„Карнавал на животните“ на Сен-Санс навърши 140 години

2 юни 2026 г.

Не просто умел композитор, но и майстор с чувство за хумор, самоирония и огромна фантазия. Един от владеещите това тънко изкуство е французинът Камий Сен-Санс, чиято колоритна звукова сюита „Карнавал на животните“ се ражда през 1886 г. Тази „Голяма зоологическа фантазия“, както още е наречена, е издържала изпитанията на времето цели 140 години и няма съмнение, че животът й ще продължи още дълго.

„Карнавал на животните“ е композиция отпреди 140 години, но първото й нотно издание се е забавило с повече от три десетилетия. Това се случва, защото Сен-Санс (1835-1921) се е опасявал, че подобна творба с хумористичен характер би накърнила репутацията му на сериозен композитор и самият той настоява партитурата да не бъде публикувана приживе. Така и става – първото издание се появява чак през 1922 г., но преди това шансът да звучи получава само една единствена пиеса от цялата фантазия. 

Докато композиторът е бил жив, са известни едва няколко изпълнения в по-тесен колегиален кръг, сред които премиерното от пролетта на 1886 г., както и последващо в дома на прочутата певица Полин Виардо. Познати фигури от френската музикална сцена се събират за първото изпълнение – самият автор свири заедно с пианиста и композитор Луи Димер клавирните партии, а тази на флейтата се изпълнява от именития Пол Тафанел. И само една от 14-те пиеси на цялата сюита оцелява до първото издание през 20-те години на ХХ век – мелодията „Лебедът“, която през 1886 г. за първи път бива представена от виолончелиста Шарл Лебук. „Лебедът“ наистина се оказва със специален статут – това е единствената част от сюитата, за която авторът е разрешил да бъде публикувана още през 1887 г., като за този случай Сен-Санс е направил аранжимента за чело и пиано, популярен и до днес.

Заради изричното желание на композитора, вписано в неговото завещание, истинският живот на творбата започва едва през пролетта на 1922 г., когато той вече не е между живите. Френското музикално издателство „Durand“ отпечатва цялата партитура и „Карнавал на животните“ звучи за първи път на сцена пред публика, под диригентството на Габриел Пиерне. Музиката е посрещната с небивал възторг, а вестник „Le Figaro“ свидетелства за това:

Не можем да опишем виковете на радостна възхита от ентусиазираната публика! В огромното творчество на Камий Сен-Санс „Карнавал на животните“ със сигурност е един от неговите великолепни шедьоври. От първата до последната нота, това е непрекъснато излияние на духа на най-висшата и благородна комедия. Във всеки такт, във всеки момент има неочаквани и неустоими находки. Теми, причудливи идеи и инструментация се съревновават с буфонада, грация и вещина (…) Когато обича да се шегува, майсторът никога не забравя, че именно той е майсторът 

Две пиана, струнен квартет, контрабас, флейта/пиколо, кларинет, стъклена хармоника (днес заменяна най-често от глокеншпил) и ксилофон са инструментите, които не само дават „глас“ на животните, но понякога и пародират други композитори, дори и самия автор. Могат да бъдат разпознати теми от „Сън в лятна нощ“ на Менделсон, Берлиоз и неговата драматична легенда „Проклятието на Фауст“ или известния „Канкан“ на Офенбах от „Орфей в ада“, а Сен-Санс пародира и самия себе си с откъс от своя „Танц на смъртта“.

„Карнавал на животните“ е музика, написана с удоволствие – или поне така е споделял самият Сенс-Санс на своя издател, а и защото е отвличала вниманието му от други много по-натоварващи го партитури. 1886-а е годината на неговата известна Трета симфония (с орган) и времето, когато международната му кариера се подрежда все по-успешно като диригент, органист и композитор. В една твърде сериозна и конкурентна среда, какъвто е музикалният живот във Франция преди 140 години, „Карнавал на животните“ се появява като свеж и непретенциозен полъх от перото на музикант, който не просто владее въображението, но и иронията в човешкия свят. Умение, притежавано от малцина в изкуството.


Юра Трошанова

Проектът „Сподели КласикА“ се реализира с финансовата подкрепа на Национален фонд „Култура“ по програма „Критика 2025“