Историята на „Пиано Екстраваганца“ започва от една лична страст на Людмил Ангелов – интереса му към музика, която днес рядко достига до концертния подиум. Още от около 2000 г. пианистът активно събира партитури на произведения от по-отдалечени музикални епохи, както и на композитори, които са останали по-познати като изпълнители, отколкото като автори. Постепенно обаче колекцията престава да бъде само лична сбирка. За Ангелов смисълът на тези партитури не е да останат затворени в някой външен електронен носител, а да стигнат до хората, за да ги чуят и сами да преценят дали могат да ги развълнуват. Това обяснява и характера на „Пиано Екстраваганца“. Фестивалът не се отказва от познатите произведения, а през последните години Ангелов съчетава по-рядко изпълнявани творби с репертоар, който публиката вече познава и обича. Така непознатото получава шанс да бъде чуто, без концертът да се превръща в труден за възприемане от слушателя. Тази година почти всички пианисти в програмата ще се представят за първи път в България. Сред тях са Алберто Нозе (лауреат от Международния конкурс „Шопен“ във Варшава) и полската пианистка Ева Поблоцка, която се завръща у нас след много години.

Но 16-ото издание няма да бъде само клавирно.

Програмата на „Пиано Екстраваганца“ включва седем концерта между 23 септември и 18 ноември.

Началото е с Красимира Стоянова и Людмил Ангелов. За тяхната среща на сцената певицата говори с особена топлота. Двамата работят заедно от години, познават се добре и вече могат не само да изграждат програми, но и да планират какво ново биха могли да направят заедно. Този път програмата излиза извън традиционния формат на камерния вокален рецитал. Ще има песни, но и арии от „Русалка“, „Тоска“, „Адриана Лекуврьор“ и „Силата на съдбата“. В началото ще прозвучат четири по-рядко представяни песни на Шарл Гуно. По време на концерта ще има и изненада за публиката, която Стоянова категорично отказва да разкрие предварително. След откриването си фестивалът продължава на 26 септември с испанския пианист Едуардо Фриас. В програмата му са включени Брамс, Рахманинов, Сергей Борткевич и произведение на съвременния испански композитор Тито Гарсия. Фриас има особен интерес към премиерни изпълнения на испанска музика, но едновременно с това е силно свързан и с романтичния репертоар.

На 9 октомври идва един от акцентите на фестивала – Хановерският камерен оркестър, който за първи път ще гостува в България. Под диригентството на Ханс-Кристиан Ойлер и със солисти Масимо Мерчели и Давиде Алония ансамбълът ще представи романтична програма с музика от Менделсон, Хофман, Шуман, Шуберт и Сен-Санс.

На 19 октомври ще бъде рециталът на канадския пианист Джими Бриер, който също дебютира пред българската публика. Освен Лист, Дебюси и Джон Кориляно той ще представи и собствено произведение (още един пример за интереса на „Пиано Екстраваганца“ към фигурата на пианиста-композитор).

На 23 октомври сцената ще бъде за клавирното дуо „Амадеус“, Алберто Нозе и Валентина Форнари. Двамата ще свирят на четири ръце с програма от Шуберт, Равел и Николай Капустин.

На 3 ноември идва ред на Лизавета Засимович – лауреат на Международния конкурс за пианисти „Панчо Владигеров“ през 2025 г. Нейният рецитал отразява и трайната мисия на фестивала да отваря врати за младите таланти.

Финалът на 18 ноември е поверен на Ева Поблоцка. Нейната програма ще срещне Бах и Шопен – двама композитори, които според Ангелов стоят особено естествено един до друг.

Така седемте концерта очертават една от характерните черти на „Пиано Екстраваганца“ – срещата между познатото и новото. Но ако този фестивал започва от пианото, другият фестивал на Людмил Ангелов започва от срещата между музикантите.

Интервю в „Съботно кафе“ от 19 септември на Радостина Узунова с Людмил Ангелов:

„Камералия“ се ражда от желанието камерната музика да получи свое собствено пространство. В началото камерните концерти са част и от „Пиано Екстраваганца“, но Ангелов постепенно решава да изчисти профила на фестивала като предимно пианистичен. Така се появява „Камералия“, по-малък по мащаб, но значително по-отворен към различни жанрове и форми на съвместно музициране. През годините там са намирали място джаз, фламенко, етно музика и и класически изпълнители извън познатата им зона на комфорт. Мотото е „Камерната музика като страст“, но зад него стои и една по-широка идея: когато няколко музиканти застанат заедно на сцената, всеки носи своята индивидуалност, но трябва да намерят и общ език.  Именно това Ангелов определя като едно от най-вълнуващите неща в камерното музициране. За разлика от соловото изпълнение, тук винаги съществува елемент на непредвидимост. Партньорът може да поеме в неочаквана посока, а другият трябва да бъде готов да го последва. Това е и причината Ангелов да насърчава студентите си да свирят камерна музика, защото тя учи музиканта не само да изпълнява, но и да слуша.

Осмото издание на „Камералия“ ще се проведе от 29 септември до 14 ноември и включва пет концерта.

Откриването на 29 септември в Концертната зала на Националната музикална академия е с полските музиканти Лукаш Длугош – флейта, и Роман Перуцки – орган. Програмата започва с Бах и Менделсон и стига до полски автори и Войчех Килар. Концертът е с вход свободен.

На 3 октомври в Камерна зала „България“ „Камералия“ се среща с Европейския музикален фестивал. Струнното трио „Семпер“ (Лиана Гурджия, Румен Цветков и Габриел Уреня) ще свири с Людмил Ангелов. В програмата са клавирни квартети от Брамс и Рихард Щраус.

На 12 октомври идва звездното италианско дуо Алесио Бидоли и Бруно Канино. Канино, който наскоро навърши 90 години, е сред легендарните фигури на италианската пианистична школа. Концертът ще бъде в НМА и също е с вход свободен.

На 27 октомври програмата се променя радикално като звучене – сопраното Джузи Мириам Помпилио и китаристът Лучано Помпилио ще представят музика от Италия, Испания и Латинска Америка в проект, посветен на любовта.

А финалът на 14 ноември е поверен на младото перкусионно дуо Аглея Канева и Александър Вичев, което ще свири на две маримби. В програмата се срещат Бах, Римски-Корсаков, Рахманинов, съвременни автори и произведение, написано специално за дуото. И този концерт е с вход свободен.

Така „Камералия“ на практика разказва същата история като „Пиано Екстраваганца“, но с други средства – историята за това, че класическата музика не е затворено пространство и че любопитството към нея може да води в много различни посоки.

Интервю на Радостина Узунова с Людмил Ангелов:

Между двата фестивала има една особена връзка – Красимира Стоянова. Тя не просто открива „Пиано Екстраваганца“ заедно с Людмил Ангелов. Самото ѝ отношение към партньорството им показва защо подобна среща е важна.

„Нашето партньорство с Людмил Ангелов е вече дългогодишно“, казва тя и говори за него не само като за блестящ инструменталист и интерпретатор, но и като за колега и приятел. За нея особено ценни са неговата фантазия, широкият му музикален опит и способността му да мисли извън тесните жанрови граници. Тази година двамата решават да направят нещо малко по-различно. Вместо концерт, ограничен предимно до камерния песенен репертоар, публиката ще чуе и арии (музика, която обичайно свързваме с оперната сцена). Стоянова дори формулира една проста, но важна идея: не е необходимо човек непременно да отиде в операта, за да чуе арии и опера. Понякога тази музика може да живее съвсем естествено и на концертния подиум.

Интервю в „Съботно кафе“ от 19 септември на Радостина Узунова с Красимира Стоянова:

За Красимира Стоянова концертът с Людмил Ангелов е и началото на нейния български сезон. Самата тя признава, че въпреки нейното желание постепенно да намали темпото, сезоните продължават да се запълват. И така отново се оказва в ритъм, който описва с усмивка като живот на пълни обороти. След София идва 28 септември в Кюстендил, където Стоянова ще има камерен концерт с проф. Боряна Ламбрева. Поводът е наградата „Марин Големинов“, с която певицата беше удостоена през 2025 г. Именно на рождения ден на композитора наградата традиционно се връчва в родния му град.

Следва една от най-необичайните ѝ концертни идеи: 9 октомври на Рожен, където тя ще излезе на сцената заедно със Светлин Русев. Идеята се ражда съвсем спонтанно. При посещение на обсерваторията Стоянова е впечатлена от акустиката в голямата кръгла зала около телескопа и си задава въпроса защо да няма концерт точно там? Концертът ще бъде едно необичайно съчетание между музика, планина, звезди и астрономия. Тази среща е особено интересна и заради самото място, където няма традиционна концертна инфраструктура, няма и пиано в обичайния смисъл. Ще бъде използван преносим инструмент, а самата Стоянова описва преживяването като концерт „под звездите“.

И ако Рожен ще бъде среща между музиката и небето, 17 ноември ще бъде среща между музиката и паметта. Тогава Стоянова ще участва в концерт в памет на Никола Гюзелев, организиран по повод рождения му ден от неговата съпруга Анна-Мария Гюзелева. На сцената ще бъдат още Кирил Манолов и италиански гости, а програмата ще включва арии, дуети и симфонични произведения, свързани с репертоара на големия български бас.

През следващите два месеца София ще има възможност да чуе пианисти от различни поколения, камерни ансамбли, оркестър, вокални изпълнители, орган, флейта, цигулка, китара, маримба. Ще има Бах и Шопен, Брамс и Шуман, Равел и Рахманинов, но и автори, които рядко се появяват на афишите. А зад всичко това стои простата идея, че концертът надхвърля безупречното изсвирване на нотите, той е жива среща между композитор и изпълнител, между партньори на сцената и най-вече между музиканта и слушателя. Може би затова думите на Красимира Стоянова в края на разговора звучат като естествен финал на тази есенна музикална история. Тя призовава да не забравяме, че България е богата на творци и дух и че музиката може да ни помогне да излезем поне за малко от монотонното ежедневие и да погледнем към света по друг начин.

А първата възможност за това е съвсем близо – 23 септември в Централния военен клуб с Красимира Стоянова и Людмил Ангелов.

Интервю на Радостина Узунова с Красимира Стоянова: