С поклон пред Владигеров
13 март 2024 г.
125-годишнината на Панчо Владигеров (13 март 1899 – 8 септември 1978) обединява две музикални институции в желанието им да застанат зад един достоен празник. Празник на българската музика, организиран точно на 13 март – специален ден в българския музикален календар, който бележи денят на рождението на големия ни композитор. Тази вечер Европейският музикален фестивал и Националната музикалната академия, чийто патрон е Панчо Владигеров, ни канят на Тържествен концерт, замислен като кулминацията на юбилейните събития, започнали още на 9 март.
На сцената на НМА (бул. „Евлоги и Христо Георгиеви“ № 94) излиза Академичният симфоничен оркестър с диригент доц. д-р Георги Патриков и солистите: Виктор Тренев (цигулка) от класа на доц. д-р Галина Койчева-Мирчева, Тодор Иванов (виолончело), възпитаник на доц. д-р Атанас Кръстев и Ангел Ялъчков (пиано), студент на проф. д-р Борислава Танева. Младите инструменталисти са сред обещаващите възпитаници на най-старото висше училище по музика в България, а двама от тях – Ангел Ялъчков и Тодор Иванов бяха отличени през 2023 г. в Националния конкурс „Кантус Фирмус“. Ще бъдат изпълнени емблематични за Владигеровския стил произведения, които публиката винаги слуша с удоволствие, а музикантите свирят с трепет и преклонение: „Еврейска поема“ оп. 47, фрагменти от балета „Легенда за езерото“, „Хоро – стакато“ (Динику – Владигеров), а също „Елегичен романс“ за виолончело и оркестър, Концерт за цигулка № 1 – III-та част и Концерт за пиано № 3 – I-ва част.
Всяка от тези творби има запазено място в националната ни музикална памет, но от гледната точка на историята, приносът на една от тях е несравним. Концертът за цигулка и оркестър № 1 във фа минор, op. 11 на Владигеров е всъщност първият български цигулков концерт, а тази вечер ще прозвучи неговия финал – III-та част Allegro ma non troppo. Произведението има удивителен живот, то е свързано с най-влиятелните симфонични оркестри, музикални личности и фестивали на Европа, но пък от друга страна е и много лично, заради специалното му посвещение. Първите чернови датират от лятото на 1920 г., а самата партитурата е била завършена в началото на 1921 г., за да послужи като дипломна работа на тогава едва 21-годишния композитор в Берлин.
През лятото на 1920 г. младият Владигеров започва да пише концерта си за цигулка, когато е в Цюрих на семейна почивка при своя дядо Леон Пастернак. Нужни са били само няколко месеца, за да бъде завършена работата по концерта и към януари 1921 г. той вече е представен като неговата дипломна работа по композиция в Академията за изкуства в Берлин. С думите „На моя любим брат“ композиторът е изразил дълбоко личното си посвещение на творбата към своя брат-близнак – цигуларя Любен Владигеров. Заедно двамата свирят концерта пред изпитната комисия, а на това изпълнение съдбовно присъства и именитият немски цигулар проф. Густав Хавеман (1882–1960). Чувайки произведението, той е убеден, че трябва да го вземе за собствения си репертоар и това действително се случва – Хавеман свири концерта на Владигеров на 5 март 1921 г. с Берлинската филхармония, а диригент е знаменитият маестро Фриц Райнер. Ето какъв отзив е публикуван по повод събитието от вестник Berliner Zeitung: „Свежа струя ни облъхна на концерта в събота… Пред нас прокънтя един нов концерт за цигулка „изстрелян” с младежки ентусиазъм от българина Панчо Владигеров, който има още 10 готови опуса. Този цигулков концерт е не само зряло произведение, но и гениално избликване на една силно впечатлителна фантазия, очароваща със своето преливащо веселие.” Композиторът и изпълнителите са аплодирани цели десет минути, а вестта за успеха достига по-късно и до България, благодарение на вестник „Софийско ехо”.
Престижното виенско издателство Universal Edition публикува нотите на концерта още на следващата 1922 г., а благодарение на творбата се осъществява и още един преломен момент в българската музикална история – братята Владигерови участват с този концерт на Залцбургския фестивал през 1925 г., което е първата изява на български музиканти на този авторитетен форум. Цигуларят Любен Владигеров свири като солист на Оркестъра на Залцбургския Моцартеум, под диригентството на Бернхард Паумгартнер, един от основателите на фестивала. През следващите две години творбата ще има своите премиери във Виена и дори в Чикаго, а един от най-големите диригенти на ХХ век – Карл Бьом също е дирижирал този концерт, когато негов солист е бил легендарният български цигулар Саша Попов.
Тази вечер цигуларят Виктор Тренев ще ни представи своята интерпретация на финалната трета част от Цигулковия концерт. Младият музикант е награждаван в национални и международни конкурси, сред които „Kocian Violin Competition“ в Чехия, „Remember Enescu Violin Competition“ в Румъния, „Млади виртуози – Емил Камиларов“ в София. Като първа цигулка в квартет „Кодам“ печели награда от „International Radio Competition Concertino Prague“ и покана към състава да изнесе концерти на фестивала в южната част на историческата област Бохемия в Чехия. През 2020 г. бе участник във фестивала „Софийски музикални седмици“, като концертмайстор на Младежка филхармония „София“ – в концерти, сред които откриването на фестивала „Аполония“ (Созопол) и в Европейския парламент (Брюксел).
- Концертът в залата на НМА „Проф. Панчо Владигеров“ тази вечер е с начален час 18:00 (вход свободен) и е част от афиша на Европейския музикален фестивал 2024.