В ДЕНЯ НА МУЗИКАТА

Памет за Марта Деянова и Стойка Миланова

1 октомври 2024 г.

Денят, когато винаги говорим с по-особено отношение към музиката, е днешният Първи октомври – празникът на тоновото изкуство, който се отбелязва на повечето места по света. Има европейски страни, които са приели 22 ноември за подобна почит към музиката, във Франция това е 21 юни, а за някои в Южна Америка – 10 октомври. Когато и да бъде чествана, важни са хората, които я сътворяват и думите, които я описват, а личност от ранга на Йехуди Менухин беше дал може би най-точното й определение: „Музиката създава ред от хаоса“…

За България обаче, тази година празникът носи различен оттенък, заради скорошната загуба на две големи имена от поколението български инструменталисти, стъпили смело на световния подиум: Марта Деянова (1947–2024) и Стойка Миланова (1945–2024). Макар и по различен начин, животът и на двете се преплита с влиятелната фигура на легендарния цигулар и общественик – създателят на идеята за Международен ден на музиката.

Йехуди Менухин (1916 –1999) е в основата на въвеждането на Международния ден на музиката в календара още от 1975 г. Като един от големите авторитети в света, по това време именно той ръководи Международния съвет за музика към ЮНЕСКО. И когато през 1969 г. чува една млада българска пианистка, маестрото написва: „Пожелавам на Марта Деянова международната кариера, която тя толкова много заслужава!“ Тогава едва 22-годишна, тя печели I-ва награда на първата Международна трибуна за млади изпълнители в Париж, организирана от ЮНЕСКО, с председател на журито самият Менухин. Тя вече има Златен медал от Международния конкурс „Бузони“ в Италия през 1965 г., а малко по-късно, друг знаменит цигулар също ще се произнесе за таланта й: „Марта Деянова е наистина изключителна пианистка. Нейните качества на инструменталист и музикант я поставят на най-високото ниво на световния пианизъм“ – Хенрик Шеринг (1918–1988).

Марта Деянова бе българското име, свързано за дълго с историята на известния британски лейбъл Nimbus Records. Създадена в началото на 70-те и първоначално издавала приживе майсторите на пианото Юра Гюлер (1895–1980) или Владо Перлемутер (1904–2002), компанията става първата в Обединеното кралство, която произвежда компактдискове. Именно за нея Марта Деянова остави по-голямата част от своето звукозаписно наследство, свирейки клавирната музика на Скрябин, Шостакович, Прокофиев, Рахманинов, Шуберт, Моцарт, Шуман, Брамс, Григ, Чайковски, Шопен, Р. Щраус и др.

Ето няколко кратки цитата от оценката за нивото на нейната работа през годините, публикувани от компанията: „Българката Марта Даянова, позната ни от предишни записи за Nimbus със Скрябин и Шостакович прелюдии, впечатлява с една изключителна, всеобхватна техника“ – по повод 24 Прелюдии на Рахманинов през 1987 г. А когато по-рано излизат споменатите прелюдии от Скрябин и Шостакович, се говори за „превъзходно дръзко и импровизационно бляскаво“ изпълнение – „Това е такъв запис, който може и трябва да придобие класически статут!“ За интерпретациите й на Шубертовите сонати, дори е сравнявана с Рихтер: „Марта Деянова… подобно на Рихтер прави изпълненията си с голяма достоверност – музиката се разкрива такава, каквато е“. А в средата на 90-те, когато Nimbus Records издава всички клавирни сонати на Моцарт с нейния почерк, за BBC Music Magazine това е „изпълнение на истинското майсторство…“

„Имах чудесно артистично сътрудничество с Йехуди Менухин, който ме посъветва да присъствам на Международния конкурс за цигулари „Карл Флеш“ в Англия, където спечелих първата награда през 1970 г.“, са думи на Стойка Миланова, които тя бе споделила в интервю за БНР. А още преди победата й на този конкурс, през 1968 г. тя има шанса да си партнира с прочутия музикант на Фестивала в Бат.

Професионалният живот я свърза не само с Менухин, но и с Давид Ойстрах (1908–1974), като негова ученичка в Московската консерватория, включително и с големи музиканти от нейното поколение, като цигуларя Гидон Кремер и пианиста Раду Лупу. С Кремер делят общи спомени от конкурса „Кралица Елизабет“, на който през 1967 г. тя печели втора награда, той – трета, а след това излиза общия им запис заедно с победителя от конкурса – цигуларят Филип Хиршхорн (1946–1996). Нейният връстник Раду Лупу (1945–2022), чието име се утвърди като един от най-уважаваните пианисти в света след спечелването на Конкурса Лийдс през 1969 г., има многобройни изнесени концерти и сравнително малко записи, за артист от неговата величина. Но сред тях се откроява един, който винаги е будил интерес и възхищение – със Стойка Миланова свирят Цигулковата соната на Цезар Франк. Записани са по време на рецитал в Лондон от 21 февруари 1972 г., когато говорителят на ВВС погрешно обявява името на българката като „румънска цигуларка“… По-късно, този запис намери място в най-съществената част от цялата дискография на световнопризнатия Раду Лупу!

---

Юра Трошанова