Преди премиерата на сцена критикът Сюзън Хол получава възможност да чуе откъси от операта в необичайната обстановка на катакомбите на гробището Green-Wood в Ню Йорк. Предварителният преглед насочва вниманието към самия език на произведението. Един от най-интересните елементи е свързан с фигурата на Линкъл, която според наблюденията на Хол той не говори, а призраците на бардо сякаш обитават неговото съзнание и изговарят мислите му. Сред тях е Елиз Трейнър, чиято роля е поверена на контратенора Антъни Рот Костанцо. Персонажът е дух на момиче, починало на 14 години, преди да изживее живота, който си е представяло. В предварителния преглед именно музикалното изграждане на нейния образ е посочено като пример за начина, по който звуковият език на Мацоли може да следва вътрешното състояние на героите. Друг важен персонаж е Томас Хейвънс, изпълняван от тенора Джошуа Блу. Историята му въвежда в операта и по-широкия исторически контекст на Америка, като неговите спомени и преживявания се преплитат с темата за расовата несправедливост и надеждата за свобода, разказва самият Хол в hymanhayes.com.

Предизвикателството пред Мацоли и Ваврек е значително. Романът на Сондърс е необичаен литературен свят с огромен брой гласове и персонажи. В предварителния си текст Сюзън Хол отбелязва, че в книгата говорят 166 герои, особеност, която поставя сериозен въпрос как подобно многообразие може да бъде пренесено на оперната сцена. Отговорът на Мацоли е преди всичко музикален, вместо да превръща всички гласове в поредица от отделни епизоди, композиторката изгражда свят, в който различните персонажи и техните истории трябва да съществуват едновременно и да бъдат част от по-голяма звукова картина. Именно тази способност да се работи с множество различни гласове е сред нещата, които предварителният преглед откроява в музикалния език на композиторката.

За сценичната реализация е събран голям творчески екип. Режисьор е Лилиана Блейн-Круз, сценографията е на Адам Риг, костюмите са на Монтана Леви Бланко, а сред останалите творци са специалисти по прожекции, звук, хореография, илюзии и специални ефекти. Особено любопитна е ролята на куклите и създанията, дело на Джеймс Ортис. Постановката използва също пиротехнически ефекти и дори жив кон – необичайни сценични средства, чрез които нюйоркската опера ще изгради физическия свят на бардо. В главната роля на Ейбрахам Линкълн е баритонът Питър Матей. Сред останалите водещи изпълнители са Кристин Гьорке, Стефани Блайт, Джанай Бругър, Антъни Рот Костанцо и Райън Маккини.

„Линкълн в бардо“ е част от усилията на Metropolitan Opera да представя нови произведения наред с големия оперен репертоар. Операта е поръчана от Metropolitan Opera и Santa Fe Opera и е копродукция с Indiana University Jacobs School of Music. Изборът на произведението за сезон, който съвпада с честванията по повод 250-годишнината от основаването на Съединените американски щати, добавя още един пласт към историята. В центъра остава един от най-разпознаваемите американски президенти, но вместо традиционен исторически портрет публиката ще види човек, разтърсен от лична загуба и попаднал в свят, в който границата между живите и мъртвите почти изчезва.

Предварителното представяне в Green-Wood вече даде възможност за първи поглед към необичайната опера. На 19 октомври обаче „Линкълн в бардо“ ще трябва да напусне пространството на гробището и да заживее на голямата сцена на Metropolitan Opera, място, където историята, музиката и театърът ще се срещнат в един от най-любопитните нови оперни проекти на сезона.