Модерна интерпретация на класически произведения 

Джон Батист представя „Black Mozart“

3 септември 2026 г.

Как би звучала музиката на Волфганг Амадеус Моцарт, ако композиторът беше жив днес и познаваше джаза, блуса и всички музикални жанрове, появили се след неговата смърт? Именно това е въпросът, който стои зад „Black Mozart“ – новия солов албум на американския пианист, композитор и многократен носител на „Грами“ Джон Батист. Издаден на 14 август, албумът продължава неговата поредица Batiste Piano Series и съдържа личния прочит на младия артист върху музиката на Моцарт, пречупена през призмата на афроамериканските музикални традиции, пише The Violin channel. „Black Mozart“ (Batiste Piano Series, Vol. 2) зае първото място едновременно в класациите Billboard Classical Albums и Classical Crossover Albums. На второ място и в двете класации се нарежда „Monk Meditations“ (Batiste Piano Series, Vol. 3). 

В „Black Mozart“ Батист съчетава музиката на Моцарт с елементи от джаза, рагтайма, блуса и други жанрове, развити до голяма степен в историята от чернокожи музиканти. Пианистът не се стреми просто да аранжира познатите произведения, а включва импровизация, превръщайки оригиналните теми в отправна точка за собствено музикално изследване. За Classical music apple той споделя:

„Моцарт е бил велик импровизатор, той често е изпълнявал изцяло спонтанни композиции (…) Много от великите му произведения са били създадени от импровизации, които след това са били дописвани в писмен вид. Гордостта за твоята свършена работа идва, когато тя се превърне в нещо, което хората вземат с тях напред и с което влизат в разговор по свой собствен начин – те го разширяват, огъват го, усукват го.”

Интересът на Батист към Моцарт е свързан с лична история – като дете той не изпитва особено влечение към музиката на композитора и я възприемал като твърде „скована“. Алвин Батист (негов братовчед, кларинетист) нецеленасочено му показва друг възможен начин да „изсвириш“ Моцарт, превръщайки една от мелодиите му в 12-тактов блус. Именно това променя представата на младия Джон за великия творец и за безкрайните възможности на класическата музика.

В новия си албум Батист избира добре познати произведения и стъпва върху тях като основа за собствени музикални търсения. В пиесата „Facile-Batiste“ той добавя деликатни джазови украшения към началната част на Соната за пиано в До мажор, K. 545, преди постепенно да прекъсне познатия ход на музиката със свободна фантазия върху повтарящи се акорди. В „Alla Blues“ свободната импровизация преминава в по-структуриран прочит на „Rondo alla turca“, а „Country Zart“ представя увертюрата към операта „Сватбата на Фигаро“ в съвсем различен контекст. Друг пример е връзката между „Shine“ и „Twinkle“, изградена върху музикалната основа на Моцартовите вариации върху „Ah! vous dirai-je, maman“, мелодия, позната на милиони деца като „Twinkle, Twinkle, Little Star“.

Според Батист, традицията на класическата музика вече е достигнала момент, в който може да бъде интерпретирана, преоткривана и обогатявана от новите музикални влияния. Джазът и блусът например не са съществували по времето на Моцарт, но именно те дават на Батист възможност да си представи как композиторът би могъл да реагира на музикалния свят днес.

„Black Mozart“ е вторият том от „Batiste Piano Series“, започнала през 2024 г. с „Beethoven Blues“. Едновременно с новия албум през август Батист представя и два проекта, посветени на Телониъс Монк – „Monk Meditations“ и „Monk Movements“. И трите записа продължават неговите търсения на общото между класическата традиция, импровизацията и личния музикален език на изпълнителя.

За Джон Батист Моцарт не е композитор, заключен в XVIII век. Той е музикант, с когото можем да продължим разговора и днес – чрез джаза, блуса, импровизацията и всичко, което се е появило след него. Ето защо „Black Mozart“ е опит диалогът да започне отново, този път чрез клавишите на един съвременен пианист.