Най-доброто от… Балет „Арабеск”

Георгия Станева за „Сподели КласикА“

17 юли 2026 г.

В проекта „Сподели КласикА“ Георгия Станева разказва за спектакъла „Highlights“, който Балет „Арабеск” представи в края на месец май. Трупата показа избрани фрагменти сред едни от най-значимите си заглавия, създадени през годините от именити български и чуждестранни хореографи: „The Lonely people” / „Самотници” – Мириам Енгел (Израел), „Пътят ми с теб” – Ангелина Гаврилова, „Дневникът на Дракула” – Мила Искренова, „Пандора” – Боряна Сечанова, „Свободно разположени мисли” – Аршак Галумян (Германия), „Бла, бла…” – Морис Кози (САЩ), „Двойственост” – Лиз Лий (Великобритания), „Part of…” – Филип Миланов и „Болеро” на Маргарита Арнаудова.

Идеята на самия спектакъл е синтезирана от „Арабеск“ като „многообразие от различни танцови стилове, авторски хореографии, впечатляваща сценична среда, допълнени с музикални произведения на класически и съвременни композитори“. Представлението показва „умението на танцьорите да преминават от една миниатюра в друга, демонстрирайки висок професионализъм и артистично майсторство“ и е изградено върху музика на Равел, Хендел, Рахманинов, Пиацола, Вивалди, Макс Рихтер, Петър Дундаков и др.

Радио Класик А публикува текста на Георгия Станева, студентка в НМА „Проф. Панчо Владигеров“, без редакторска намеса, като единствено заглавието е добавено от медията.

Най-доброто от… Балет „Арабеск”

На 31.05.2026 г. сцената на Националния музикален театър „Стефан Македонски” се превърна в пространство на своеобразен художествен разказ, в който балет „Арабеск” представи панорама от различни естетически посоки, оформящи творческия облик на трупата през последните десетилетия. Спектакълът Highlights събра произведения на български и чуждестранни хореографи, чиито авторски почерци се вплетоха в единна концепция, макар и коренно различни като художествен език. Самото заглавие Highlights („Най-доброто от…”) недвусмислено насочва към концепцията на вечерта – своеобразно „извличане на есенцията” на трупата чрез подбрани откъси от спектакли и танцови миниатюри, превърнали се в знакови за нейния репертоар. Именно това превърна вечерта не в ретроспекция на вече познати заглавия, а в самостоятелно преживяване, което представи способността на балет „Арабеск” да съхранява своята идентичност, без да прекъсва диалога със съвременните тенденции от световната сцена. Подбраните фрагменти не просто проследиха развитието на различни хореографски почерци, а очертаха широкия художествен диапазон на трупата и способността на състава с еднаква убедителност да преминава между коренно различни естетически системи.

Първият танцов фрагмент в Highlights – спектакъла „Самотници” (2019) на Мириам Енгел по музика на Сергей Рахманинов, зададе психологически тон на програмата, разглеждайки самотата като явление с различни проявления. Израелската хореографка с български корени, работи в областта на съвременния танцов театър, като творчеството й е насочено към темите за идентичността, индивидуалността и човешките взаимоотношения. Бяха представени два фрагмента от спектакъла. Първият образ, изграден от Елизабет Якимова, разкри болезнения процес на преживяване на загубата, а физическата експресивност на хореографията и хоровата музика на Сергей Рахманинов придаде на сценичното действие ритуален характер, превръщайки личната болка в универсално човешко преживяване. Във втория епизод, изигран от Даниела Иванова и Васил Дипчиков, темата за самотата получи различен драматургичен прочит, насочен към отчуждението в рамките на любовна връзка. Символът на механичното повтарящо се „I love you” се превърна в красноречив образ на комуникация, в която думите продължават да съществуват без да носят своя смисъл,  а отказът на женския персонаж да повтори дори и механично думите маркира пълната безизходица в техните отношения.

