Когато Зефира Вълова се опитва да посочи най-паметните концерти от историята на фестивала, задачата се оказва почти невъзможна. През годините през София са преминали толкова много музиканти и ансамбли, че е трудно да бъде избран само един. Сред особено скъпите ѝ спомени са гостуванията на Бароковия оркестър на Европейския съюз и срещите с диригенти като Рой Гудман и Ларс Улрик Мортенсен. Сред артистите, които през годините се превръщат почти в част от семейството на фестивала, е и холандският блокфлейтист Ерик Босграаф. Вълова го нарича с усмивка „кръстник“ на фестивала. Той почти ежегодно се връща в София с нови програми, позната музика, но и произведения, които българската публика открива за първи път, като тази година той отново ще бъде част от програмата.

Юбилейното издание следва именно тази линия – да събере лица, свързани с историята на „Изкуството на барока“, но и да даде възможност на новото поколение музиканти.

„С нови лица, млади ансамбли, такива които може би след по-малко от едно десетилетие пък ще носят славата си извън Европа.“

Юбилейната програма започва на 7 октомври с британския ансамбъл Сарабанд. В Централния военен клуб публиката ще чуе спектакъла „Любов след буря“, в който участват сопраното Хилари Кронин, мецосопраното Емили Грей и контратенорът Самюел Боудън.

На 16 октомври фестивалът ще отведе слушателите още по-назад във времето. В Аулата на Софийския университет ще гостува италианският вокално-инструментален ансамбъл La Fonte Musica, ръководен от Микеле Пазоти. Програмата „Enigma Fortuna“ е посветена на музика от XIV век и на една сравнително малко позната фигура – Дзакара да Терамо. Произведенията му са задълбочено изследвани от Пазоти и неговия ансамбъл, а концертът е обявен като премиера за България. В състава е и българското сопрано Алена Данчева, с която La Fonte Musica вече е гостувал в София.

На 28 октомври идва един от най-необичайните акценти в юбилейната програма. Ансамбълът Les Impertinents („Непокорните“), ще представи музикално пътешествие между Европа и Латинска Америка. В центъра му са ранният италиански и испански барок, традиционни ритми и мелодии от Венецуела и влиянията, които музикантите и композиторите пренасят през океана. Идеята се свързва с цигуларя Пабло Агудо Лопес, който преди години вече е бил част от фестивалните събития в София. Сега той се завръща със свои колеги и с програма, в която ранната европейска музика се среща с латиноамериканския ритъм. Мястото също е част от преживяването, защото концертът ще бъде проведен в Национална художествена галерия „Двореца“.

На 30 октомври фестивалът предлага нещо по-интимно – концерт в Културен салон „Рефлексии“, посветен на Хендел и Скарлати. На сцената ще бъдат чембалистът Марчин Швянткевич от Полша и мандолинистът Алон Сариел от Израел, а специален гост ще бъде сопраното Румяна Костова. Това е продължение на идеята на фестивала да среща публиката с изпълнители в по-близка и камерна атмосфера. Швянткевич ще предложи и уъркшоп за интересуващите се от клавирно изпълнителство, импровизация и практиките на партименто и басо.

На 3 ноември „Изкуството на барока“ събира Ерик Босграаф, Явор Генов и дебютиращия във фестивала Георги Димитров – Жожо. Концертът „Кралски китари“ е още една среща между утвърден артист и музикант, който идва от различен музикален свят. Георги Димитров се изявява в различни стилове, а този път ще поеме предизвикателството да свири на барокова китара.

Ако има произведения, които могат да бъдат определени като емблематични за бароковата музика, Бранденбургските концерти на Йохан Себастиан Бах без съмнение са сред тях. На 8 ноември те ще прозвучат в тържествения концерт по повод 20-годишнината на фестивала. Особеното този път е стремежът произведенията да бъдат изпълнени с исторически инструменти, включително виола да гамба и натурален тромпет. Това връща публиката и към самото начало на фестивала, когато във втората му програма е прозвучал Вторият Бранденбургски концерт, но на модерни инструменти.

На 20 ноември фестивалът ще завърши основната си концертна програма с „Stabat Mater“ от Джовани Батиста Перголези и произведения от Леонардо Лео. На сцената на Централния военен клуб ще бъдат италианският ансамбъл Il Pomo d’Oro и двама млади солисти – сопраното Мадисън Ноноа от Нова Зеландия и канадският контратенор Камерън Шабази.

Но юбилеят няма да приключи с последния концерт.

На 21 ноември фестивалът ще даде сцена и на музиканти, които все още не са част от голямата концертна сцена. За първи път се провежда Международен конкурс за камерни ансамбли – изпълнители на старинна музика.

„Време е да не се срамуваме, да дръзнем, да музицираме заедно, да тържествува камерният формат.“

Това може би е и една от най-точните формулировки за посоката на фестивала след двадесет години – не просто да съхранява музиката от миналото, а да продължава да намира нови хора, които да я изпълняват, изучават и обичат.

Интервю на Радостина Узунова със Зефира Вълова: