Рейчъл Уилис-Сьоренсен и последните творби на Рихард Щраус

Новият албум на певицата звучи премиерно по радио Класик А 

7 май 2024 г.

„Има нов претендент за „най-добър запис на Четирите последни песни“, написа San Francisco Classical Voice, когато през 2023 г. името на Рейчъл Уилис-Сьоренсен се появи в нов албум с музика на Рихард Щраус. „Към версиите на Елизабет Шварцкопф, Лиза дела Каза, Гундула Яновиц, Джеси Норман (с Курт Мазур, не с Джеймс Ливайн) и др., сега трябва да се добави и новият запис на американското сопрано Рейчъл Уилис-Сьоренсен с Гевандхаус оркестър – Лайпциг под палката на Андрис Нелсонс за Sony“, подчерта изданието. Сравнението с изброените легендарни женски гласове очевидно е дръзко, но наистина е оправдано и се отнася до втория албум на певицата за този лейбъл. Ето неговото съдържание: „Четири последни песни“ и финалната сцена из оп. „Капричио“ на Рихард Щраус (1864-1949).

Лайпцигският Гевандхаус оркестър винаги е имал по-специално отношение към композициите на Р. Щраус, но много отдавна не е записвал неговите „Четири последни песни“ – още от ерата на диригента Курт Мазур (1927–2015), чийто запис с Джеси Норман (1945–2019) от 1982 г. се нареди сред най-стойностните. Сега Рейчъл Уилис-Сьоренсен е следващият артист, който получи шанса да влезе в звукозаписно студио заедно с историческия немски оркестър, а Sony Classical вече обяви, че се гордее с резултата. От друга страна, самата американска певица има зад гърба си личен опит с диригента Андрис Нелсонс с друга творба на композитора – тя работи с него върху „Кавалерът на розата“ през 2016 г. в Кралската опера, Лондон, където изигра ролята на Маршалката.

Френското списание L’Opéra похвали Уилис-Сьоренсен за нейния „необичаен талант, способен да съперничи на най-добрите образци от миналото” още при дебютния й албум за Sonу („Rachel“ от 2022 ). Ако там бяха записани оперни арии от различни композитори, то във втория авторът е само един, и то с фокус върху най-късните години от неговия живот. Рихард Щраус е на 84-годишна възраст през 1948 г., когато пише песните си за сопран и оркестър по стиховете на Йозеф фон Айхендорф и Херман Хесе. Едва след смъртта му през 1949 г. те са събрани в едно общо издание и биват публикувани като „Четири последни песни“, както днес ги познаваме, и заслугата за това е на Ернст Рот от издателството Boosey & Hawkes. А премиерата на операта „Капричио“ е била през 1942 г. и тя се оказва финалната оперна творба в живота на композитора.

Според Уилис-Сьоренсен, музиката на Щраус е идеална за „лиричен сопранов глас, който може би е малко по-тежък“, какъвто е нейният. А колкото до немския език и неговата специфичност, американската певица смята, че „при Щраус има много речитативност“, което за нея е особено приятно. Тя възприема „Четирите последни песни“ като една „притча за живота“, а за записа на финалната сцена от оп. „Капричио“ е поканила немския бас Себастиан Пилгрим. Издаването на албума съвпадна с още една сценична творба на Щраус, в която тя участва – дебютира в „Арабела“ на сцената на Дойче опер – Берлин през миналата пролет. Но репертоарът й е много по-всеобхватен – от Моцарт и Вагнер до Верди, Пучини, Дворжак и Бритън.

• През тази седмица слушаме премиерно по радио Класик А новите записи на Рейчъл Уилис-Сьоренсен – всеки следобед между 14 и 15 ч.