Лятната резиденция на Дворжак или родното място на „Русалка“ и Осма симфония

1 август 2024 г.

През лятото на 1889 г., или преди 135 г., Антонин Дворжак (1841–1904) нахвърля теми, върху които ще композира своя нова оркестрова партитура. Той пише Осмата си симфония в сол мажор – най-често свирената днес негова симфония, след великата му Девета „Из новия свят“. Годината 1889-та се оказва особено продуктивна за чешкия автор, който с удоволствие прекарва топлите месеци във Висока и Пршибраме, село на около 50 км югозападно от Прага. Днес там се намира музей, съхраняващ наследството на композитора, защото именно там са създадени голяма част от най-значимите му творби. Това място играе изключителна роля в личния и професионален живот на Дворжак и затова без преувеличение то бива описвано като неговия „втори дом“. Тук, благоразположен от природата и спокойствието, музикалните идеи са се зараждали толкова бързо в съзнанието му, че той дори се е оплаквал от невъзможността да ги запише навреме… Новата Симфония № 8 е композирана през късното лято на същата година, а партитурата окончателно е била завършена на 8 ноември в Прага. Честта лично да я представи пред публика настъпва през февруари следващата 1890 г., когато самият Дворжак дирижира на премиерата.

Имението в чешкото село Висока и Пршибраме не е собственост на композитора първоначално, но той има възможността да пребивава там редовно, благодарение на граф Вацлав Коуниц, който става част от семейството като негов зет. За първи път Дворжак пристига в района през 1877 г. и остава очарован от природната красота. „Тук се чувствам много щастлив!“, пише той до свои приятели за мястото, където ще прекара последните 20 години от живота си. Там написва над 30 произведения, в това число и оперите „Димитрий“, „Якобинецът“ и най-известната сред всички – „Русалка“ от 1900 г. Дори се твърди, че вдъхновението за „Русалка“ е почерпено именно от близко неголямо езеро в гората. Впрочем, надписът „Русалка“ стои и до днес на фасадата на Дворжаковата по-малка къща, която композиторът си построява в близост до имението. Операта е наречена от своя автор „лирична приказка“ и е изградена върху легендата за русалка, която се е влюбила в човек. След смъртта на Дворжак през 1904 г. езерото получава името „Русалка“, а лятната резиденция на композитора – „Вила Русалка“.

Когато Антонин Дворжак вече го няма, имението е продадено, а след Втората световна война се появяват планове за преустройството му в пионерски лагер или в складове за намиращите се наблизо мини. За щастие, през 1963 г. замъкът все пак е превърнат в музей, който се посещава и до днес. След основен ремонт в началото на 90-те, тук могат да се видят стаи със запазените оригинални мебели, концертна зала, фотографии, родословното дърво на Дворжак, т.нар. Зала на русалките, както и най-старата грамофонна плоча в експозицията на музея – запис на прочутите „Славянски танци“ от 1905 г.

Как са преминавали дългите летни дни на композитора, от месеците юни до октомври, е описано в спомените на неговия син Отакар Дворжак (1885–1961), който обичайно го е придружавал в разходките. Част от тези спомени са публикувани от уебсайта antonin-dvorak.cz, посветен на големия чешки композитор: „След ранната си сутрешна разходка Дворжак се затваряше в кабинета си и прекарваше остатъка от сутринта в композиране. През целия път беше мълчалив и толкова угрижен с неговите музикални идеи, че през голямата част от времето не отговаряше на въпросите ми. Често потропваше с дясната си ръка върху гърдите си, тананикайки си някаква мелодия. А след разходката, сядаше отново пред нотния лист с ръкописа или се грижеше за градината… Към вечерта той често се отправяше към страноприемницата, известна като „U Fenclů“, където играеше карти с местните миньори. особено след завръщането си от Америка, там имаше много местни жители, които желаеха да чуят за неговите преживявания в чужбина. Прибираше се към осем и половина и обикновено си лягаше около девет“.

Юра Трошанова