Бедржих Сметана

(1824–1884)

Композитор на месец юли

3 юли 2024 г.

Бедржих Сметана, когото чехите обичат да наричат ​​„бащата на чешката музика“, е не просто композиторът, написал някои от изконните за чешката музика творби. Той е онзи художник, възпял по възможно най-красивия начин своята родина, а още по-впечатляващ е факта, че тъкмо това му донася уважението на света. Ако трябва да си послужим със съвременния език, неговото обяснение в любов към Чехия – симфоничните поеми от цикъла „Моето отечество“, всъщност са най-добрата реклама на страната му. Големите оркестри по света задължително имат в репертоара си поне една от тях, а всеки меломан знае, че без да прозвучи „Вълтава“ няма как да бъде открит прочутият фестивал „Пражка пролет“!

2024-та е празник за почитателите на Сметана – навършват се 200 г. от неговото рождение и 140 от кончината му. Официално това е и Годината на чешката музика, чието отбелязване е започнало точно преди век, именно заради общонационалната почит към Сметана по повод стогодишнината му през 1924 г.

Нито животът, нито работата му са били лесни, дори и краят на дните му е белязан с трагизъм. Бедржих Сметана се ражда на 2 март 1824 г. в Литомишъл и почива в Прага на 12 май 1884 г. Когато композиторът е около 50-годишен, внезапно оглушава и въпреки това най-тежко за всеки музикант изпитание, не се предава духом и продължава да пише. В този период композира „Моето отечество“, три от оперите си, както и няколко пиеси за пиано. За съжаление, към края на житейския си път е сполетян и от психически и неврологични проблеми и умира в психиатрична болница в Прага. Изпратен е с голяма всенародна почит в чешката столица и е погребан във Вишеградското гробище.

Роден в пивоварната на замъка Литомишъл, където работи неговият баща – местният пивовар Франтишек Сметана, Бедржих е отгледан в семейство, което обича музиката и подкрепя таланта му. Още там малкият музикант учи цигулка и пиано при първия си учител Антонин Хмелик и тогава започват ранните му опити в композирането. На петгодишна възраст вече свири като първи цигулар в квартет, а година по-късно пред отбрана публика дори изпълнява на пиано увертюрата към операта „Нямата от Портичи“ от френския композитор Даниел Обер. Представянето му предизвиква толкова силна възхита, че от този момент нататък все още подрастващият Сметана бива възприеман като дете чудо.

Около десетата си годишнина, когато се премества в южната част на Чехия, момчето продължава музикалните си занимания и е обучаван, за да пее като сопран в църквата. През следващите години стига и до Пилзен, където завършва гимназия през 1843 г. Въпреки че е изпратен от баща си за да получи юридическо образование, тук той се прославя като най-добрият пианист в града. Изучава модерните клавирни творби на своите именити съвременници – Ференц Лист и Сигизмунд Талберг, с които дори участва в общи концерти. Композира, но и съзнава, че все още му липсват достатъчни теоретични познания и както сам се изразява, това е времето на „пълния мрак на духовното музикално образование“.

Сметана гледа на музиката като на „своя живот и своето спасение“. Този му възглед е толкова силен, че в крайна сметка го отказва от юридическите науки. През 1843 г. заминава за Прага, където често му се налага да се бори с истинска бедност и едва след два месеца успява да наеме пиано. В Прага той свири неуморно, защото желанието му е да стане виртуоз, но и композира – неговата първа Соната за пиано е съчинена през 1846 г. Финансовото му състояние се подобрява, когато става учител по музика при граф Леополд Тун, но подобен род трудности често ще го съпътстват и занапред. Подобрява музикалното си образование – сега учи при известния тогава бохемско-германски пианист и композитор Йозеф Прокш, среща се с Роберт и Клара Шуман, с Берлиоз и Лист. Именно с Ференц Лист ще изградят забележително приятелство и той ще се окаже онзи благодетел, който значително му помага и дори съдейства за издаването на неговия първи опус („Шест характеристични пиеси за пиано“ /„Six morceaux caracteristics pour piano“, публикувани през 1851). Сметана е гостувал на Лист във Ваймар повече от веднъж, а винаги, когато Лист е посещавал Прага, прочутият унгарски майстор се е срещал с начинаещия чешки композитор.

Влиянието на Лист върху Сметана е било решаващо, за което свидетелства едно признание от 1857 г.: „Ако и аз не принадлежа към онези късметлии, които директно се наричат ваши ученици, в края на краищата вие сте моят господар и аз ви благодаря за всичко“, пише Сметана. Към онзи момент той е все още млад – едва 33-годишен е, но до самия край на живота си ще остане безграничен поклонник на Лист.

През 1848 г. композиторът става част от Националната гвардия. Във време на политически промени и революционния дух, обхванал цяла Европа, Сметана не остава чужд на този патриотичен подем. Пише пламенни маршове, на Студентския легион посвещава своя специална творба (Марш на Студентския легион) и започва да композира първата си оркестрова творба – Церемониална увертюра (ре мажор, опус 4). През есента на същата година най-накрая открива и своя собствена музикална школа в Прага, а сред учениците му е чешкия музикален деец Ян Прохазка. В този период композиторът създава семейство, раждат му се четири дъщери, а в творчески план – музиката, която пише, е предимно клавирна. Композира полки – концертни или салонни, както и други танцови пиеси, прави многобройни транскрипции за пиано, предназначени най-вече за нуждите на неговите ученици.

