Лютиерът Иван Калоферов: „Приемам идеята да се помага като кауза“

Фамилия Калоферови предостави свои инструменти на участници в конкурса „Кантус Фирмус“

17 декември 2024 г.

Известната българска лютиерска фамилия Калоферови предостави свои инструменти на млади музиканти, които наскоро участваха в конкурса „Кантус Фирмус“ 2024. Благодарение на този щедър жест, няколко младежи тепърва ще свирят с нови майсторски музикални инструменти. Подкрепата към подобна кауза – един млад изпълнител да може да разполага с надежден инструмент, е изключително важна и по този начин бяха реализирани част от специалните награди в конкурса. Фамилия Калоферови предоставиха общо пет свои инструмента, въпреки че първоначалната идея бе за по-малка бройка – три, с които да бъдат поощрени избрани музиканти. Инструментите бяха предоставени както на студенти от НМА „П. Владигеров“, така и на ученици от НМУ „Л. Пипков“ в София. Цигулки получиха Тодор Георгиев и Милена Борисова, виола – Мина Георгиева, а виолончели – Ая Коева и Дарин Ламбрев.   

„Започвам да приемам идеята да се помага като кауза“, сподели в студиото на радио Класик А Иван Калоферов. Той е най-младият представител на фамилия Калоферови, чието професионално образование го отвежда в световния център на лютиерството Кремона, а днес вече има зад гърба си 20-годишна практика и работи предимно като реставратор на музикални инструменти.

„Както във всяка професия, трябва инструментът да ти помага, а не да ти пречи и ти да се бориш с него. Инструментът трябва да ти дава свободата да твориш, да правиш музика, за да израстваш“. Иван Калоферов говори за необходимостта от добър музикален инструмент в ръцете на младите изпълнители, за да може те не само да се развиват и да преодоляват трудности, но и „за да им е приятно да работят!“ Защото не е тайна, че неподходящият инструмент крие огромни рискове и реално може да те откаже от свиренето. „И това е най-лошото, че има деца или млади хора, които, според мен, се отказват само заради това, че не им е лесно, че се мъчат и че виждат, че нямат напредък. Когато нямаш развитие е съвсем нормално да ти падне самочувствието и дори да спреш“, твърди той.

Иван Калоферов разказва за историята на своя род, професионално обвързан много отдавна с лютиерството, чието начало в България е свързано с настъпването на ХХ век. Но всичко започва с Георг Хених (1873–1965), чешкият музикант и лютиер, „който е реално първият лютиер в България, учителят на дядо ми“, обяснява майсторът. „Той е чех и също така колега на моя прадядо, който е тромпетист. А самият Георг Хених е бил контрабасист. Така че, те са работили доста заедно навсякъде – не само в България, но и в чужбина, в Италия, Египет. На дядо ми покрай него му става интересна тази професия и започва с лютиерството, още от малък покрай него. Така че, реално това е може би основата, първата крачка изобщо да се въведе тази професия в България“.

Една своя теория за същината на струнните инструменти споделя Иван Калоферов, а именно: „Дървото акумулира всички трептения, които му предава музикантът и колкото е по-добър той, толкова повече инструментът развива добрите си качества“. За смисъла на професията си той добавя, че „най-важно е музикантът да получи инструмент, който ще му хареса и ще му помага“. А най-хубавият момент за лютиера настъпва, когато види изражението на човека, който ще свири на изработения от него инструмент: „Смея да кажа, че това е най-голямото щастие в нашата професия – когато видим изражението…, когато е изписано щастие и удоволствие“.

Цялото интервю на Радостина Узунова с лютиера Иван Калоферов, излъчено в предаването „Съботно кафе“, може да чуете в звуковия файл!

Над публикацията работи Юра Трошанова