3 юни 2026 г.

Днес в „Сподели КласикА“ ви правим съпричастни на моменти от музикалната практика, които обикновено остават скрити за публиката: оркестрова репетиция с гостуващо световно име от диригентския подиум. Рядко можем да повдигнем завесата към една репетиция, за да усетим атмосферата, в която музикантите изработват всеки такт и детайл от партитурата преди концерта. Но в този конкретен случай ще направим точно това – и то не през погледа на музикалния критик, а през сетивата на оркестранта. Тази седмица Софийската филхармония репетира усилено под палката на Кирил Петренко, главният диригент на Берлинската филхармония, който е тук за концерт утре вечер в зала „България“ със следната програма: Вариации „Енигма“ от Едуард Елгар и „Тъй рече Заратустра“ от Рихард Щраус.

„За повече от шестнадесет години във Филхармонията не си спомням друг репетиционен период с толкова висока концентрация. Атмосферата е особена. Музикантите слушат по различен начин. Всичко е толкова ясно, че на практика няма нужда от въпроси. Усеща се, че всички искат да извлекат максимума от тази възможност“, написа Димитър Московски, първи кларинетист на оркестъра, когото нашата аудитория познава и в друга светлина – от безупречните му преводи в ефир при разговори с чуждестранни музиканти. В очакване на концерта, споделяме неговите впечатления за работата на Петренко със Софийската филхармония, публикувани в социалните мрежи. Радио Класик А помества текста със съгласието на автора, като единствено заглавието е добавено от редакцията.

Има концерти, има важни концерти, а има и такива моменти, които неусетно се превръщат в част от историята на една институция. Tази седмица е именно такъв момент за Софийската филхармония.

Основана през 1928 г., тази година Филхармонията празнува своя 98-и концертен сезон. През сцената на Зала „България“ през годините са преминали безброй титанични имена – диригенти и солисти, оставили своя отпечатък върху музикалния живот на България. И въпреки тази богата история, настоящата седмица бележи едно истинско „за първи път“. За първи път в историята на Софийската филхармония нашият оркестър работи с действащия главен диригент на Берлинската филхармония. Този диригент се казва Кирил Петренко.

Неговото гостуване в София е резултат от дългогодишното му приятелство с директора на Софийската филхармония Найден Тодоров, с когото са били студенти във Виена преди години. Като се има предвид колко рядко Петренко приема покани да дирижира оркестри извън Берлинската филхармония, самият факт, че е тук, е забележително събитие.

Ние, музикантите, прекрасно знаем кой е Кирил Петренко. За неговото изумително познаване на партитурата и върховен професионализъм едва ли има какво ново да се каже. Това, което най-силно ме впечатли през последните дни, е нещо съвсем друго. Топлота. Страст. Търпение. Уважение.

Има нещо много специфично в начина, по който Петренко работи с оркестъра. Може би защото самият той идва от нашата част на света, Петренко сякаш инстинктивно разбира както силните страни, така и слабостите на един славянски оркестър. Репетициите са изключително детайлни и взискателни, но никога напрегнати или плашещи. Напротив – той непрекъснато окуражава музикантите и нееднократно ни напомни, че трябва да имаме много повече самочувствие за нивото, на което свирим.

А програмата никак не е лека: „Енигма“ вариации от Елгар и „Тъй рече Заратустра“ от Рихард Щраус. Особено Щраус е цяла вселена. Петренко отдавна е признат за един от най-големите съвременни интерпретатори на тази музика, а да го наблюдаваш как изгражда подобна партитура е истински урок по диригентско майсторство. Нищо не убягва на вниманието му – нито балансът, нито звукът, нито артикулацията, нито характерът на музикалната фраза.

Може би най-показателният детайл е, че той сам поиска допълнителна репетиция. Не защото оркестърът не е подготвен, а защото самият той пожела още време, за да дооформи звуковата картина, да изчисти детайлите и да доближи изпълнението максимално до музикалния образ, който носи в съзнанието си.

За повече от шестнадесет години във Филхармонията не си спомням друг репетиционен период с толкова висока концентрация. Атмосферата е особена. Музикантите слушат по различен начин. Всичко е толкова ясно, че на практика няма нужда от въпроси. Усеща се, че всички искат да извлекат максимума от тази възможност.

Какъв ще бъде самият концерт, публиката ще прецени. Предстои на всички ни да разберем. Но за мен тези репетиции вече са фантастичен подарък. Не просто защото пред нас стои един от най-значимите диригенти на нашето време, а защото той подхожда към оркестъра с искрена щедрост, доверие и неподправено желание да ни помогне да покажем най-доброто, на което сме способни.

Димитър Московски

Роден в София през 1979 г., Димитър Московски завършва Джулиард Скул през 2002 г. с бакалавърска степен, специалност кларинет, а през 2004 г. се дипломира и като магистър в същата консерватория. Бил е солист на Симфоничния оркестър на Джулиард, на ансамбъла за съвременна музика „Ню Джулиард“, както и на оркестъра на Академия Айдълуайлд в Калифорния. През 2003 г. Димитър Московски солира в престижната зала Карнеги хол като стипендиант на международната фондация „Св. Св. Кирил и Методий“. Като първи кларинетист на Симфоничния оркестър на Джулиард той има още три участия в Карнеги Хол, под диригентството на Шарл Дютоа, сър Роджър Норингтън и Яша Линг. Работил е и с диригентите Серджиу Комисиона, Джерард Шварц, Робърт Спано, Джеймс Конлън, Джеймс Де Прийст, Хю Уулф, Джордж Местер и Райнберт ДеЛею. В периода 2000–2004 г. заема поста първи кларинетист на оркестър Хадънфийлд, Ню Джърси, с главен диригент Росен Миланов. Димитър Московски печели втора награда и специалната награда на Международния радиоконкурс „Концертино Прага“ на 16-годишна възраст. Други негови отличия включват: първа награда на Международния конкурс в Академия Айдълуайлд, Калифорния; втора награда на Първия общобългарски академичен конкурс в Пловдив, както и специалната награда на Четвъртия конкурс за чешка и словашка музика във Варна. Димитър Московски работи в Софийската филхармония като бас-кларинетист от 2010 до 2016 г., а от 2016 г. до момента е първи кларинетист на състава. Има над 250 концерта с оркестъра на Софийската филхармония в България и чужбина, а освен музикант, той е и дипломиран конферентен преводач с английски език.

Проектът „Сподели КласикА“ се реализира с финансовата подкрепа на Национален фонд „Култура“ по програма „Критика 2025“