През 1855 г. написва своето известно Клавирно трио в сол минор, с което вече се доказва като истински зрял майстор в композицията. Но от друга страна, тази творба е тежко изстрадана – създадена е в памет на едно от децата му, починало само на 5-годишна възраст. Година по-рано Сметана написва и единствената си симфония – „Триумфална“ върху химн на Хайдн, за сватбата на император Франц Йозеф I, чието посвещение обаче не е било прието и така изпълнението на симфонията се отлага за по-късно.

Следващият период от живота на Сметана го отвежда към Швеция, където работи като учител и хормайстор в Гьотеборг. Там е от 1856 г., за да се включи в управлението на новосформираното Общество за класическа музика и остава до 1861 г. Въпреки че е в добро финансово състояние, като музикант се чувства напълно сам, а тамошните музикални условия намира за „допотопни“ – вкусът на публиката дори не е достигнал Бетовен, а най-новите композитори все още не са познати. Може би тъкмо заради това, той се озовава в благоприятна за него среда и добронамерена публика, пред която има шанса да представя Менделсон, Шуман, Лист и Вагнер. Сметана бързо става любимец в Гьотеборг, а в композиционната си работа се съсредоточава предимно върху оркестрови творби по примера на Лист и неговите симфонични поеми. Но през годините на възхода си в Швеция, уви, той претърпява и лична загуба – губи първата си съпруга, която умира през 1859 г.

За създаването на независим чешки театър и ново чешко движение в областта на изкуството се заговаря все по-упорито, а това кара композиторът да копнее отново за Прага. Отскоро влязъл във втори брак, Сметана решава да се завърне в родината и през пролетта на 1861 г. той приключва дейността си в Гьотеборг. Изнася няколко успешни концерта в Стокхолм и други градове, за да се сбогува с Швеция, защото Прага вече го очаква. И се завръща с една висока цел – да стане творец и организатор на чешкия национален дух и така завинаги да опровергае световния предразсъдък, че музикалният талант на чехите е изявен само при сценичните изкуства. Започва да пише своите опери и все повече насочва вниманието си към мелодии от народните традиции, които разработва и в други жанрове. Подобно на мазурките на Шопен – полския танц, възпят от виртуозния пианист-композитор, така и Сметана идеализира в музикално отношение чешкия народен танц.

След завръщането си в Прага, Бедржих Сметана работи преди всичко като оперен композитор. В новия Временен театър са поставени неговите първи две опери – „Бранденбургци в Чехия“ и „Продадена невеста“. Това е театърът, който функционира до приключването на строителството на пражкия Национален театър и в който композиторът става главен диригент. Но след поредица от критики към него и най-вече заради внезапно настъпилата глухота, сам напуска поста през 1874 г. Тогава започва страданието му, причинено от загубата на слух, но въпреки това не спира да пише. Вече свободен от административни ангажименти, Сметана се оттегля в спокойна среда, приютен от семейството на най-голямата си дъщеря в Ябкенице.

„Двете вдовици“, „Бранденбургци в Чехия“, „Дяволската стена“, „Либуше“, „Тайната“, „Целувката“, „Далибор“ и „Продадена невеста“ са неговите завършени опери, макар и това да не е хронологичния ред на тяхното създаване. Една от тях – още ранната „Продадена невеста“, с ритми и мотиви от чешката народна музика (танци като полка, фуриант и пр.), ще се окаже най-популярната сред всички. Харесана е била още при първото й изпълнение през 1866 г., а до ден днешен именно тя остава „оперното лице“ на композитора по целия свят.

Сметана понася съдбата си с учудващо търпение и приспособимост, парадоксално, но дори и с чувство за хумор… Вероятно заради факта, че способността му да композира не е била нарушена от загубата на слух. По времето на глухотата си той съчинява най-напред симфоничната поема „Вишеград“, а след нея и великолепната „Вълтава“ с течащите води на едноименната могъща река. В допълнение към този симфоничен цикъл от поеми, Сметана написва през 1876 г. и еквивалентния свой струнен квартет „Из моя живот“ – камерно произведение с дълбоко вълнуваща лична програмност. Това е творбата, която мнозина изследователи определят като „музикалното ехо на собствените му житейски съдби, от щастливата младост до глухотата“. В тези последни години той се завръща и към пианото с няколко пиеси, камерни съчинения и някои вокални творби, сред които и „Вечерни песни“.

Дълбок поклонник и последовател на Лист, когото е наричал „мой господар“, Сметана искрено се е възхищавал и на Вагнер, комуто дава категоричното определение „истински реформатор“. В лицето на сънародниците си Антонин Дворжак и Зденек Фибих той открива своите достойни съратници и наследници. Днес за Сметана се говори като за „помирителят“ на националната чешка идея с модерната музика, но далновидността му се проявява и в още нещо – той е първият, който придава на изпятата дума в чешкия език истинското чешко звучене.

Музиката на Сметана има най-високия статут – тя е националният символ, който съпътства важните моменти от живота на чешката държава. Фанфари от операта „Либуше“ съпровождат изявите на президента по празнични поводи, „Вълтава“ звучи на почти всяко тържество, а от 1952 г. се изпълнява винаги при откриването на фестивала „Пражка пролет“ – на всеки 12 май, денят на смъртта на композитора. Неговият сънародник и съвременник, поетът и белетрист Ян Неруда възкликва още през 1868 г.: „Само Господ знае какво странно очарование има в музиката на Сметана! Сълзи потичат на нежните места, а на други – ставаш от мястото си и дори не си разбрал, че вече си се изправил…“

Юра Трошанова