Мила Георгиева за своя Страдивариус: „Този инструмент е докосване до красота, изтънченост и история“
На 28 октомври тя открива новия концертен цикъл Колекция „Страдивариус“
21 август 2025 г.
Дори след като са изминали три века от времето, когато са направени, цигулките Страдивариус все още притежават перфектен тон, но и продължават да събуждат въпроси. Безкрайната тема за „тайната на техния звук“ не спира да предизвиква дебати при специалистите, докато музикантите и публиката са сякаш привилегировани – цигуларите се възползват от прекрасните им акустични качества, а слушателите просто се наслаждават на звука. За всеки изпълнител е огромна привилегия, но и отговорност да държи в ръцете си цигулка, изработена от Антонио Страдивари, защото осъзнава, че това наистина е много рядък шанс.
„Една цигулка Страдивари е еквивалентът на автомобил от Формула 1 – всичко зависи от водача и дали той или тя е развил необходимите умения“, казва Максим Венгеров за своя „екс Кройцер“ от 1727 г. Колкото до друга извънредно ценна цигулка – тази на Вадим Глузман, който свири на „eкс Леополд Ауер“ от 1690 г., самият той твърди, че „най-голямото й качество е в това как тя се разгръща през цялото време и има най-богатата цветова гама, която бих могъл да пожелая“. За тези исторически инструменти всеки би казал нещо различно и то винаги ще бъде вярно, защото силната им индивидуалност се разкрива само, когато цигуларят дълго и предано работи с тях.
Antonius Stradivarius, източник на изображението: in-italy.eu
В световен мащаб не са много музикантите, които получават шанса да свирят на такъв инструмент. Обичайна практика е инструментът да бъде предоставен за ползване на изпълнителя от някоя институция, тъй като по-рядко самият музикант би могъл да заплати сам твърде високата й цена. Максим Венгеров, например, получава цигулката си „екс Кройцер“ през 1998 г. след закупуване на търг, подпомогнат от покровителката му от Япония Йоко Чешина, а Вадим Глузман разполага с прочутия си „eкс Леополд Ауер“ от 1997 г., когато му е предоставен от Обществото „Страдивариус“ в Чикаго. С гордост можем да кажем, че сред тях се нарежда и българката Мила Георгиева, която близо четвърт век вече държи в ръцете си „Страдивариус“ от 1703 г.
Мила Георгиева
Когато през 2002 г. Мила Георгиева заема позицията на първи концертмайстор в Симфоничния оркестър на Радио Щутгарт (днес SWR Symphonieorchesters), една германска банка й дава възможност да свири на инструмент, датиращ от началото на XVIII век. Така бива спазена определена традиция в оркестъра – историческата цигулка да служи винаги на концертмайсторите, като преминава от по-възрастните към по-младите им наследници. Ето какво казва днес самата Мила Георгиева за своя „Страдивариус“:
„Цигулката е от 1703 г. – Златния период. Дадена ми е да я използвам от немска банка. За мен ежедневното свирене на този инструмент е докосване до красота, изтънченост и история“
Мила Георгиева ще ни покаже изключителните качества на този музикален инструмент само след два месеца, когато ще открие новия концертен цикъл Колекция Stradivarius на „Кантус Фирмус“ в рамките на Европейския музикален фестивал 2025. Концертът й ще бъде на 28 октомври, а след нея през следващите два месеца на сцената ще излязат още двама първокласни български цигулари – Лия Петрова и Светлин Русев. Те ще ни демонстрират на какво са способни други две майсторски цигулки, с които работят отскоро: на 17 ноември Лия Петрова ще ни запознае със своята забележителна „Гуарнери дел Джезу“ от 1733 г. – безусловно принадлежаща към семейството на най-добрите италиански струнни инструменти, а на 2 декември ще слушаме Светлин Русев, който музицира блестящо със „Страдивариус“ от 1716 г.
Тези два инструмента имат много съкровена история, заради факта, че в продължение на десетилетия съхраняваха духа на най-високата българска изпълнителска традиция по света. Миналата година те бяха получени в наследство от едно друго голямо поколение български инструменталисти – проф. Стойка Миланова (1945–2024) и проф. Минчо Минчев, които години наред прославяха България с тях. Тъй като са собственост на българската държава, през 2024 г. бяха върнати обратно, а след това предоставени на новото поколение съвременни виртуози – в лицето на Лия Петрова и Светлин Русев.
„Преди почти 50 години в ръцете на Стойка Миланова и в моите ръце попаднаха два изключителни инструмента. Тогава бях невероятно развълнуван, щастлив и възбуден. Може би по същия начин съм и сега“, каза проф. Минчо Минчев, когато точно преди година обяви, че неговата цигулка „Страдиваруис“ отива в ръцете на Светлин Русев. Както съобщи тогава БТА, инструментът „Гуарниери“ е предназначен за Лия Петрова, за която този жест бе „сбъдване на нейна детска мечта“.
За историята на цигулката „Montbel“, на която свири Мила Георгиева
Според някои по-подробни експертни проучвания, цигулката „Montbel“ на Мила Георгиева най-вероятно датира от 1697/1698 г., въпреки че оригиналният етикет е от 1703 г. Това е т.нар. „златен период“ в творчеството на гениалния италиански майстор, но не може да се отрече, че по-късни или дори по-ранни негови творби също будят възхищение. Уважаваната лондонска фирма William Ebsworth Hill & Sons, специализирана в производство на лъкови струнни и експерт в реставрацията на стари инструменти, дава следното мнение: „Разгледахме представената цигулка на Страдивари с етикет от 1703 г., който считаме за напълно автентичен екземпляр и типичен за 1700 г., въпреки че самите ние би трябвало да го отдадем на няколко години по-ранен период, към 1697–98 г.“, пише Casa Stradivari в Германия.
След 300 години, да се проследи пътя на един стар инструмент понякога е много трудно. И все пак, за цигулката на Мила Георгиева се знае, че през годините е преминала през различни частни собственици и колекции, докато най-накрая бъде закупена в Германия. Според данните на tarisio.com, в края на ХХ век тя става притежание на регионалната банка Landeskreditbank Baden Württemberg със седалище в Щутгарт, която купува цигулката през 1988 г.
Абонаменти за Колекция „Страдивариус“ може да намерите в мрежата на epaygo.bg
Юра Трошанова
