо Владигеров“ и изучава две специалности: „Музикознание“ и „Оперно пеене”.

Музиката я съпътства от съвсем малка, дори като самостоятелен избор още от дете: „Може би бях на 4 или 5, когато казах на моите родители, че с това искам да се занимавам!“, си спомня тя. Завършва НМУ „Любомир Пипков“ с класическо пеене, а заслугата да прояви интерес към „История на музиката“ още тогава, се дължи на преподавателката й Албена Безовска. В „Сподели КласикА“ до момента я познаваме от впечатленията, които изрази в публикацията Три погледа към „Макбет“ на Верди в Софийската опера: Радост Александрова.

„Важно е да се посещават възможно най-много концерти – това апелирам към всички млади хора. Слушайте музика, ходете на театър, защото културата е важно нещо! Това оформя човека“. Когато пише текстовете си и работи с проф. Арнаудова, Радост възприема професионалната й намеса като много ценна. Отличава ярко едно събитие, на което е присъствала наскоро – концерт, за който с категоричност може да каже: „Те вдъхнаха надежда на българската публика!“. Това е рециталът на Лия Петрова и Людмил Ангелов от втория сезон на Колекция Stradivarius, а отзвукът й от този концерт тепърва ще се появи в „Сподели КласикА“.

„Публиката реагира: залата беше в пълна тишина през целия концерт. Макар да бяха само двамата, те запълниха пространството около себе си…“, описва атмосферата тя.

Вдъхновение, още хубава музика, реализация в желаната сфера и дори бъдеще като преподаватели – това са само част от техните мечти, за които всяка една говори. Георгия Станева, Гергана Тодорова и Радост Александрова тепърва ще разкриват таланта си като  разказвачи на музика – умение, подплатено не само с дар слово, но още със смелост, професионален поглед и не на последно място житейска мъдрост.

Нека им пожелаем на добър час!

Може да чуете целия разговор на Радостина Узунова с трите студентки в звуковия файл!

Юра Трошанова

Проектът „Сподели КласикА“ се реализира с финансовата подкрепа на Национален фонд „Култура“ по програма „Критика 2025“