Човешкият глас и пианото – две души, които вървят в един път

Интервю с Красимира Стоянова и Людмил Ангелов

25 февруари 2025 г.

„Аз от много години се възхищавам на Людмил и на неговата гигантска способност да излъчва музика – едно много силно притегателно чувство, което той разпространява, когато свири“, казва Красимира Стоянова за своя сценичен камерен партньор. „Имаме доста дълъг семеен музикален живот!“, шеговито отбелязва тя, когато говори за близо десетгодишното им партньорство. И веднага допълва: „Едно от нещата, които трогват, когато го слушам, е неговият собствен звуков облик, а това при пианистите е много сложно да се постигне и е още по-висока летва.“ Като събеседници на Радостина Узунова в предаването „Съботно кафе“, всеки от тях описва качествата на другия и на свой ред Людмил Ангелов признава: „Още когато съм я слушал, преди да сме започнали нашата съвместна работа, съм бил наистина много докоснат от нейното проникновено пеене. И може би заради това „взаимоусещане“ тръгна идеята нещо да правим заедно“.

Заедно ще ги видим съвсем скоро на сцената на зала „България“ – във вечерта на 12 март за откриването на 25-ото издание на Европейския музикален фестивал. Те подготвят камерна програма с трима композитори, за която говорят с истинско вдъхновение и дълбоко разбиране: Рихард Вагнер – Пет песни по текст на Матилде Везендонк за женски глас и пиано (Wesendonck Lieder, WWV 91), Рихард Щраус – избрани песни и Густав Малер – Пет песни по текст на Фридрих Рюкерт за глас и пиано.

„Програмата е твърде сходна с нашата последна програма, която правихме миналата година и ще включва един изцяло немски репертоар“, пояснява Людмил Ангелов. Петте песни по текст на Матилде Везендонк са „шедьовъра на Вагнер в този жанр“, Рихард Щраус, който „и на двама ни е много любим автор“ ще бъде в средата на програмата, а накрая – Пет песни по текст на Рюкерт от Малер, които са „едно проникновение и една музика, която веднага докосва“. За Красимира Стоянова това са едни „ескизи“ на трима гениални композитори, всеки от които борави бляскаво и със симфоничния оркестър, но тук „чрез малката форма и красивата поезия те опитват да кажат много“.

Людмил Ангелов подчертава колко са важни онези „малки детайли“ в изработването на творбата, които публиката може и дори да не забележи, а Красимира Стоянова допълва, че „камерната музика е нещо много специално“ и в „нея се чува всеки един нюанс, всеки един тон, всеки един дъх“. Категорична е, че точно тук двамата музиканти са напълно равностойни: „Аз в никакъв случай не съм съгласна, че пианистът трябва да съпровожда, да акомпанира – той е абсолютна равностойна страна – две души, които вървят в един път“, твърди тя. За него „човешкият глас е най-съвършеният инструмент и особено когато той се владее по начина, по който Красимира Стоянова го владее, тогава задачата на пианиста не е никак лека“. Споделя още, че „отговорността е много голяма“, но пък резултатът е силно удовлетворяващ: „Удоволствието, което човек може да преживее е неописуемо и аз съм много благодарен, че съдбата направи така, че можем заедно да правим тези прекрасни образци от песенното творчество на гениалните композитори“.

Красимира Стоянова и Людмил Ангелов са не просто двама високоуважавани български музиканти, чийто индивидуален път сме следили с трепет и възхищение през годините. От близо десет години вече ги виждаме и като партньори на камерната сцена – изнасяли са концерти в Музикферайн във Виена, Цюрихската опера, Виенската държавна опера и др., а в Ла Скала в Милано бяха аплодирани с цели пет биса през 2017 г. Но те са и личности, които умеят да събуждат въображението на слушателя, дори само като говорят за музиката. Чуйте ги! А поканата им за предстоящия концерт звучи също толкова убедително: „Хората всъщност идват в залата за да се насладят и да пречистят душите си, нали така?“

Цялото интервю със сопраното Красимира Стоянова и пианиста Людмил Ангелов може да чуете в звуковия файл!

Над публикацията работи Юра Трошанова