27 май 2026 г.

Като свидетел на събитията от театралния живот у нас през последните близо 35 години, Николай Йорданов разказва не само за историята на най-мащабното театрално събитие в България, но и за неговите съвременни измерения. Той е директор на Международния театрален фестивал „Варненско лято“ и на платформата „Световен театър в София“, а само преди дни гостува в Радио Класик А, за да представи и двата форума.

През 1992 г. директорите на театрите в България се събраха и решиха, че е необходимо да се създаде национален театрален форум. Тогавашното ръководство на Варна също имаше желание да разшири рамката на „Варненско лято“, което до този момент беше предимно музикален фестивал и с готовност подкрепи инициативата на театралните директори. Министерството на културата също разпозна значението на тази идея и през 1993 г. се проведе първото издание. След 1995 г. заедно с Цветана Манева бяхме избрани за директори на фестивала, за да има хора, които целогодишно да се занимават с планирането, програмирането и селекцията“, споделя спомените си от началните години на театралния форум Николай Йорданов.

„Тъй като всичко се разрастваше, през 2004 г. с Цветана Манева и колегата ми Стефан Терзиев основахме фондация „Виа Фест“ – тя пое организацията и ръководството на фестивала, който продължи да се развива и да създава нови модули“. Няколко години по-късно се стига и до създаването на „Световен театър в София“: „Интересно е, че през 2007 г. Столичната община също подаде ръка и започнахме да представяме чуждестранните спектакли и в София. Така постепенно се роди инициативата „Световен театър в София“, която с времето придоби собствена автономност“.

Днес вече за 34-ти път Варна ще бъде домакин на световното театрално изкуство – Международният театрален фестивал „Варненско лято“ ще се проведе между 1 и 11 юни 2026 г., а програмата му – заради голямото й разнообразие – е разделена в различни модули. „През тези 34 години фестивалът изгради вярна и взискателна публика, която ни задължава постоянно да поддържаме високо ниво“, признава директорът.

„Важно е да кажа, че не се ръководим само от популярните имена – търсим и стойностни спектакли, които понякога остават извън центъра на масовото внимание“, посочва Николай Йорданов. „Например, поканили сме спектакъла „И ние играем Ромео и Жулиета“ на Столичния куклен театър – постановка за деца и възрастни по Шекспир, режисирана от Стоян Радев. По този начин се стремим да разширяваме зрителската аудитория.“

„Тази година решихме да открием със спектакъла „Малката Англия“ на Народния театър, постановка на Диана Добрева, която вече предизвика огромен зрителски интерес. Диана Добрева е един от най-интересните български режисьори с много ярък сценичен език и силна позитивна енергия, която заразява публиката. Още на следващия ден ще покажем друг неин спектакъл – „Боже мой“, продукция на Пловдивския театър по стихове на български поети, който вече спечели няколко награди. Така Пловдивският театър ще представи своето силно присъствие на фестивала. Паралелно с това ще имаме и уличен спектакъл на ЖАР Театър, защото варненската публика вече очаква и подобни събития на открито около откриването на фестивала. Основната програма включва 14 български спектакъла, които според нас са сред най-интересните продукции на изминалия сезон. Опитваме се да покажем разнообразие от режисьорски стилове, драматургия и актьорски постижения.“

Фестивалът показва не само драматичен театър, но също танцов, куклен и уличен. „Избираме продукции със силен сценичен език и високи актьорски постижения. Тази година сме включили Балет „Арабеск“ с две продукции. Ще покажем и спектакъла „Behind You“ на Филип Миланов, както и постановката „Лицето на ближния“ на Маргарита Младенова и Театрална работилница „Сфумато“.

Един от модулите е театралният шоукейс, за който се подбират между пет и седем спектакъла, превеждат се на английски език и се представят пред чуждестранни селекционери, критици и журналисти. Друг модул е „Интермецо“, който се реализира съвместно с Международния музикален фестивал „Варненско лято“. „В него представяме проекти на границата между музика, театър и танц. Тази година сме поканили цигуларя Васко Василев и испанския китарист Карлос Йаве“, пояснява Николай Йорданов.

Чуждестранното участие е насочено към европейската сцена. „Тази година обаче имаше финансови затруднения, свързани с подкрепата от Министерството на културата, и част от проектите отпаднаха или останаха само за София. Но все пак ще покажем изключително интересния спектакъл „Бурята“ по Шекспир на унгарския режисьор Виктор Бодо, поставен в румънския град Сфънту Георге. Ще гостува и Галин Стоев със спектакъла „Илюзии“ по текст на Иван Вирипаев – френска продукция с млади актьори. Друг интересен проект е „Опиянение и гняв“ – немска продукция със Стефан Щерев, която представлява своеобразен театър-променада. Публиката се движи из градската среда с слушалки и преживява спектакъла по необичаен начин.“

Според Николай Йорданов, когато една театрална постановка се поднесе пред публиката на един фестивал, то всичко в нея се променя: „Често самите артисти споделят, че спектаклите им се случват по различен, по-силен начин – именно пред фестивалната публика. Това е най-голямото удоволствие и смисълът на фестивала!“

Докато Варна все още ще е във фестивалния ритъм на театралните си представления с „Варненско лято“ (1 – 11 юни), в столицата ще започне 20-ото юбилейно издание на „Световен театър в София“ (9 юни – 7 юли). От създаването си през 2007 г. тази инициатива предлага на софийската публиката чуждестранните продукции, които гостуват във Варна, защото „би било жалко една голяма международна продукция да бъде показана само в един град, след като са вложени толкова усилия за нейното гостуване“, по думите на Николай Йорданов. „Така се роди „Световен театър в София“, разказва той и допълва: „С времето платформата придоби своя автономност и започна да програмира спектакли, които не се представят във Варна. А предимството на София е, че тук има повече сцени и по-добри технически възможности. Това позволява да показваме продукции, които трудно биха могли да бъдат реализирани във Варна“.

Основната цел остава една и съща: да се представят нови явления в театъра и съвременния танц, а също и „творци, които предлагат нов театрален език и биха могли да станат партньори на българските театри“, по думите на Николай Йорданов. „Например, словенският режисьор Йерней Лоренци, когото поканихме още преди 20 години във Варна със спектакъла „Буря“ и  след това сме канили многократно…“

„Световен театър в София“ 2026 включва четири сценични събития и една кино прожекция, традиционно се показват и театрални прожекции на голям екран. „Дълги години представяхме продукции на National Theatre Live от Лондон. А тази година ще покажем спектакъла „Ревизор“ на Юрий Бутусов. Миналата година той трагично почина в България и искаме да почетем паметта му“, казва още директорът на инициативата. Програмата започва с „Бурята“ на Виктор Бодо във Военния театър, публиката ще види и „Илюзии“ на Галин Стоев, а друг акцент е  спектакълът на чешкия режисьор Ян Миколашек, посветен на Карл Маркс. Финалът ще бъде с „В очакване на Годо“ от Самюъл Бекет, поставен от знаменития гръцки режисьор Теодорос Терзопулос в италианския театър „Емилия Романя“. „Всички спектакли са със субтитри на български и английски език, защото в София има много чужденци и гости на града, които също проявяват интерес към програмата“, посочва директорът.

Всичко за тазгодишните издания на „Варненско лято“ и „Световен театър в София“ чуйте в цялото интервю на Радостина Узунова с Николай Йорданов, директор и на двата форума!

Проектът „Сподели КласикА“ се реализира с финансовата подкрепа на Национален фонд „Култура“ по програма „Критика 2025“