Ако „Самотници” разглежда невъзможността човек да преодолее собствената си изолация, то следващият откъс предложи противоположна палитра от емоции – взаимна подкрепа, доверие  и съпреживяване. Това бе „Пътят ми с теб” (2018), хореография на Ангелина Гаврилова, музика Макс Рихтер. Композиторът, определян като един от водещите фигури на съвременната постминималистична музика, изгражда своя стил върху повторяемост, плавно развитие и дълбока емоционална наситеност на звука – качества, които естествено кореспондират с камерната атмосфера на хореографията, която на свой ред внуши идеята, че човешкият път придобива смисъл, когато е споделен. Ангелина Гаврилова е дългогодишен артист и хореограф на балет „Арабеск” и настоящ артистичен директор. Тя е сред най-разпознаваемите творчески личности от състава и естествено продължава традицията на трупата да търси съвременен сценичен език. Хореографското мислене на Гаврилова се отличаваше с пластична яснота, естественост и логика в организацията на движенията, благодарение на което в творбата имаше драматургична яснота и емоционално въздействие. Партньорството на Петя Колева-Вучов и Елизабет Якимова, се превърна в двигател на произведението. Особено впечатление направи композиционното решение на хореографа – в моментите, когато единият артист заемаше централното пространство и оставаше под светлината на прожектора, другият съзнателно се оттегляше в периферията, без да прекъсва своето танцово сценично присъствие. Тази постоянна размяна на сценичния фокус се превърна в символ на човешките взаимоотношения, в които подкрепата понякога се изразява именно в способността да отстъпиш крачка назад, за да позволиш на другия да бъде видян. Вместо да изгражда противопоставяне между двата образа се създава пространство на равностоен сценичен диалог, в който всяка от изпълнителките съхранява своята индивидуалност, без да нарушава усещането за общност. Именно тази деликатно изградена взаимност превърна миниатюрата в една от най-въздействащите части от програмата.

„Дневникът на Дракула” (2012) по музика на Емилиян Гатцов-Елби и известни барокови произведения, е творба на Мила Искренова – един от най-ярките представители на съвременния български танцов театър с характерен сценичен език и стремеж към синтез между танц, театър и философска символика. Нейните хореографски-танцови решения въведоха публиката в свят, в който човешките страхове, властта и първичните инстинкти се преплитат в единна сценична картина. Особено впечатление направи работата на ансамбъла, който демонстрира висока степен на синхрон. Независимо от честите промени в динамиката и пространствената организация на сцената, изпълнителите съхраниха яснотата на хореографския рисунък и постигнаха внушително единство между танц и музика. Именно колективното присъствие на трупата се превърна в основния носител на драматичното напрежение, превръщайки откъса в естествен преход към следващите фрагменти от програмата.

„Пандора” (2015) на Боряна Сечанова насочи вниманието към вътрешните противоречия на съвременния човек. Боряна Сечанова, дългогодишен директор и художествен ръководител на балет „Арабеск”, е сред водещите фигури в развитието на съвременния танц в България. Танцовият фрагмент от „Пандора”, изграден върху музиката на Петър Дундаков, впечатли с единство между хореография, музика и сценография. Телесните, прилепнали костюми на женския състав и суровата,  почти първична визия на мъжките персонажи създадоха минималистичната визуална среда, която насочи вниманието към самото човешко тяло като основен носител на драматургията. Лишени от излишна декоративност, сценичните образи придобиха универсален характер, а пластичният език на изпълнителите се превърна в естествено продължение на философските внушения на произведението.

По-кратки и компактно бяха представени „Свободно разположени мисли” (2018) по музика на Нилс Фрам, Ламберт, Сократис Синопулос Квартет и Макс Рихтер, на арменският хореограф Аршак Галумян. Той е дългогодишен солист на Берлинския държавен балет и една от разпознаваемите фигури на съвременната германска танцова сцена, който съчетава в творчеството си класическа техника и модерен пластичен език. Самият откъс изискваше от изпълнителите и публиката високо ниво на концентрация. Липсата на ясно разграничение между финала на „Пандора” и началото на този фрагмент създаде усещане за плавно преливане между двете произведения, което на отделни места затрудни възприемането на новата драматургична линия. „Бла, бла…” (2015) на американския хореограф Морис Кози (музика Джони Транк и Джус ансамбъл) внесе осезаема промяна в емоционалния ритъм на вечерта. Кози е хореограф, който основава своите произведения върху човешките взаимоотношения и често ги насища с характерния си хумор и ирония. Неговият фрагмент,  изграден върху поредица от абсурдни ситуации разглежда отношенията между мъжа и жената, беше и  своеобразно отстраняване от драматичната експресия на предходните произведения. Именно непосредствеността и лекотата на сценичното общуване бе разпозната и от публиката, която реагира с видимо удоволствие на деликатния баланс между комичното и циничното.

