ПРЕМИЕРА В ЕФИРА:

Ян Лишецки в света на клавирните прелюдии

Шопен, редом с Бах, Рахманинов, Месиен и Гурецки

7 април 2025 г.

Записва за Deutsche Grammophon от 17-годишната си възраст, посланик е на UNICEF, пътува непрестанно по света и изнася концерти, партнира на знаменитости като цигуларката Юлия Фишер, челиста Йо-Йо Ма или баритона Матиас Гьорне, солист е на най-добрите оркестри – тази динамична и бързо развила се кариера принадлежи на пианиста Ян Лишецки. Младият музикант има полски произход, но е роден в канадския град Калгари и съвсем скоро имаше рожден ден – на 23 март той навърши 30 години. Дебютирал едва на 9-годишна възраст, пианистът удивляваше с преждевременния си талант, а днес вече притежава забележителни умения в клавирното майсторство. Въпреки младостта му, той става обект на сравнения с Маурицио Полини, Артуро Бенедети Микеланджели и Кристиан Цимерман, но тези задължаващи паралели го смущават. Не приема етикета „гений“ или „дете-чудо“, защото смята, че подобни квалификации само тежат на един млад артист.

„Може да съм късметлия, че имам талант, но това също изисква много упорита работа“, казва Ян Лишецки още през 2009 г. Споделял е, че най-силната му страст след музиката е авиацията и ако един ден се провали като пианист, би намерил утеха в нея. В родината на неговите родители през 2009 г. Институтът „Шопен“ издава дебютните му записи – клавирните концерти на Шопен с полския оркестър Sinfornia Varsovia и британския диригент Хауърд Шели – първият, който открива извънредния музикален талант на младежа. От 2012 г. вече е привлечен към Deutsche Grammophon и дебютира с Моцарт – концерти за пиано № 20 & 21, записани със Симфоничния оркестър на Баварското радио и Кристиан Кацарис. Следват: Шопен – Етюди (2014 г.), Шуман (Piano Concerto and Concert Pieces оp. 92 & 134, 2015 г.) с Антонио Папано и Оркестъра на Академията „Санта Чечилия“, а след тях почти всяка година пианистът издава по един албум за Жълтия лейбъл (Deutsche Grammophon).

През 2010 г. Ян Лишецки открива честванията за 200-годишнината на Шопен с концерт в родното място на композитора Желязова Воля, а малко по-късно замества прочутия Нелсон Фрейре в четири концерта във Франция. Получава пълна стипендия за обучение в Glenn Gould School of Music в Торонто, а през есента на 2011 г. подписва с историческата звукозаписна компания Deutsche Grammophon, което го повежда към един съвсем нов хоризонт. Награждаван многократно в Канада, той е също лауреат на седем международни конкурса в САЩ, Италия, Англия и Япония.

Най-новите записи на полско-канадския музикант излязоха само преди по-малко от месец – в средата на март 2025 г. Под заглавие „Прелюдии“ неговият албум включва солови композиции за пиано на Фредерик Шопен (1810–1849), Й. С. Бах (1685–1750), Сергей Рахманинов (1873–1943), Оливие Месиен (1908 –1992) и Хенрик Гурецки (1933–2010). „Ян Лишецки вдъхва живот в звуковото разнообразие на прелюда, като подчертава, че той е много повече от обикновеното повдигане на завесата към нещо друго“, пише издателят, а „изключителните 24 прелюдии на Фредерик Шопен оп. 28 са вдъхновението и централната част на този запис“.

За Лишецки Шопен е онзи „майстор на кратката форма“, който „извежда прелюда от сенките и го поставя в светлината на прожекторите“. Замисълът на целия албум е пиесите на Шопен да допълнят, но и да контрастират с избрани прелюдии на други автори, и то от три века. Всеки от тях със своето върхово постижение в жанра – от Бах, Рахманинов и Месиен до Гурецки. Както посочва Deutsche Grammophon, пианистът се стреми „да демонстрира широките възможности на скромния прелюд“, като отвежда „публиката на една музикална експедиция“.

„Бах развива прелюда в комбинация с фуга, но слушането на тези произведения като самостоятелни творби открива ново, завладяващо изживяване“, споделя интерпретаторът за музиката на Бах, от когото избира две пиеси из „Добре темперираното пиано“ (първа тетрадка). Рахманинов, като наследникът на Шопен в жанра, е представен с три негови произведения – две от оп. 23 (№ 3 в ре минор и № 5 в сол минор), както и прочутия Прелюд в си минор, оп. 3 № 2. „И Шопен, и Рахманинов използват пианото, за да изграждат дълги, напевни музикални линии“, отбелязва пианистът, а „при Рахманинов изключителната техничност върви ръка за ръка с лиризма и дълбоката изразителност.“

Що се отнася до присъствието на Оливие Месиен, то Лишецки е включил три произведения на френския композитор от неговите осем прелюда: La colombe („Гълъбът“), Chant d’extase dans un paysage triste („Песен на екстаза в един скръбен пейзаж“) и Le nombre léger („Светлото число“). Най-съвременните произведения в целия албум са първата и последната от Четирите прелюдии, оп. 1 (1955 г.) на Хенрик Гурецки, с чието творчество музикантът досега не е имал досег. „Обичам да откривам нови композитори и да представям тяхната музика пред публиката“, твърди той, а този репертоар вече се е превърнал в неговата най-нова концертна програма, звучаща на живо пред слушатели.