Марта Аргерич на 85: шест десетилетия след дебюта си тя все още покорява сцената

Легендарната аржентинска пианистка се завърна на BBC Proms с Бетовен. На 85 години Аргерич отново показа защо присъствието ѝ на концертния подиум продължава да бъде събитие само по себе си.

18 септември 2026 г.

Има изпълнители, чието име постепенно се превръща в част от историята. Има и такива, които въпреки че отдавна са станали история, продължават да я пишат пред очите на публиката, а Марта Аргерич е от вторите.

На 85 години аржентинската пианистка отново се появи на сцената на Royal Albert Hall в рамките на BBC Proms, точно шест десетилетия след първата си поява на фестивала. Този път тя беше солист на Мюнхенската филхармония под диригентството на Лахав Шани, а в центъра на програмата беше Вторият клавирен концерт на Лудвиг ван Бетовен. 

Рецензиите след концерта говорят за изпълнение, което далеч не изглежда като поклон към миналото. Напротив, Аргерич отново демонстрира онази комбинация от свобода, спонтанност, техническа сигурност и чувствителност, която от десетилетия е нейна запазена територия, оценяват от The Times, а Financial Times също определи представянето ѝ като впечатляващо.

Кариерата на Аргерич започва необичайно рано. Родена в Буенос Айрес, тя започва да учи пиано на петгодишна възраст. Още като дете показва изключителни способности, а през 1957 г., едва на 16 години, печели Международния конкурс за пиано в Женева и конкурса „Феручо Бузони“ в Болцано. Събитието, което окончателно променя статута ѝ на международната сцена, идва през 1965 г. Във Варшава Аргерич печели Първа награда на VII Международен конкурс за пиано „Фредерик Шопен“. Тя е на 24 години, а изпълнението ѝ се превръща в една от големите сензации на конкурса. Годината е решаваща и в друг смисъл – тогава започва и звукозаписната ѝ кариера. Само година по-късно тя вече е на сцената на BBC Proms. Оттогава са изминали шест десетилетия и Аргерич все още е там.

Да се говори за техниката на Марта Аргерич е почти неизбежно. Тя отдавна е призната за пианистка с изключителни технически възможности, способна да преминава през изключително труден репертоар с привидна лекота. Но именно техниката е може би най-малко интересната част от феномена Аргерич. Това, което я отличава, е усещането за непредсказуемост.

В нейното свирене има импулс, който кара музиката да изглежда сякаш се случва за първи път. Фразата може да се разтегне, акцентът да се появи там, където слушателят не го очаква, а динамиката да промени характера на музикалната мисъл за части от секундата. Това е една от причините Аргерич никога да не е звучала като пианистка, която просто „изпълнява“ партитурата, защото при нея нотите са отправната точка.

Именно това беше особено осезаемо в тазгодишния концерт на Proms. Вторият клавирен концерт на Бетовен не е произведение, което позволява на солиста просто да се скрие зад виртуозността. В него има необходимост от диалог с оркестъра, чувство за стил и постоянно прецизиране на баланса между енергия и деликатност, като Аргерич показа именно това.

Според рецензията на The Times още в първата част личеше характерната ѝ чувствителност към фразата, а каденцата се превърна в един от моментите, които най-силно привлякоха вниманието. В бавната, втора част музиката придоби почти интимен характер, докато финалът върна жизнеността и игривостта, толкова характерни за Аргерич. Financial Times също акцентира върху спонтанността и жизнеността на изпълнението, като отбелязва особено силното въздействие на бавната част и каденцата в първата.

Първото участие на Аргерич на BBC Proms е през 1966 г. Тогава тя е в самото начало на международната си кариера – година след победата в конкурса „Шопен“. Днес, 60 години по-късно, същият фестивал я посреща като една от най-разпознаваемите фигури в историята на пианото. Има известна символика в това, че юбилейното ѝ завръщане е с Бетовен.

Аргерич има огромен репертоар, от Шопен, Лист и Прокофиев до Равел, Бетовен и камерна музика. През годините тя постепенно се превръща и в музикант, който предпочита сътрудничеството пред традиционната представа за солист, който винаги стои сам в центъра на сцената. Тъкмо затова партньорството с оркестъра и диригента е толкова важно за нейното изкуство. В Лондон партньорът ѝ беше Лахав Шани – диригент, който от тази есен официално е главен диригент на Мюнхенската филхармония. След концерта Аргерич и Шани се върнаха за бис и изпълниха заедно „Вълшебната градина“ (Le jardin féerique) от сюитата „Майка ми гъската“ (Ma mère l’Oye) на Морис Равел – необичаен и особено красив финал на вечерта, превръщайки пианиста и диригента в партньори и пред клавиатурата на пианото.

Съществува особен момент в кариерата на всеки велик музикант, когато публиката започва да идва не само заради конкретното произведение, а заради самия човек. При Аргерич този момент е отдавна настъпил, но тя не се е превърнала в музейна фигура и това е може би най-голямото ѝ постижение. На 85 години тя остава действащ артист с жива енергия, далеч от усещането за музеен експонат. В изпълненията ѝ все още има риск, характер и индивидуалност – качества, които не могат да бъдат заменени от безупречната техника и точно затова възрастта в нейния случай не е най-интересното число. По-интересен е фактът, че шестдесет години след дебюта си на Proms Марта Аргерич може да излезе пред препълнената зала на Royal Albert Hall, да седне пред Бетовен и да накара публиката да слуша не историята на една легенда, а живото изпълнение на един действащ артист.

На 85 години Аргерич не доказва, че времето е спряло, а че голямото музикално изкуство може да се променя с човека, който го създава, без да губи своята сила.