Застрашено ли е музикалното наследство на Бах във Ваймар?
13 юни 2024 г.
„Разгорещен спор бушува в момента в прочутия Музикален университет „Ференц Лист“ във Ваймар. В центъра на дебата е опасността от загубата на едно културно бижу – Института за старинна музика. Независимо от важната роля, която този институт играе в изследването и популяризирането на бароковата музика в Тюрингия, ръководството на университета планира да го закрие“. Това се казва в онлайн петиция, която призовава не само да се даде гласност на един проблем с културно-историческо значение за Германия, но и да се възпрепятства евентуалното закриване на споменатата институция. Става дума за Института за старинна музика към известния Университет за музика „Ференц Лист” във Ваймар, за чието затваряне се говори от страна на университетското ръководство по причини от финансово естество, особено предвид намалелия брой студенти след пандемията. „Плановете за закриване се основават на предполагаемия намаляващ брой кандидати, но тези твърдения са слабо документирани“, се казва в петицията, според чиито инициатори това са „неясни финансови обосновки“.

Противниците на закриването смятат, че така се поставя под заплаха изобщо актуалната работа върху музиката на Йохан Себастиан Бах – в града Ваймар и в цяла Тюрингия, като „основен регион за немската барокова музика през XVII и XVIII век“. Студентите и преподавателите от Института за старинна музика се радват на висока международна репутация, а затварянето му
„би изпратило опустошителен сигнал към международната музикална общност“, се казва още в призива, зад който стоят самите студенти от института.
„Движението за автентичен звук, което беше инициирано преди 50 години от Николаус Харнонкур и други, сега е утвърдено повече от всякога. И следователно, оттеглянето от обучението в този стил музика би било недалновидно и безотговорно“, подчертават те.

„Ваймар без старинна музика звучи срамно“ или „Въпреки че институтът е малък, показва големи постижения всяка година“ са част от коментарите по темата, пише Thüringer Allgemeine. Официалният инициатор на петицията е Карл Франке, студент по блокфлейта във Ваймарския университет, който се надява, че планираното затваряне на учебната база до 2034 г. все пак няма да се състои. Очаква се Ваймарският университет да промени решението си на свое събрание, насрочено за 1 юли, и „международната репутация на Тюрингия като сърцето на германската барокова музика“ да бъде запазена.
Институтът за барокова музика е в основата на няколко реномирани ансамбли и фестивали в Германия: бароковата вокално-инструментална формация Cantus Thuringia & Capella, един от водещите немски ансамбли за исторически-информирана изпълнителска практика Capella Jenensis, както и основаният от прочутия диригент и познавач на бароковата музика Николаус Харнонкурт (1929–2016) фестивал Bach Biennale, който се провежда на всеки две години във Ваймар. Без съществуването и компетентната дейност на този институт, всички те не биха могли да съществуват.
Бах и Ваймар. Като придворен органист и камерен музикант Йохан Себастиан Бах е пребивавал във Ваймар в два периода. Първоначално за кратко през 1703 г., когато е назначен за цигулар в частния оркестър на великия ваймарски херцог Вилхелм Ернст, а след това пет години по-късно той отново се завръща в немския град заедно със съпругата си Мария Барбара Бах. Именно там се раждат двама от най-известните им синове – Вилхелм Фридеман и Карл Филип Емануел. В периода до 1717 г. композиторът остава във Ваймар и това е времето, когато за първи път е имал на разположение обучен оркестър, което му позволява да напише над 30 кантати, да създаде някои ранни версии на известните „Бранденбургски концерти“, голяма част от органовото си творчество, работи върху „Английските сюити“ и пр. През 1714 г. Йохан Себастиан Бах е наречен „Cammer-Musicus“ (камерен музикант) и „Concertmeister“ (концертмайстор) и става добре възнаграден музикант в херцогския двор. Въпреки това и след известни перипетии, през есента на 1717 г. Йохан Себастиан Бах напуска града, за да поеме друга длъжност в Кьотен – на придворен диригент при принц Леополд фон Анхалт-Кьотен, който става негов дългогодишен покровител.