Българската премиера на творба от Дани Елфман и вечният Николай Римски-Корсаков

17 април 2026 г.

В „Сподели КласикА“ публикуваме рецензия на Гергана Тодорова, студентка от НМА „Проф. Панчо Владигеров“, по повод концерт на Софийската филхармония през месец март. Тя споделя впечатленията си от първото за България представяне на Концерт за перкусии и оркестър от известния филмов композитор Дани Елфман (род. 1953) и безсмъртната сюита „Шехерезада“ на Николай Римски-Корсаков (1844–1908). Радио Класик А помества авторския текст без редакторска намеса, като единствено заглавието е добавено от медията.

На 19.03.2026 г. Софийската филхармония, под диригентската палка на Найден Тодоров, представи пред българската публика Концерт за перкусии и оркестър от Дани Елфман, със солист Виви Василева, и симфоничната сюита „Шехерезада“ оп. 35 от Николай Римски-Корсаков.

Рядкост е да се изпълняват нови произведения в концертните зали в сравнение с творбите на утвърдилите се през вековете автори, но ето че премиерно за България прозвуча Перкусионният концерт на Дани Елфман, създаден неотдавна – през 2021 г. Композиторът е известен с филмовата си музика, за която печели редица награди, а през последните години се насочва и към жанра на соловия концерт. Солистката Виви Василева е световноизвестна перкусионистка, която концертира с много от големите европейски оркестри, както и със собствения си перкусионен ансамбъл „Екстази“ по сцените на редица държави по света. През годините тя се утвърждава като изпълнител и впечатлява и с иновативността си, участвайки в екологични проекти, в които се използват ударни инструменти от рециклирани материали.

Виви Василева демонстрира бързина и сръчност както в бързите пасажи, така и при смяната на инструментите и различните палки. Също така тя умело контролира силата на звука – внезапната промяна на динамики и изгражданията до форте. В третата част на концерта, когато соловата партия става по-скоро акомпанираща, перкусионистката извая красивата мелодична линия в маримбата, създавайки усещане за магичност, за тайнственост. След бурните аплаузи, Виви Василева излезе за цели три биса, като показа техническите си способности и на малко барабанче, и на маримба, а най-впечатляващо бе свиренето със специфични похвати на две пластмасови бутилки.

Щрайхът на филхармонията бе с ясен звук, дори и в най-тихите динамики, когато в края на втората част създаде ефекта на изчезване, замиране, а интересните приплъзвания и глисанди между тоновете в струнните придадоха специфичен характер на музиката. Също така се усещаше синхронът им в пицикатите и тремолите. Пианистът Стефан Врачев със сръчност, ловкост и плътна звучност изпълни трудните пасажи, като следеше внимателно диригента и солистката в диалозите им. Освен соловата партия, в оркестъра са включени още четирима перкусионисти, разположени така, че да обграждат щрайха. Подобно на Виви Василева, те с бързина и майсторство преминаваха през различните ударни инструменти, като свиреха в синхрон, с изключение на някои моменти, както помежду си, така и със солистката. Оркестърът, заедно със соло перкусиите, пресъздадоха със задълбоченост и отдаденост чудноватата атмосфера на концерта, в която се редуват  усещанията за магичност или злокобност, бързите, игриви моменти, сериозност и успокоение.

След това чухме и вдъхновената от „Хиляда и една нощ“ прекрасна симфонична сюита „Шехерезада“ на Николай Римски-Корсаков – голям руски композитор, част от кръга композитори „Могъщата петорка“ и останал в историята с оперното си творчество, приноса към развитието на руския симфонизъм и майсторството в оркестрацията. Римски-Корсаков, както и останалите членове на „Петорката“, не се е занимавал само с музика – през младостта си е бил офицер в руския флот, като морето с необятната си шир се превръща във важен символ за творчеството му.

Още в началото са експонирани двата образа – мотива на султан Шахриар, който оркестърът обрисува с дълбочина и плътност в звука, и красивата и нежна тема на разказвачката на истории Шехерезада, изсвирена с чувственост от концертмайстора Павел Златаров, като бе акомпанирана нежно от арфата. В останалите части на сюитата той умело изпълни двойните и тройните грифове, а във финала на четвърта част майсторски издържа дългия флажолетен тон. Ниският щрайх впечатли с плътната басова линия по време на цялото произведение, в която на места се задържат дълги тонове, а групата на дървени и медни духови внесе колорит, когато солово или в диалог поемеше богато орнаментирания тематичен материал в различните части. Например фагота, който с нежност и игривост изсвири първоначалната поява на главната тема на втора част „Разказът на принц Календер“ или тромпета и тромбона, които с бляскава звучност пресъздадоха напрегнатата атмосфера на контрастиращите моменти в същата част. Но пък в първата част в солото на валдхорната се проявиха моменти на нестабилност. Оркестърът бе балансиран и се усещаше разликата в динамичен план, като в кулминационните моменти бе постигната внушителна плътност и мощ. Финалът на сюитата остави публиката безмълвна – концертмайсторът пресъздаде красотата на темата на Шехерезада, която чрез приказките си, успява да убеди Шахриар да не я погубва, а оркестърът изобрази радостния и спокоен характер на последните акорди.

Диригентът Найден Тодоров ръководеше оркестъра умело. Той следеше солистката в перкусионния концерт, както и отделните солиращи инструменти в „Шехерезада“, като балансираше звука така, че да не се загуби централния фокус от солиста. Той постигна синхрон в оркестъра – в сюитата, когато тематичният материал преминава през различните инструменти и се получава диалог помежду им, Найден Тодоров подаваше внимателно и прецизно. И все пак бяха факт някои разминавания. В оркестровата сюита се усети и смяната на размерите в четвъртата част, а изгражданията в силата на звука до кулминациите и внезапните промени в динамиките бяха осезаеми.

Прозвучаването на Перкусионния концерт на Дани Елфман на сцената в зала „България“ бе рядка възможност за публиката да се докосне до интересните композиторски решения на един съвременен автор, който дава поле за изява на перкусионистите – по-често можем да чуем по сцените клавирен или цигулков концерт, отколкото за някой ударен инструмент. Въпреки някои малки грешки, след изпълнението на Софийска филхармония, под диригентството на Найден Тодоров, със солист Виви Василева си тръгнах с приповдигнато настроение и развълнувана от чутото. Изпълнителите заслужиха дългите бурни овации на въодушевената публика.

Още от Гергана Тодорова за „Сподели КласикА“:

• Музиката на Моцарт: палитра от образи, грация, лекота и контрасти
• Три погледа към „Макбет“ на Верди в Софийската опера: Гергана Тодорова

Проектът „Сподели КласикА“ се реализира с финансовата подкрепа на Национален фонд „Култура“ по програма „Критика 2025“