Откриха неизвестен ръкопис на Моцарт в Париж

44 страници от нотна тетрадка разкриват как творецът е преподавал композиция по време на последния си престой във френската столица

 30 септември 2026 г.

Неизвестен досега ръкопис на Волфганг Амадеус Моцарт беше открит в колекцията на Националната библиотека на Франция. Документът е създаден по време на последния престой на композитора в Париж през 1778 г. Той съдържа материали от уроците, които Моцарт е провеждал на Мари-Луиз-Филипин дьо Бониери дьо Гин. Ръкописът е открит през февруари 2026 г. в отдела по музика на BnF (Френска национална библиотека), като представлява 44 страници от нотна тетрадка с упражнения по композиция за флейта и арфа.

Откритието е направено от Франсоа-Пиер Гоа, уредник на колекциите от преди 1800 г. в отдела по музика на BnF (Френска национална библиотека). На 2 февруари 2026 г. той разглежда анонимна музикална тетрадка от края на XVIII век и разпознава почерка на Моцарт. След това ръкописът е показан на Лоранс Декобер, музиколог и специалист по ръкописите на композитора, която потвърждава първоначалното предположение. През април документът е изследван и от Армин Бринцинг (директор на Bibliotheca Mozartiana към Моцартеума в Залцбург), който също потвърждава авторството на Моцарт и подчертава значението на откритието. Ръкописът е свързан с Мари-Луиз-Филипин дьо Бониери дьо Гин, дъщеря на херцога на Гин. Младата жена е била талантлива арфистка, а баща ѝ е известен флейтист и покровител на Моцарт. Именно той поръчва на композитора Концерта за флейта и арфа в до мажор, KV 299. Херцогът искал дъщеря му да се научи да композира големи произведения за двата инструмента, затова организирал ежедневни уроци с Моцарт, които се провеждат между май и юли 1778 г. Те приключват с брака на Мари-Луиз-Филипин дьо Бониери дьо Гин на 26 юли. Самата нотна тетрадка съдържа упражнения по композиция и седем пиеси за флейта и арфа. Шест от тях са завършени, като част от музиката е изписана от ученичката. На други места почеркът на Моцарт и нейният се преплитат и именно това прави документа особено ценен. Той позволява да се проследи не само какво е преподавал Моцарт, но и как е преподавал на своите ученици. Ръкописът се смята за най-ранното запазено свидетелство за неговото преподаване на композиция. В тетрадката са записани именно онзи тип упражнения, за които композиторът пише с известно раздразнение в писмо до баща си от 14 май 1778 г., оплаквайки се от липсата на въображение у младата си ученичка. Особено интересни са самите пиеси за флейта и арфа. Според BnF (Френска национална библиотека), те могат да обогатят репертоара за този състав. Макар да са свързани с работата на ученичката, идеите за тях вероятно произхождат от самия Моцарт. Това поставя в нова светлина категоричната му оценка за неспособността на младата жена да композира. Самият ръкопис показва по-сложна картина, като в него се вижда процесът на обучение и взаимодействието между учител и ученик.