Агата Кристи: музиката зад мистериите
50 години след смъртта на „кралицата на криминалния роман“ ще обърнем внимание на любовта ѝ към класическата музика и операта
29 септември 2026 г.
Петдесет години след смъртта на Агата Кристи нейното име продължава да бъде свързано с мистериите, убийствата и героите Еркюл Поаро и Мис Марпъл. Авторката на повече от 60 криминални романа обаче има и друга, по-малко позната страна. Това е дълбоката ѝ любов към класическата музика и операта. Музиката присъства в живота ѝ още от детството и остава неин спътник до самия край, пише BBC music magazine.
Кристи израства в дом, където музиката е част от ежедневието. Майка ѝ свири на пиано, а Агата започва уроци още като дете. По-късно се занимава и с пеене, а сред композиторите, към които проявява интерес, са Шуман, Григ и Бетовен. Кристи свири редовно на пиано и дори създава собствени пиеси. Една от тях е написана (и публикувана), когато е още съвсем млада. Музиката постепенно се превръща и в професионална мечта. Като млада Агата участва в хоров състав и любителски театрални постановки. По време на престоя си в Париж тя задълбочава заниманията си с пиано и пеене, като посещава и Opéra Comique, където се запознава отблизо с оперния репертоар. По това време тя започва да мечтае за кариера като оперен изпълнител. Особено важен за музикалния свят на Кристи е Рихард Вагнер. Интересът ѝ към неговото творчество започва още през 1909 г., когато тя посещава постановка на операта “Валкюра” в Ковънт Гардън. По-късно Вагнер се превръща в един от любимите ѝ композитори. Кристи посещава и Байройт, там заедно със съпруга си Макс Малоуън и своя внук Матю Причард слуша „Пръстенът на нибелунга“, „Тристан и Изолда“ и „Парсифал“.
Мечтата за оперна кариера обаче не се осъществява. Кристи получава възможност да покаже гласа си пред жена, свързана с Metropolitan Opera в Ню Йорк, която оценява гласа ѝ като недостатъчно силен за професионалната сцена. Така Агата се отказва от мечтата си да стане оперна певица, но любовта ѝ към музиката остава. Сред композиторите, които особено цени, са Едуард Елгар, Ян Сибелиус и Рихард Вагнер.
Снимка: Getty Images
След като музикалната сцена остава недостъпна за нея като изпълнител, операта започва да присъства под друга форма, но в книгите й. В романите на Кристи се срещат препратки към произведения на Вагнер, Гуно, Бизе и Дебюси. В „Загадката от Ситафорд“ например се споменава „Тристан и Изолда“, в „Убийството на Роджър Акройд“ присъства „Пелеас и Мелизанда“ на Дебюси, в „Котка сред гълъбите“ героите посещават постановка на „Фауст“ от Гуно. Понякога музиката е не просто препратка, а част от самата история. В разказа „Лебедова песен“ централна фигура е оперна певица. Тя изпълнява ролята на Тоска в операта на Пучини, в „Пътник за Франкфурт“ пък мотивът от „Зигфрид“ на Вагнер се превръща в повтарящ се музикален таен знак. Кристи използва и музикални термини в езика на своите герои. Думи като crescendo, forte, diminuendo и rallentando се появяват в различни нейни произведения.
Най-ясната следа от музикалните познания на Кристи може би се открива в „Хлябът на великана“. Романът е публикувала през 1930 г. под псевдонима Мери Уестмакот. Историята започва с изпълнението на ново произведение от млад композитор в Royal Opera House. Музиката и съдбата на композитора са в центъра на разказа, а според внука на писателката Матю Причард именно тази книга показва най-ясно познанията и страстта ѝ към класическата музика.
Любовта към музиката остава част от ежедневието на прочутата писателка до края на живота й. Кристи посещава концерти и оперни спектакли в Лондон и други европейски градове. Сред тях са Байройт и Залцбург. В дома си в Greenway тя продължава да свири на своя Steinway. Внукът ѝ си спомня, че по време на престоя им там тя свирила на пиано всеки ден след закуска. Музиката присъства и чрез грамофонните записи, които Кристи слушала у дома. Дори след смъртта ѝ през януари 1976 г., на погребението ѝ прозвучават две произведения, които самата тя избира – това са Ария от оркестровата сюита №3 на Йохан Себастиан Бах и „Nimrod“ от „Енигма вариации“ на Едуард Елгар.
Петдесет години след смъртта ѝ Агата Кристи продължава да бъде преди всичко „кралицата на криминалния роман“. Зад нейните загадки обаче стои и една дългогодишна любов към музиката. Тя започва с първите уроци по пиано и мечтата за оперна сцена. Продължава с концертите, операта и музикалните препратки в книгите й, а в края на живота ѝ Бах и Елгар оставят последния музикален акцент към историята на един от най-четените писатели на XX век.
