ФРАНЦ ШУБЕРТ (31 януари 1797 – 19 ноември 1828)

Композитор на месец януари

4 януари 2024 г.

Не е трудно човек да бъде привлечен от него – когато чуем в едно „мелодия, поезия и акомпанимент“, това говори достатъчно: звучи Франц Шуберт. Той се ражда в последния ден на януари през 1797 г. близо до Виена и остава в историята като най-мелодичният и фин романтик. „Шуберт е най-поетичният музикант, който някога е съществувал“, пише Ференц Лист и няма как да не повярваме на това признание. С мъдростта на собствените ни години и колкото повече го слушаме, осъзнаваме как признателността ни към него се задълбочава.

Шуберт е сред онези пламтящи с енергията си гении, за които отреденото време е твърде кратко – едва на 31-годишна възраст той умира през есента на 1828 г. Но всичко, което ни оставя, събрано в близо 1000 композиции, е безценно. Ако погледнем на неговата плодовитост дори само като сбор от изписани ноти, то към 1815 г., когато е едва на 18, вече е композирал 20 000 такта музика… Затова Роберт Шуман възкликва: „Той е направил достатъчно!“

Шуберт е първият и най-великият автор на песни – 615 вокални творби, без аналог в историята. В епохата на Романтизма, Шуберт е този, който оформя един цял отделен жанр в изкуството – мелодия, поезия и акомпанимент или „жанра на песента“. Композирал е още: девет симфонии, 22 произведения за струнен квартет, 36 композиции за соло пиано, 45 духовни творби и 18 за сцена, както и над 200 други инструментални и вокални творения, различни по жанр. И всичко това едва за 31 години живот…

„Много от класическата музика може да изчезне, но „Зимен път“ на Шуберт няма да бъде сред тези произведения“, прогнозира именитият Матиас Гьорне преди няколко години. Включвал над 200 пъти в репертоара си великолепния вокален цикъл на композитора, немският баритон е уверен, че песенната поредица е „така уникално свързана с човешките същества, че дори да я поставите преди 2000 години, тя пак би била на място и съм напълно сигурен, че и след 2000 години хората също ще я слушат!“

За един друг музикант – големият интерпретатор на Шубертовите песни и прочут баритон Дитрих Фишер-Дискау (1925 – 2012) това е жанр, който лежи в основата на артистичния му път. Той не само работи години върху тази музика, но и животът му буквално неведнъж се е крепял на нея. Когато времената са тежки, а музиката остава единствен лъч светлина, именно пеенето на Шуберт се превръща в спасение. За първи път Дитрих Фишер-Дискау изпълнява „Зимен път“ в Берлин през 1943 г., когато концертът е прекъснат от въздушна атака, публиката се разбягва и скрива в подземието, но после се завръща на място и рециталът е подновен. По-късно след като певецът вече е мобилизиран, попада в американски плен, но през цялото време не спира да пее именно Шуберт. Прави го за немските военнопленници и дори там за първи път разучава цикъла „Хубавата мелничарка“.

Великият Бетовен е възкликнал: „Наистина Шуберт притежава божествения огън!“, след като е взел в ръцете си нотния текст на песни, композирани от своя по-млад колега. А както знаем от историята, самият Шуберт дълго е стоял край смъртния одър на Бетовен, който без колебание се произнася: „Франц има моята душа“.

Когато Роберт Шуман говори за него, думите звучат така: „Освен абсолютното музикално майсторство на композиционната техника, тук има живот във всяка фибра, цвят в най-фините нюанси…“ Тази оценка предизвиква Симфония № 9 „Голямата“ в до мажор, за която Шуман допълва още: „…и всичко прелива от романтизъм“. В другата прочута симфонична партитура – Симфония № 8, която наричаме „Недовършената“, всъщност се откриват много повече трагизъм и патос дори само в една единствена част – Първата (Allegro moderato), отколкото в която и да е цялостна творба на други автори. Тази симфония далеч не се оказва единствената незавършена, поради различни причини и житейски обстоятелства, дори според някои изследователи, тъкмо в този си вид формата й е окончателна.

Както често се случва в историята, Шуберт е сред онези, които са лишени от основната привилегия за всеки композитор – да чуе поне част от собствената си музика. Вероятно заради ранната му кончина, нито една от неговите симфонии не е била изпълнена приживе или пък издадена. Подобна е съдбата и на голяма част от клавирните му сонати, които днес официално отброяваме като над 20, а е известно, че само три са били публикувани по негово време. Но участието му в едни специални музикални сбирки го прави извънредно популярен не само някога, но и днес – прочутите „Шубертиади“. Тези интимни концерти са били на мода тогава, когато самият композитор е пеел песните си с акомпанимент на пиано, но традицията е продължила и се е запазила дълго след това. Музиканти-съмишленици и досега се обединяват около наследството на Шуберт, понякога те свирят вече и пред многобройна публика, не само в Европа, но и отвъд океана. А сред музикалните фестивали с поклонници на композитора, се откроява „Шубертиада” в Шварценберг, Австрия, чийто основател е немският баритон Херман Прай (1929 – 1998).

„Ако аз принадлежа към една традиция, то това е традицията, която повелява шедьовърът да казва на изпълнителя какво да прави, а не изпълнителят да казва на произведението как трябва да звучи…“, твърди за изкуството на интерпретацията знаменитият австрийски пианист Алфред Брендел. Посветил голяма част от кариерата си на Шуберт и познаващ в дълбочина неговата музика, той смята, че качественият скок при композитора „започва с фантазия „Странникът“ и „Недовършената“ симфония през есента на 1822 г.“, а когато оценява стойността на цялото му клавирно наследство, Брендел подчертава, че Шуберт не е бил виртуозен пианист, но пък този факт e „напълно незначителен“.

Немският тенор Йонас Кауфман – едно от съвременните лица на високото вокално майсторство, също е записвал Шубертовите песни и прави още по-интересно признание. Учил математика на младини и възприеман като по-рационален тип изпълнител, певецът казва: „За мен работата върху Шуберт имаше почти медитативен ефект. Той е изразител на онези емоционални дълбочини – с яснота и простота, които в крайна сметка аз намирам за утешителни и които ми позволяват да възвърна своя вътрешен баланс.“

Ако в наши дни чуете музика на Шуберт в киното, това не е рядкост. Кинорежисьор от ранга на Уди Алън, известен с внимателния си подбор на музика към всеки свой филм, през 1989 г. избира за драмата си „Престъпления и прегрешения“ фрагменти от Първата част (Allegro molto moderato) на Шубертовия Струнен квартет № 15. Ефектът е поразителен и доказва, че въпреки звука на едва четири инструмента, музиката разкрива огромната си сила на въздействие върху екрана – факт, добре усетен и използван от Уди Алън. Всъщност, това е и последния квартет на композитора, говорещ за изгубената любов, за неизбежността на смъртта и ужаса от самотата…

Първият велик композитор на Романтизма, както често е наричан, умира на 19 ноември 1828 г. във Виена. Тъкмо там във Виенския градски парк през 1872 г. е издигната неговата статуя, а по-късно през 1888 г. тленните му останки, заедно с тези на Бетовен, биват преместени в Централното гробище на града (Wiener Zentralfriedhof). Те почиват и до днес там, редом с гробовете на Йохан Щраус II и Йоханес Брамс. Място за поклонение или част от историята – вечният дом на тези гении си остава съкровен паметник за всеки от нас, влюбен в тяхната музика.

• Художниците, за които Франц Шуберт се е превърнал във вдъхновение и са увековечили образа му, не са малко. Тук виждате някои избрани творби: картината на Густав Климт (1862–1918) „Шуберт на пианото“ от 1899 г., една от най-хубавите илюстрации към някогашните камерни концерти на Шуберт – „Шубертиада във виенски салон“ от 1897 г., която принадлежи на Юлиус Шмид (1854–1935), портрет на композитора, рисуван с маслени бои през 1825 г. от Вилхелм Аугуст Ридер (1796–1880), както и друг портрет (литография) от 1846 г., дело на Йозеф Крихубер (1800–1876).

Насладете се на музиката на Франц Шуберт в месеца на неговото рождение – през целия януари в програмата на Радио Класик А!