ПАНЧО ВЛАДИГЕРОВ

(13 март 1899 – 8 септември 1978)

Композитор на месец март

Музиката на Панчо Владигеров е най-изпълняваната в българския музикален живот сред творбите на всички наши композитори. Неговите произведения звучат и най-често навън, когато музикантите ни искат да представят България чрез тоновото й наследство. А когато търсим най-представителната композиция за лицето на българската музика, несъмнено в паметта ни изниква Българска рапсодия „Вардар“. Панчо Владигеров е творил върху повече от 20 000 нотни страници, негови са първите български образци в редица музикални жанрове, много транскрипции е създал така, че възхищават с остроумното си въображение, оставил ни е творчество, в което има всичко: инструментална музика, симфонична, музикално-сценична, камерна и солови творби.

13 март 1899 г. е рождената дата на Панчо Владигеров, а мястото – Цюрих. Детските му години заедно с неговия брат-близнак Любен преминават в Шумен, градът на родителите им. Първите опити в композирането идват още от 10-годишна възраст, след като вече е имал концертни изяви – с Любен като цигулар, а самият той на пианото. В София младият Владигеров започва да взима уроци по теория и композиция при прочутия Добри Христов, най-значимата личност в българската музика от това време, на която композиторът завинаги ще остане благодарен.

Следват години в Берлин, където не само продължава да пише, но и талантът му получава признание – удостоен е на два пъти с „Менделсонова премия“ на Берлинската академия, през 1918 г. и 1920 г. Това е времето, когато Панчо Владигеров създава своя Първи концерт за пиано и оркестър, съчинен едва в 19-годишната му възраст. Една творба, чийто живот има интересна и показателна за таланта на своя автор съдба: с този концерт легендарният Херберт фон Караян ще се дипломира, това е и композицията, за която Владигеров получава първата си „Менделсонова премия“. Така започва един изцяло нов етап за българската музика – ражда се първият български клавирен концерт, а малко по-късно – със създаването на Концерт № 1 за цигулка и оркестър през 1921 г. – Владигеров ще се окаже и пионер в жанра на цигулковия концерт.

В следващото десетилетие (между 1920 и 1932 г.) той работи като пианист и композитор в Deutsches Theater на известния немски режисьор Макс Райнхард. Пише музика за неговите постановки в Берлин и Виена – съществена част от сценичното наследство на Владигеров, макар и по-слабо позната. В Германия до 1932 г. са създадени изключителни партитури, сред които: Българска рапсодия „Вардар” (1922 г.), „Българска сюита” (1927 г.), Първи концерт за цигулка (1921 г.), Втори клавирен концерт (1930 г.), Скандинавска сюита (1924 г.) и др. Макар и създадена далеч от България, тази българска музика звучи на европейската сцена и привлича вниманието на тогавашната интелигенция.

Завръщането в България идва след този значим берлински период, но когато Владигеров вече е тук, това го води към любопитството за нови жанрове. Написва единствената си опера „Цар Калоян” от 1936 г., получила и международно признание, както и единствения си балет „Легенда за езерото”. Завършен през 1946 г., той е поставен на сцена едва през 1962 г., но музиката бива развита и в партитурите на двете едноименни оркестрови сюити – Първа и Втора, съответно в годините 1947-ма и 1953-та. Тогава се появява и неговата великолепна „Еврейска поема” от 1951 г. – по-зряла и драматична творба, вдъхновена от старинна еврейска мелодия. Софийската филхармония под диригентството на Саша Попов изнася премиерата й през лятото на следващата 1952 г.

Пианото е огромната страст на композитора, което може да бъде усетено от всеки пианист, който се залавя с неговите произведения. Солова или с оркестров съпровод, самостоятелна или обособена в цикли, клавирната музика на Владигеров е  безценно богатство в цялата българска музика. „Класично и романтично“, например, е клавирен цикъл от 1931 г. със седем пиеси, които звучат с най-яркия и характерен език на Владигеров. Транскрипцията за струнен оркестър, която синът на композитора Александър Владигеров прави през 1992 г., допринася още повече за популярността на тази колоритна музика. Петте му клавирни концерта са неизмеримо ценни и по думите на големия наш пианист Людмил Ангелов, който ги записа в интегрално издание, представляват „неразделна част от съкровищницата не само на българската култура, но и на световната“.

Като истински майстор на звука, Панчо Владигеров прави близо 40 авторски транскрипции на инструментални творби и повече от 50 обработки на народни песни. Преподава активно като професор по композиция и пиано в Музикалната академия в София, която от 1995 г. носи неговото име, а учениците му никога не го забравят. Много международни и български отличия са присъждани на Владигеров, сред които и престижната Хердерова награда за принос към европейското културно наследство, връчена му през 1968 г. Днес паметта за него се съхранява и от двата музея, в каквито са превърнати домовете му в Шумен и София.

„Винаги вдъхновен, винаги сигурен в онова, което пише, здраво стъпил на земята, която обича и най-възторжено възпява, Владигеров превръща в музика всичко, което допре”.

Тези думи принадлежат на поета Николай Лилиев и представляват може би най-поетичния и правдив словесен портрет, правен някога на композитора.

Панчо Владигеров умира на 8 септември 1978 г. в София.