Чуйте целия разговор на Радостина Узунова в „Съботно кафе“!

От една съвременна инициатива, родена от благодарност и желание за приемственост, преминаваме към разговор за паметта, свободата и личния пример. Следващ гост е Петър Поспихал, чешки дисидент, бивш политически затворник и първи посланик на Чешката република в България след разпадането на Чехословакия. Поводът за срещата е отбелязването на 90 години от рождението на Вацлав Хавел, в което Поспихал участва със свои лични спомени за човека, когото е познавал в продължение на три десетилетия. На 20 октомври, по инициатива на Посолството на Чешката република в България, Софийския дискусионен форум и Културния център на Софийски университет, се състоя вечер, посветена на Хавел. След прожекция на документален филм за него публиката имаше възможност да чуе разказа на човек, който го е познавал не само като политическа фигура, но и в един от най-трудните периоди от живота му. Поспихал се запознава с Хавел в затвора. И двамата са преследвани заради участието си в гражданската инициатива „Харта 77“, а самият Поспихал е едва на 18 години, когато попада зад решетките за първи път. Той прекарва общо три години в затвора, като именно този личен опит му позволява да разкаже за Хавел по начин, който се различава от обичайния портрет на политически лидер.

„Той е антилидер“, казва Поспихал.

Не защото му липсват качества да води хората, а защото не търси властта чрез демонстрация на превъзходство, гръмки думи или театрални жестове. По думите на госта Хавел е бил спокоен и деликатен човек, който печели авторитет чрез диалог, откровеност и способност да разбира другите. Поспихал си спомня за неговата скромност като една от най-силните му черти и за умението му да остава естествен дори в ситуации, в които мнозина биха се стремили да изглеждат значими. 

„Най-важното нещо е Хавел като пример за това, че трябва да се поддържат някакви ценности, трябва да не се отстъпва от тях“, споделя той. 

Разговорът засяга и съвременния свят, в който непрекъснатият поток от информация и кратките форми на общуване правят все по-трудно задълбоченото осмисляне на събитията. Поспихал говори и за промените в България, за годините на дипломатическата си работа в София и за културата като пространство без национални граници.

Чуйте цялото интервю:

След историята и личните свидетелства на Петър Поспихал се връщаме към музиката, този път през погледа на една от най-разпознаваемите личности в българския джаз. Мирослава Кацарова гостува в Радио КласикА като певица, създател и артистичен директор на Пловдив Джаз Фест. Поводът е предстоящото есенно издание на фестивала, което ще превърне Пловдив в място за среща с някои от интересните имена на съвременната международна джаз сцена. От 6 до 8 ноември Домът на културата „Борис Христов“ ще бъде домакин на фестивална програма, която продължава традицията на джаза в Пловдив, но същевременно търси нови посоки. Кацарова припомня значението на Милчо Левиев и формацията „Бели, зелени и червени“ за местната музикална история. Според нея фестивалът е естествено продължение на тази традиция, а неговата основна задача е да представя артисти със собствен почерк, смело мислене и желание да изследват границите между жанровете.

„Запазената марка на Пловдив Джаз Фест е вярата, че джазът не е елитарна музика, че джазът може да стигне до повече хора“, казва Кацарова.

Именно затова фестивалът поставя музиката в центъра на преживяването. Концертите се случват в концертна зала, където публиката може да слуша внимателно и да се потопи в изпълнението, независимо дали то е енергично, експериментално, лирично или съзерцателно. Тазгодишната програма започва с проект на Росен Захариев – Роко, посветен на 100 години от рождението на Майлс Дейвис. Следват концерт на пианиста Арън Паркс с трио, в което участват двама шведски инструменталисти и среща с китариста Дженк Ердоган, който съчетава турски музикални влияния с импровизационен подход. На 7 ноември публиката ще чуе и британската певица Ема Смит, позната от работата си с Postmodern Jukebox. Следващата вечер програмата продължава с албанската певица Елина Дуни и нейния квартет, а финалът е поверен на пианиста Шай Маестро и неговото трио. Сред акцентите е и майсторският клас на Арън Паркс за млади джаз музиканти, който разширява фестивалното преживяване отвъд концертната сцена. Кацарова подчертава, че за нея е важно Пловдив Джаз Фест да не бъде просто поредица от отделни събития, а да оставя трайна следа в културния живот на града и страната.

„Това е музика, която е много мечтателна. Тя носи утеха от всички наши съприкосновения с ежедневието, които, честно казано, може би при всеки е така, доста взеха да ни уморяват напоследък.“

И завършва с покана, която звучи повече като обещание за споделено преживяване, отколкото като обикновена реклама на фестивал:

„Ще вдъхнем заедно, ще вдишаме живота и джаза като утеха.“

Три разговора, три различни повода и три погледа към ролята на човека в културата. От подкрепата за младите таланти и силата на личната благодарност, през паметта за Вацлав Хавел и непримиримостта в отстояването на ценности, до джаза като пространство за свобода и утеха.

Цялото интервю на Радостина Узунова с Мирослава Кацарова можете да чуете тук: