ПРЕМИЕРА В ЕФИРА:

Людмил Ангелов свири Игнац Фридман и Александър Михаловски

25 ноември 2024 г.

Верен на своето призвание да открива и вдъхва нов живот на недостатъчно познати творби за пиано, особено от полската музика, преди година Людмил Ангелов попълни дискографията си с нов албум, продължаващ тъкмо тази линия. Под заглавие „Мазурки“ бяха събрани и записани за първи път пиесите на двама големи полски пианисти и композитори: Игнац Фридман (1882–1948) и Александър Михаловски (1851–1938). Записите са по идея на българския музикант и са направени в Полското национално радио, а продуцент става Националният институт „Фредерик Шопен“ във Варшава, организатор и на Конкурса „Шопен“. Светът не знае твърде много за авторите в албума, но пък забележителният наш пианист отново повдигна завесата пред очарованието на полската клавирна музика – негова мисия, следвана страстно от години. „Каталогът от фонографски издания на Националния институт „Фредерик Шопен“ е разширен с рецитал на изключителния пианист Людмил Ангелов, съставен от мазурки на Игнац Фридман и Александър Михаловски – композитори, виртуози на пианото и изключителни интерпретатори на Шопен“, пише Институтът във Варшава.

Тази седмица Европейският музикален фестивал кани публиката си на Клавирен рецитал на Людмил Ангелов на 30 ноември в зала „България“, който ще е посветен на 75-годишнината от създаването на Полския институт в София. В очакване на концерта, радио Класик А ще предложи ежедневен досег с високото майсторство на пианиста – среща с великолепните му записи от албума „Мазурки“, които ще звучат в програмата всеки следобед! 

---

„Културният феномен на мазурката за пиано“ е центърът на това интегрално издание. Тук са всички танцувални пиеси в жанра, които и двамата пианисти-композитори са създали. Мазурките на Игнац Фридман на Александър Михаловски са естественото продължение на наследството на Фредерик Шопен и характерния негов маниер, по който той стилизира танца. В бележките към албума се казва, че тези пиеси са „същевременно и миниатюри, предизвикващи атмосферата на салонната музика, нейния сантиментален и аристократичен тон“. 

„Людмил Ангелов едва ли би могъл да бъде по-блестящ в една Мазурка на Шопен…“, написа още преди десетина години Gramophone, макар и по друг повод. Музикалният свят го познава като „известен интерпретатор на Шопен“, а в този албум българският пианист надгражда дори с още нещо – той свири музиката не просто на полски композитори-пианисти, а на някогашни изключителни интерпретатори на Шопен! На границата между XIX и ХХ век пианисти като Фридман и Михаловски са сред най-важните Шопенови изпълнители, но както е обичайно в онези времена, те също са и композитори.

Игнац Фридман, един от виртуозите на своето време, e роден в Полша през 1882 г., но завършва живота си в Австралия. Ученик по композиция на Хуго Риман в Лайпцигската консерватория през 1900 г., а после и във Виена, където учи пиано при Теодор Лешетицки, неговата международна концертна дейност започва от 1905 г. Избухването на Първата световна война го заварва в Берлин и той се премества в Копенхаген. След края на войната концертира усилено в Съединените щати и през 1923 г. прави първите си записи за американската компания Columbia. Десет години по-късно, докато е на турне в Обединеното кралство, записва в Лондон и оставя името си в архива на друга изключителна звукозаписна марка – His Master’s Voice. Началото на Втората световна война го кара да напусне Европа и трайно се установява в Австралия, където също предприема големи концертни турнета през 1940 г. Три години по-късно здравето му се влошава и заради частична парализа на лявата ръка се принуждава да слезе от сцената. Почива в Сидни през януари 1948 г.

Роден през 1851 г. в Западна Украйна, само две години след смъртта на Фредерик Шопен, Александър Михаловски е ученик по пиано на Игнац Мошелес, а негов учител по композиция е Карл Райнеке. И двамата му преподават в Лайпцигската консерватория. Там е и дебютът на Михаловски като пианист свирейки Шопен, на чиято музика остава посветен през целия си живот, включително и като педагог. Години по-късно именно той полага традицията на соловите концерти с Шопенова музика в деня на смъртта на композитора – 17 октомври. За разлика от Игнац Фридман, неговият живот почти изцяло преминава в Полша и по-конкретно Варшава, където дълги години е преподавател във Варшавската консерватория, от 1874 до 1917 г. Ванда Ландовска, Владислав Шпилман и Владимир Софроницки са сред неговите знаменити ученици, както и Хенрих Нейгауз, макар и за кратко. Едно от паметните изпълнения на Александър Михаловски датира от 1929 г., когато музикантът изсвирва в една вечер и двата клавирни концерта на Шопен. Пианистът с пословична техника завършва дните си във Варшава през 1938 г. на 17 октомври – годишнината от смъртта на неговия идол Фредерик Шопен (1810–1849).

---