С чувство на отдаденост и като един състав – Виенският камерен оркестър в концерт с Оркестър Cantus Firmus

28 май 2026 г.

В „Сподели КласикА“ се връщаме месец назад, за да си припомним едно от събитията в Европейския музикален фестивал тази пролет – гостуването на Виенския камерен оркестър (Wiener KammerOrchester) в София. Към този концерт поглеждаме заедно с Гергана Тодорова, студентка в НМА „Проф. Панчо Владигеров“, чиито предишни рецензии вече са публикувани в проекта. Радио Класик А помества авторския текст без редакторска намеса, като единствено заглавието е добавено от медията.

На 27 април 2026 година, на българска сцена, като част от Европейския музикален фестивал, излязоха музикантите от Виенски камерен оркестър (Wiener KammerOrchester) заедно с българските им колеги от оркестър Cantus Firmus, музицирайки като общ творчески състав под диригентската палка на маестро Георги Димитров. Гост-солисти тази вечер бяха цигуларят Марио Хосен и виолистът Ларс Андерс Томтер, които изпълниха Симфония концертанте за цигулка, виола и оркестър от Волфганг Амадеус Моцарт. Прозвучаха също и Моцартовата увертюра към операта „Лучио Сила“ и Симфония № 94 в сол мажор „Сюрприз“ от Йозеф Хайдн.

Съвместният концерт на двата състава започна с увертюрата „Лучио Сила“, написана в три части, а самата опера композиторът създава на 16-годишна възраст. Оркестърът обрисува фините нюанси на Моцартовата мелодика – изящната лиричност на тематизма в бавната втора част, игривостта на бързите пасажи в първата, които високият щрайх и обоите изпълниха с характерното за творчеството на композитора усещане за лекота. Откроени бяха контрастите в динамиката, а кулминациите на отделните части бяха постигнати чрез осезаемо изграждане в динамичен план.

Българският цигулар Марио Хосен и норвежкият виолист Ларс Андерс Томтер създадоха прекрасен баланс в диалога между соловите инструменти в Симфонията концертанте за цигулка, виола и оркестър, чиято премиера не се е състояла приживе за композитора, а в съвремието е често изпълнявана по световните сцени. Двамата инструменталисти изпълниха в синхрон мелодичните линии, вървящи в двойки интервали, а имитационните тематичните мотиви си подаваха, допълвайки се взаимно. Същевременно всеки един от тях поотделно се изяви майсторски като солист: чрез умело фразиране, чувственост и плътна и уверена звучност, Марио Хосен и Ларс Андерс Томтер пресъздадоха усещането за ефирност и грация на първата част, в която се редуват напрежение и успокоение; лиричната и нежна атмосфера на бавната втора част, като тематичния материал бе „изпят“ от соловите инструменти; игривостта на мелодията в третата. Оркестърът умело балансираше силата на звука спрямо солистите, а в моментите, в които има водеща роля разгръщаше пълната си звучност, същевременно се усещаха и контрастите в характера на музиката в динамичен план. Всяка една от двойките валдхорни и обои изпълни в синхрон и с изящество мотивите в третата част, а високият щрайх с финес изсвири характерните за Моцарт бързи пасажи.

Прозвучалата в този концерт Симфония № 94 „Сюрприз“ от Хайдн е известна и с немското си заглавие „С тимпанен удар“ – част от т. нар. Лондонски симфонии. Интересно е, че името на произведението не е дадено от композитора, а от публиката, вследствие на „изненадващия“ акорд в силна динамика, подсилен от тимпани в първото експониране на главната тема на втора част, който не се повтаря повече. Оркестърът изгради динамичния контраст в произведението, като пресъздаде и различните Хайднови музикални нюанси – контрастът между бавното встъпление към първа част и последвалите бързи, хумористични и същевременно грациозни главни теми; закачливата шеговитост на известната втора част с „изненадващите“ контрасти в динамиката; танцувалната стъпка на Менуета; игривата мелодия на Финала.

Виенският камерен оркестър и оркестър Cantus Firmus, работейки съвместно, създадоха еднороден, хомогенен състав, в който инструменталистите музицираха с еднаква умелост, чувственост и желание. Синхронът им бе пълен – от бързите леки пасажи на високия щрайх, единността в плътните мотиви на басовата линия и изпълнението на украшенията в отделните партии, до диалозите и подаванията между отделните групи инструменталисти, цялостното фразиране и изграждане на музикалните форми. А всичко това бе постигнато чрез умелото ръководене на диригента Георги Димитров, в чиято интерпретация се усетиха ефирността, напрежението и красивата мелодика в Моцартовото стилово мислене и лекотата, контрастиращите елементи и хуморът в музиката на Хайдн.

Заставайки на българска сцена като единен състав, инструменталистите от двата оркестъра дадоха пример как задълбоченото в стила и материята музициране може да обединява. Виенският камерен оркестър, оркестър Cantus Firmus, както и техният диригент заслужиха бурните овации на публиката, след като изпълниха с чувство и отдаденост произведенията на утвърдените в световната музикална история фигури на Волфганг Амадеус Моцарт и Йозеф Хайдн.

                Гергана Тодорова

Проектът „Сподели КласикА“ се реализира с финансовата подкрепа на Национален фонд „Култура“ по програма „Критика 2025“