„Бях самоук и се научих да бъда предпазлив към всичко, което самият аз не разбирах“
В памет на Алфред Брендел (1931–2025)
„Сигурен съм, че моят пианистичен живот би поел в различна посока, ако я нямаше готовността на публиката да продължи да ме слуша както в концертната зала, така и през високоговорителите. Нищо не би могло да ме направи по-щастлив от осъзнаването, че не дължа репутацията си на гигантски рекламен барабан, а на привлекателността на моето свирене“.
20 юни 2025 г.
Думите са на вече покойния австрийски пианист Алфред Брендел, който почина в своя дом в Лондон на 17 юни, навършил 94-годишната си възраст. Интерпретатор, поставил в центъра на вниманието си преди всичко нотите на Бетовен и Шуберт, но не забравил и Лист в програмите си. Майсторството на пианиста, роден през 1931 г., остана документирано от компанията Philips, за която той записваше дълги години в продължение на близо четири десетилетия. По-късно негови записи издаваше и Dесса, която смело го окачестви като „един от най-великите музиканти на нашето време“.
Алфред Брендел не бе типичният пианист, отдаден изцяло на своя инструмент – той беше още писател, поет, композитор, учител, лектор. И един от малцината, които напълно съзнателно взимат решението да се оттеглят от сцената – той го направи през 2008 г. „Краят на моята концертна кариера през декември 2008 г., след 60 години на сцената, беше добре планиран предварително. Наслаждавах се на различни предизвикателства и спокойно очаквах последните си изпълнения“, призна пианистът при сбогуването си с публиката.
„Смятаме, че Брендел е човек, който е повлиял много, а и служи за еталон не само за музикантите, но и за директорите на фестивали и програматори. Всъщност, вече оттеглил се от сцената, той продължава да дава съвети и уроци на музикантите, като поставя Шуберт в центъра на своята дейност“, се казваше в мотивите на Асоциацията „Франц Шуберт“, която през 2021 г. му присъди своята първа Награда „Франц Шуберт“. Заради специалното му отношение именно към Шуберт, пианистът се бе превърнал в „абсолютна отправна точка при изпълнението на Шубертовите клавирни творби“, по признанието на Асоциацията.
Алфред Брендел е роден в пределите на съвременна Чехия през 1931 г., а дебютът му на сцена се състоял в Грац през 1947 г. Започнал с уроците по пиано на шестгодишна възраст, много скоро след това той проявява и интерес към изследване на композицията. В интервютата си е казвал, че често е сменял преподавателите, а и „един учител може да има твърде голямо влияние“, според собствените му думи.
„Бях самоук и се научих да бъда предпазлив към всичко, което самият аз не разбирах“, споделя пианистът през 2001 г. пред канадското списание La Scena Musicale. Той казва също, че е открил дори нещо по-полезно от присъствието на учителите – да слуша как свирят другите пианисти: Едвин Фишер, Алфред Корто и Вилхелм Кемпф. „Те бяха всестранно развити музиканти, не просто виртуози на пианото; някои бяха и камерни музиканти, някои от тях дирижираха. Те бяха майстори на звука на пианото, както го виждам аз, можеха да оркестрират на пианото. Уважаваха композиторите и не се поставяха на първо място, но бяха всичко друго, но не и скучни, а не просто копия на музиката.“
Известността на Брендел започва боязливо и „по-скоро кариерата ми напредваше не сензационно, а стъпка по стъпка“, както самият той разказва. През 50-те години на ХХ век прави първите си записи, а през 60-те става първият пианист, записал всички клавирни произведения на Бетовен (за лейбъла Vox). През 70-те отново поглежда към Бетовен със своя пълен цикъл от клавирните му сонати за Philips, с които сключва ексклузивен договор. В началото на 80-те представя цикъла от 32-те сонати вече и на сцената – в рамките на 77 рецитала, изнесени в 11 града в Европа и Америка.
„Никой пианист след легендарния Артур Шнабел четиридесет години по-рано не е изсвирил всички сонати на Бетовен в Карнеги хол. Начинание, което Брендел повтаря по целия свят през 90-те години на миналия век, а третият му запис със всички Бетовенови сонати е завършен през 1996 г.“, се посочва на неговия сайт (alfredbrendel.com).
Три години по-късно пианистът се прочува с още забележителни изпълнения – появяват се записите му с петте клавирни концерта на Бетовен, под диригентството на Саймън Ратъл и с Виенската филхармония. През 1999 г. получава покана от Карнеги хол да бъде резидентен артист, като предложението включва „безпрецедентна серия от седем събития в различни роли“: като солист в самостоятелни рецитали, акомпанятор на певци, камерен музикант, солист на оркестър, дори и рецитатор на собствените му стихове. През 2001 г., когато отбелязва 70-ия си юбилей, Алфред Брендел е поканен да изнесе поредица от концерти в най-престижните концертни зали и музикални центрове из целия свят, включително във Виена, Лондон, Париж и Токио.
„Очаквам с нетърпение оттеглянето си от сцената, за да се занимавам повече с писане и лекции…“, твърдеше Брендел в края на изпълнителската си кариера. Той казваше, че „води двойнствен живот“ между музиката и литературата, но все пак, артистичната му фигура остави най-дълбока следа именно в музиката. „Алфред беше тих колос, пианист и ерудит, върховен интерпретатор на репертоар, простиращ се от Бах до Берг и от Шуберт до Шьонберг“, написаха от Dесса, издателите на неговите последни албуми.
***