Веско Ешкенази: „Тази цигулка е изключителна!“
Големият български цигулар свири на 5 юни в „Колекция Stradivarius“
„Тази цигулка е изключителна! Тя наистина е една от най-добрите на майстора Гуарнери дел Джезу, от неговия Златен период. Характерното за нея е, че си има име, което се знае в нашите среди – Камила Урсо – цигуларката, която на 16-годишна възраст от Франция е посетила Съединените щати и е свирила точно на тази цигулка. Всъщност, това е първата жена от Европа, която е направила американско турне и това се е случило в средата на 19 век“.
29 май 2026 г.
Така описва вълнуващата история на своята цигулка от 1742 г. Веско Ешкенази, който без колебание я представя като „моето второ аз“. Виртуозът ще демонстрира качествата на този исторически инструмент съвсем скоро във втория сезон на Колекция Stradivarius с концерт на 5 юни, заедно с Оркестър „Кантус Фирмус“ и диригента Ивайло Кринчев. В зала „България“ предстои вечер със силно романтична програма и цигулкови композиции, които Веско Ешкенази отдавна е заобичал. Избрал е прочутият Концерт в ми минор на Феликс Менделсон-Бартолди и „Хаванеза“ от Камий Сен-Санс, а оркестърът ще добави още романтичен звук – със Симфония № 4 „Италианска“, отново на Менделсон.
Вече четвърт век Веско Ешкенази е първи концертмайстор на един от най-добрите симфонични оркестри в световен мащаб – Кралският Концертгебау в Амстердам. Благодарение на това, той получава още през 2000 г. първата си майсторска цигулка – също „Guarneri“, а 12 години по-късно му е предоставен и настоящия инструмент, който отново е изработка на прочутия италиански лютиер Гуарнери дел Джезу (1698–1744).
„Това е вторият „Guarneri“, на който свиря аз в кариерата си, откакто съм в Концертгебау. Тази цигулка, както и предишната, се предоставят на оркестъра – а и на мен самия – от частни лица“. Връщайки се назад в годините той споделя и какъв е бил неговият подход към тези редки майсторски инструменти:
„С такъв инструмент трябва време! Нужен е един период, както и при хората, в който да можем да се запознаем, да се усетим един друг и как реагираме на определен начин на свирене. Аз лично вероятно съм променил някои неща в свиренето си от времето, когато съм започнал с тези два инструмента. Защото, наистина това са инструменти от най-висока класа и те изискват много голямо внимание – относно натиска с лъка към струната, отзвучаването и още много неща, които са сложни… Но, всичко това иска време, иска спокойствие, иска работа и задълбоченост – и това е характерно за първите около шест месеца до една година от „запознанството“ с инструмента.“
Историята
Преди Камила Урсо (1840–1902), инструментът е принадлежал към различни колекции и не е попадал в ръцете на известни изпълнители. Така първото име, което става част от неговата персонална история, е точно това на младата цигуларка, родена във Франция и прочула се като дете-чудо, особено след американските си успехи. Постепенно за нея се заговаря като за един от най-забележителните цигулари, изявявали се през втората половина на 19 век, въпреки че днес е почти забравена. Родена във френския град Нант в семейство на музиканти, Камила Урсо е учила в Парижката консерватория и според някои източници, се оказва първото момиче, прието в престижната образователна институция. Още като дете тя свири в САЩ и Канада, започвайки твърде рано концертна кариера, а след дълги години на постоянни изяви в Америка и Европа се оттегля в Ню Йорк, където почива на 62-годишна възраст.
Камила Урсо, източник: New York Public Library
Джоузеф Силвърстийн, източник: alchetron.com
Камила Урсо е първото име, което инструментът е получил, а след това е имал различни собственици – колекционери. Но преди да дойде при нас, тук в Амстердам, цигулката е била притежание на едни от най-големите цигулари-концертмайстори в историята“, казва Веско Ешкенази. Сред тях е американският музикант Джоузеф Силвърстийн (1932–2015), цигулар и диригент, който в продължение на 22 години е концертмайстор на Бостънския симфоничен оркестър, също известен солист и камерен музикант. Именно заради него цигулката получава името си Guarneri „ex Silverstein“. „Направил е много записи с този инструмент, и то с много големи имена като Йо-Йо Ма и други, с които си е партнирал“, допълва Веско. „Мисля, че Силвърстийн е цигуларят, който е притежавал цигулката около 50 години, а след неговата смърт тя идва вече тук в Амстердам, при мен“.
Сен-Санс и Менделсон
- Едно от първите произведения, с които българският цигулар се е явявал на конкурси още от юношеската си възраст, е „Хаванеза“ на Камий Сен-Санс: „Произведение, което аз много заобичах, защото е много романтично, но също и малко меланхолично. Изключително красива френска музика, в която аз се чувствам в свои води!“
- Сред тези първи творби от ранния му репертоар е и добре познатият и често свирен Цигулков концерт на Менделсон в ми минор, с чиито ноти също се запознава в млада възраст и пак по повод конкурси или друг тип изяви по света: „Този концерт е едно от първите произведения, в които аз намерих себе си и звучността, която търсех – в мелодиката, хармониите…“
Веско Ешкенази в Concertgebouw, снимка: Eduardus Lee, източник: concertgebouworkest.nl
В края на миналата година Веско Ешкенази изсвири Менделсоновия Концерт за цигулка в ми минор, op. 64, като солист на собствения си оркестър и под диригентството на Иван Фишер, в рамките на две поредни вечери. Историята му с тази творба и този оркестър е емоционална, защото само преди няколко години той трябваше да изсвири Концерта под палката на Марис Янсонс (1943–2019), с когото бе близък и възприемаше като приятел. Плановете обаче не се осъществяват – изпълнението е било в графика на оркестъра за април 2020 г., но не е могло да се състои, заради кончината на маестрото на 1 декември 2019 г. Последва ковид пандемията и трудните времена за артистите, когато сцените останаха затворени… Едва наскоро, преди шест месеца, солистичното представяне на Веско Ешкенази отново бе планирано и Концертът на Менделсон прозвуча под палката на Иван Фишер на 3 и 4 декември 2025 г.
„Винаги, когато свиря като солист с този оркестър, усещането е като за едно семейство, което е около мен. Но това не означава, че е лесно, защото очакванията и на публиката, и на оркестъра, са много високи. Но характерното при нас е, че когато се съберем на сцена, ние забравяме за всичко това и просто правим музика, наслаждавайки се!“ Българският музикант говори за онези специални моменти, когато напуска стола на концертмайстора и излиза пред колегите си, за да солира. А те са десетки пъти, в които е свирил цигулковите концерти на Брух, Хачатурян, Дворжак, Шимановски, Барбър и още много други, за което признава: „Изключително щастлив съм, че имам тази възможност в кариерата си“.
Цялото интервю на Радостина Узунова с цигуларя Веско Ешкенази може да чуете в звуковия файл!
Веско Ешкенази, източник: Vesko Eschkenazy/FB
Интервю с Веско Ешкенази:
Юра Трошанова
Проектът „Сподели КласикА“ се реализира с финансовата подкрепа на Национален фонд „Култура“ по програма „Критика 2025“
