Деляна Лазарова: „Ще сложа „Златното перо“ на ревера си, за да е винаги с мен, където и да дирижирам“

1 юли 2026 г.

Деляна Лазарова бе специален гост на Радио Класик А, за да получи лично наградата си „Златно перо“, с която бе отличена по-рано тази година. В последната седмица тя се завърна в България, за да дирижира откриващия концерт на ММФ „Варненско лято“, а през новия сезон отново ще я видим на българска сцена. По време на церемонията „Златно перо“, състояла се на 19 май в Сити Марк Арт център в София, тя се намираше в Испания за ангажимент с Националния оркестър на Галисия и това възпрепятства присъствието й в залата.

Толкова бях щастлива да бъда наградена, защото това наистина е голямо отличие! Приех наградата много емоционално, но за съжаление, нямаше как да присъствам, поради логистични причини“, каза тя в студиото на радиото. „Сега нямам търпение да сложа „Златното перо“ на ревера на сакото ми, за да може винаги да е с мен, когато дирижирам – където и да съм по света!“

Българката Деляна Лазарова успя да изгради име, което вече говори много в съвременния музикален свят. Тя е уважаван диригент и има покани да работи с повечето престижни оркестри по целия свят. Започнала е като цигулар, завършвайки най-напред образованието си в Пловдив (НУМТИ „Добрин Петков”), след това и в САЩ с диплома от Университета в Индиана, а дирижирането идва малко по-късно в живота й. Днес споменът за първата среща със загадъчната фигура на диригента звучи така:

„Всъщност, откакто се помня, ролята на диригента за мен винаги е била изключително интересна. Спомням си първия концерт, на който майка ми ме заведе – симфоничен концерт, а солистката беше цигуларка, заради което и ние отидохме. Но в момента, в който видях диригента, аз бях изключително привлечена и едновременно озадачена от тази енигматична личност, която пред мен вае музиката като една музикална скулптора: той гледа в някаква книга, която аз не можех в онзи момент да разбера каква е и какво чете в нея. Тогава разбрах, че това е партитура, в която има всичките петолиния на абсолютно всички инструменти и всъщност ти имаш цялата информация за едно произведение пред теб!“

Деляна Лазарова разказва, че тези първи впечатления прерастват в нещо като хоби или по-точно – страст:

Страст да имам колкото се може повече различни партитури от различни композитори, за да мога да разбера начина, по който те използват нотописа. Защото всеки композитор притежава различен начин да изказва това, което той иска. Например, едно сфорцато (sforzato – силно акцентиране върху даден тон, бел. ред.) има определено значение при Стравински, но е съвсем различно при Брамс! И така през годините, като цигуларка, когато все още нямаше толкова много жени диригенти, аз винаги имах с мен партитури.“

Първите й стъпки в диригентската професия идват едва тогава, когато осъзнава, че макар и трудно, е възможно да изгради бъдеще като оркестров диригент. Жените са преобладаващо хорови диригенти, а пред оркестрите застават основно мъже – такава е все още реалността в музикалния свят. Но когато среща подкрепата на важни за нея музиканти и разбира, че има данни за тази професия, тя поема в желаната посока. „Отне ми малко време да разбера, че оркестровото дирижиране всъщност може да бъде професионален път за мен и от момента, в който взех това решение, някак си пътят наистина се отвори.“

Професорът по цигулка Маурисио Фукс и диригентът Кристиан Мачелару са сред първите ментори, които й вдъхват доверие. Особено я подкрепя сър Марк Елдър от Оркестър Hallé в Манчестър, където тя бе негов асистент-диригент, след като спечели Международния диригентски конкурс Siemens – Hallé, до голяма степен послужил като трамплин в международния й диригентски опит или както самата тя се изразява, „да ме допуснат професионално до кухнята на един голям оркестър“. Много ценна е подкрепата и на Йоханес Шлефли, нейният преподавател по дирижиране, при когото учи в Цюрих и с когото всички негови ученици поддържат постоянен ползотворен контакт. „Но големите сцени за мен дойдоха малко по-късно, защото човек трябва да се развива като диригент, и то много бързо“, споделя тя.

Именно от психологическа гледна точка Деляна Лазарова смята, че диригентът би трябвало да бъде преди всичко естествен. „Как ние можем да служим на музиката? – това е водещата сила, която винаги трябва да присъства, т.е. да няма его. Ние съживяваме музиката, която в момента съществува само върху страницата от партитурата, но трябва да я съживим така, както композиторът си я представя“, убедена е тя. „А ако диригентът застава пред нов оркестър, още в първите 10 – 15 минути той трябва да разбере от какво има нужда този оркестър и с какво може да допринесе за него по най-добрия начин.“

Въпреки че не обича думата „кариера“, Деляна Лазарова смята, че кариера не може да се прави само от дебюти, а когато получиш втора, трета или четвърта покана. „Имаше оркестри, с които се харесахме до толкова, че поискахме да имаме по-сериозна връзка!“, посочва тя. Най-напред в тази лична класация стои Шотландският симфоничен оркестър на ВВС в Глазгоу – нейната „първа любов от пръв поглед“, но има и още състави, с които ангажиментите й продължават: Оркестърът на Минесота (САЩ), от когото вече има трета покана, в Лондон ще работи пак със Симфоничния оркестър на ВВС и Оркестър Филхармония, а също и Националният оркестър на Испания, който ще свири под нейната палка още идния сезон. „Но за мен едно от най-големите постижения бе, че отново бях поканена на изключително престижния фестивал BBC Proms, след като миналата година беше моят дебют там“.

Тази година на фестивала BBC Proms Деляна Лазарова ще дирижира на 30 юли в Роял Албълт хол, а концертът ще започне с композицията на Добринка Табакова „Орфеева комета“ – „ефектно и красиво произведение, изпълнено с толкова много въображение и динамика – няма по-добро първо произведение за концерт!“, по описанието на диригентката. Останалата част от програмата ще съдържа Цигулковия концерт на Ерих Корнголд със солист Алена Баева и за финал – Пета симфония от Прокофиев.

През следващите месеци Деляна Лазарова ще споделя сцената с няколко прославени български музиканти: цигуларката Лия Петрова, перкусионистката Виви Василева и виолончелистът Александър Сомов. „Има толкова много невероятни български музиканти по света, просто ние сме едно голямо богатство за музикалния свят“, коментира тя.

След поканата от „Варненско лято“ за откриването на фестивала в неговото специално издание, посветено на вековния му юбилей, тя се отправи към Съединените щати за ангажимент със Симфоничния оркестър на Хюстън. После обратно към Европа за поредна среща в Глазгоу с Шотландския симфоничен оркестър на ВВС, защото трябва да започнат репетициите за участието на BBC Proms. А преди началото на новия сезон идват още ангажименти – Деляна Лазарова е очакван гост в Бразилия, за да дирижира Оркестъра на Сао Пауло, както и на Музикалния фестивал в Аспен, Колорадо (САЩ).

Цялото интервю на Радостина Узунова с Деляна Лазарова може да чуете в звуковия файл!