25 юни 2026 г.

В „Сподели КласикА“ д-р Василена Атанасова, оперен корепетитор и преподавател в НМА „Проф. Панчо Владигеров“, разказва за възпоменателен концерт, състоял се наскоро по повод 75-годишнината от рождението на проф. Благовеста Константинова (1951–2025) – композитор, пианист и педагог.

На 8 юни в залата на Съюза на българските композитори в София се състоя паметна вечер, посветена на творчеството на проф. Благовеста Константинова, значима фигура в българската музикална култура – композитор, пианист и педагог. Вечерта бе организирана от нейната дъщеря д-р Благовеста Ангелова, понастоящем преподавател в НМА, продължител на школата на своята майка, която в част от програмата се изяви и като пианист, демонстрирайки в акомпанимента си своя усет за ансамблово музициране, красиви фрази и чувствителност.

Благовеста Константинова посвещава голяма част от професионалния си път на преподавателска дейност в Националната музикална академия „Проф. Панчо Владигеров“, където от 2009 г. е професор по камерно пеене във Вокалния факултет. Като изпълнител концертира активно в България и чужбина, а творческото ѝ наследство включва над 300 песни, вокални цикли, инструментални произведения, камерни творби и операта „Крадецът на праскови“.

Особената топла и сърдечна атмосфера на концерта, наситена с обич и уважение към проф. Константинова, доведе присъствието на много нейни колеги и приятели, като проф. Цонка Великова, която с емоционален разказ припомни моменти от живота и творчеството на своята скъпа приятелка. Проф. Киндалов и проф. Нешевска споделиха трогателни думи за познанството и съвместната си работа с проф. Константинова.

Интересно беше, че концертът започна с „На село“ – пасторална творба, изпълнена от Джоу Джинйиао – флейта и Благовеста Ангелова – пиано, музикален разказ, и заедно с последната творба в програмата – вокалния цикъл „Тракия“ по стихове на Николай Лилиев, създадоха доминиращата спокойна и живописна атмосфера на този възпоменателен концерт от подбрани вокални цикли и камерно-инструментални произведения на проф. Константинова. Това остави усещането за една живописна природна атмосфера, което е било водещо вдъхновение в творчеството на пианистката. А преди изпълнението баритонът Иван Кабамитов, който е имал силна творческа връзка с композиторката, разказа красиви спомени от дългогодишния си творчески контакт с нея и сподели подробности около създаването на цикъла.

Д-р Гиргина Гиргинова – сопран, професионално и убедително интерпретира вокалния цикъл „Крила“ по текст на Благовеста Ангелова, чиято теситура е за глас с широк диапазон, безспорно би била предизвикателство за всеки сопран. Тя насити песните с емоционален заряд и представи една задълбочена интерпретация, показвайки вокално майсторство.

В цикъла от контрастни песни „Ти дойде“ по стихове на Калина Богоева, дуото Аня Куртенкова – сопран и Галина Апостолова – пиано демонстрира ансамблово музициране и ярка изразителност, а Ивайло Донков и Марин Гонев изпълниха красиво и искрено емоционално песента „Приеми ме, любов“ по стихове на Кинка Константинова, възнаградени с бурни аплодисменти. За мен беше много интересно да чуя и любовния дует  от камерната опера „Крадецът на праскови“ по либрето на Цонка Великова, който Кристина Александрова (сопран) и Ивайло Донков (тенор) изпълниха вълнуващо, със страст и емоция. Усещаше се, че познават произведението в дълбочина и че са били сред неговите първи изпълнители. Пианистът Марин Гонев впечатли с вдъхновението на акомпаниментите си, с наситен, красив  звук в самостоятелните моменти и с деликатен усет – при съвместното музициране с певците. Това пролича и в „Люлчина песен“ (стихове на К. Константинова), интерпретирана с красива вокална линия, чувствителност и дълбочина от Мария Павлова – сопран, солистка на Софийската опера и докторант в НМА.

Проф. Елица Нешевска – сопран и Галина Апостолова – пиано представиха „Четири песни за любовта“ (стихове на Благовеста Константинова, Стоян Ангелов, Кинка Константинова и Цонка Великова) композирани с по-съвременен хармоничен език.

Проф. Нешевска представи песните със забележителен усет към камерното музициране. Нейният красив тембър допринесе за изразителността на интерпретацията. Силно впечатление направиха ясната дикция – важен компонент в камерното пеене – както и чувственото отношение към музикалния текст. Проф. Апостолова акомпанираше с усет и емоционалност, подчертавайки интензивността на музикалното послание.

От камерно-инструменталните творби станахме свидетели на премиерното изпълнение на творбата „Порив“ от проф. Венцислав Киндалов – флейта и Даниела Киндалова – пиано, и на „Катунари“ в изпълнение на известното дуо проф. Йосиф Радионов – цигулка и д-р Зорница Радионова – пиано, като проф. Радионов поясни, че произведението е било вдъхновено от едноименното стихотворение на Пенчо Славейков.

Показателно за натюрела в творчеството на проф. Константинова е, че словото, вплетено в нейната музика, често принадлежи на хората, които са били най-близо до сърцето ѝ – нейната майка Кинка Константинова, съпруга ѝ Стоян Ангелов, дъщеря ѝ Благовеста Ангелова и близката ѝ приятелка проф. Цонка Великова. Тази духовна и емоционална близост сякаш оживява във всяка песен.

Най-силно впечатление ми направи фактът, че всички музиканти говореха за проф. Константинова не само като за талантлив композитор и пианист, но и като за човек с изключителна доброта, колегиалност и професионализъм. В техните думи ясно пролича уважението към личността ѝ. Това превърна концерта в чудесна възпоменателна вечер.

Както сподели проф. Маргарита Баснарова след концерта, обръщайки се към дъщеря й: „Вие сте наследила нейната фина чувствителност, която изразявате чрез музиката и пожелавам да продължите да популяризирате творчеството на майка си.“

Музикалното наследство на проф. Благовеста Константинова е оставило следа в българската музикална култура. Нейните произведения ще продължат да помагат за израстването на младите певци и инструменталисти, както и да вдъхновяват нови поколения изпълнители.

Д-р Василена Атанасова

Снимки: личен архив на Благовеста Ангелова

Още от Василена Атанасова за проекта „Сподели КласикА“:

• Ролята на оперния корепетитор – една мисия в служба на изкуството
• Василена Атанасова: „Оперният корепетитор трябва да обича човешкия глас“
• Албена Данаилова и Оркестър Cantus Firmus в Колекция Stradivarius
• Три погледа към „Макбет“ на Верди в Софийската опера: Василена Атанасова
• „Делириум“ на Джесика Прат – еманация на белкантовия стил
• Контрасти, стил и емоции – Василена Атанасова разказва за концерт, посветен на виолончелиста Иван Лалев

Проектът „Сподели КласикА“ се реализира с финансовата подкрепа на Национален фонд „Култура“ по програма „Критика 2025“