След антракта трупата продължи своя разказ с фрагмент от „Двойственост” (2005) на Лиз Лий – британска хореографка, международно признат артист и педагог. Градивната единица на спектакъла е импровизациите на артистите по стихове на Пабло Неруда и музиката на Астор Пиацола. Хореографията остана съзнателно отворена към различни интерпретации. „Part of…” (2022) на Филип Миланов (музиката е микс от парчета на Taste like cake и Макс Рихтер) върна линията на съвременните философски търсения, поставяйки в центъра на вниманието въпроса за принадлежността на човека към света и към обществото. Като творец, Филип Миланов принадлежи към най-младото поколение български хореографи. Особено силно впечатление направи цялостното му визуално решение – гъстата сценична мъгла, съчетана с прецизно изградената светлинна среда, създаваща усещане за пространство без ясно определени граници. Виктория Петрова и Валери Миленков, с впечатляваща сценична зрялост защитиха сложния пластичен език на хореографията. Техният танц се отличаваше с яснота на жеста, музикалност и умение да извеждат драматургията чрез прецизно овладяна вътрешна енергия.

Логичен завършек за вечерта постави „Болеро” (1987), една от емблематичните хореографии на Маргарита Арнаудова по музика на Морис Равел. Неслучайно музиката на Морис Равел се е превърнала в едно от най-емблематичните произведения на ХХ век и е вдъхновила десетки хореографски интерпретации, превърнали се в част от историята на танцовото изкуство. Изградено върху непрестанното повторение на една-единствена музикална тема и постепенното натрупване на динамично напрежение, „Болеро” предлага основа за хореографско мислене. Поради това, всяка нова среща с творбата неизбежно влиза в диалог с богатата традиция на сценични прочити, а версията на Маргарита Арнаудова убедително защитава своето художествено присъствие. Самата Арнаудова е безспорен визионер на българския съвременен танц и личността, оформила художествения облик на балет „Арабеск”, превръщайки го в една от най-разпознаваемите танцови трупи в Източна Европа. Включването на тази творба във финала на програмата не е продиктувано единствено от нейното място в историята на състава, а изпълни и важна драматургична функция за целия спектакъл.

След поредицата от съвременни пластични търсения, именно „Болеро” върна погледа към художественото наследство, върху което трупата продължава да изгражда своята идентичност. Хореографията на Маргарита Арнаудова винаги впечатлява с композиционна яснота, полифоничното изграждане на сценичното пространство и умението да превърне постепенното натрупване на музикалното напрежение в естествен двигател на движението. Изпълнението на ансамбъла защити с впечатляваща прецизност тази сложна хореографска партитура и заслужено се превърна в кулминация на цялата вечер.

Highlights показа, че балет „Арабеск” продължава да бъде водещ творчески център на съвременния танц в България – трупа, която едновременно съхранява своето богато наследство и уверено очертава нови художествени хоризонти. Срещата с подобен спектакъл не е просто посещение на театър, а възможност зрителят да преживее богатството на съвременния танцов език във всичките му проявления. Именно затова всяка следваща премиера и всяко представление на балет „Арабеск” заслужава вниманието на публиката – не само като културно събитие, а и като среща с едно от най-значимите явления в съвременното българско сценично изкуство. В свят, в който младата публика все по-трудно открива сценични произведения, говорещи на нейния език, спектакли като Highlights показват, че танцът може да бъде едновременно актуален, интелигентен и дълбоко човешки. Темите, които балет „Арабеск” поставя, са близки до ежедневието на много хора и превръщат сцената на Националния музикален театър в пространство за истински диалог между публика, танцьори и изкуство.

Георгия Станева

Георгия Станева в проекта „Сподели КласикА“:

• Още за премиерата на „Макбет“ от Верди в Софийската опера
• Младите гласове в музикалната критика: Георгия Станева, Гергана Тодорова и Радост Александрова
• „Нестинарка“ – кулминацията в творческия път на композитора Марин Големинов

Проектът „Сподели КласикА“ се реализира с финансовата подкрепа на Национален фонд „Култура“ по програма „Критика 2025“