В центъра на сюжета е първата пилотирана мисия до Марс. Главните герои са Адам и Ева, семейна двойка астронавти, изправени пред предизвикателството да прекарат дълго време заедно в ограниченото пространство на космически кораб. Пътуването им се превръща не само в изпитание на човешките възможности, но и в история за отношенията, самотата и противоречията, които човекът носи със себе си дори когато напуска Земята. Космическата мисия е представена и като телевизионно риалити, което добавя сатиричен пласт към историята. Така фантастичната обстановка се превръща в средство за размисъл върху човешкото поведение и обществените нагласи. Музиката е дело на Александър Новак, режисурата е на Евелина Пиетровяк, а музикалното ръководство на премиерата е поверено на Марек Мош, допълва полският театрален  портал e-teatr.pl. Премиерата на 14 март 2015 г. е част от програма, посветена на съвременната опера и музикалния театър в условията на технологични, културни и икономически промени. До края на сезона са предвидени още три представления в Познанската опера. Така текстът на българския писател намира място в професионалния оперен живот извън България.  Интересът към „Космическа опера“ не приключва с първоначалната постановка. През януари 2026 г. либретото е публикувано самостоятелно в САЩ от издателство Hanuman Editions, а текстът е преведен на английски от Анджела Родел, позната и с превода си на „Времеубежище“, който донесе на Господинов Международната награда „Букър“ през 2023 г.

По думите на самия Господинов текстът може да бъде възприеман не само като либрето, но и като дълга поема. Той започва с хор, който размишлява върху съдбата на първите живи същества, изпратени в космоса. В това начало вече присъства една от основните идеи на произведението: преди човекът да се изправи пред собствената си самота във Вселената, други живи същества вече са преминали по този път.  Публикуването на либретото като самостоятелна книга позволява на текста да достигне до читатели и извън оперната зала. То показва и как една литературна творба може да съществува в различни форми, без да губи своята самостоятелност, като основа за музикално-сценично произведение и като текст, който може да бъде прочетен независимо от постановката.

Георги Господинов е познат преди всичко като поет, прозаик и драматург. В творчеството му обаче присъстват и експерименти с различни художествени форми, сред които сценарии, графичен роман и оперно либрето. Международният успех на „Времеубежище“ допринесе за по-широкото разпространение на книгите му, но „Космическа опера“ разкрива друга възможност за среща между неговия текст и публиката.  На пръв поглед историческите коридори на „Времеубежище“ и междинните орбитални пространства на „Космическа опера“ принадлежат към коренно различни светове, но и в двете произведения човешкото преживяване остава в центъра на вниманието. В оперното либрето космическото пространство се превръща в сцена за въпроси, които далеч не са само научнофантастични.

Появата на името на Господинов сред авторите, посочени от Frankfurter Allgemeine Zeitung във връзка с Нобеловата награда, е актуалният повод да си припомним този по-малко известен аспект от неговата работа. А историята на „Космическа опера“ показва, че творческото му присъствие не се ограничава до литературните страници, думите му вече са намерили път и към международната оперна сцена.