„Съботно кафе“ с проф. Йосиф Радионов
От танца към молитвата, музиката като път на духовно извисяване
На 75 години именитият цигулар продължава да открива нови измерения в музиката. Заедно със съпругата си Зорница Радионова той представя компактдиска „Танц, песен, молитва“, своеобразна музикална мозайка, обединена от идеята за духовното израстване на човека
13 ноември 2026 г.
Има заглавия, които сами разказват история. „Танц, песен, молитва“ е едно от тях. Новият компактдиск на проф. Йосиф Радионов и съпругата му Зорница Радионова събира произведения от различни епохи и стилове, но зад пъстротата на програмата стои ясна концепция. Музиката проследява пътя от непосредствената радост на танца, през песента като израз на душевността, до молитвата като търсене на връзка с нещо по-висше.
„От танца към песента вече като едно откровение на душата и молитвата като едно търсене на съединение на човека със своя създател“, обяснява проф. Радионов.
Именно тази идея обединява иначе толкова различните произведения в диска. Записите са осъществени в Националната музикална академия „Проф. Панчо Владигеров“, където двамата музиканти са имали възможност да работят с новата концертна база. В продължение на повече от година материалът постепенно придобива завършен вид с участието на звукорежисьора проф. Павел Стефанов. В програмата има испански танци, полонези, танго, български народни песни, романтични пиеси и произведения от български автори. Сред тях са музика от Панчо Владигеров и Дора Драганова, както и рядко изпълнявана песен от Тодор Попов. Особено място заема и една от най-въздействащите страници в творчеството на Йохан Себастиан Бах, арията „Erbarme dich“ („Смили се, Господи“) от „Матеус Пасион“, адаптирана за цигулка и пиано. Тази музика има и своя лична история, като аранжиментът е създаден от двамата музиканти по време на пандемията, когато концертният живот е принудително прекъснат. Тогава те изпълняват произведението и го споделят онлайн, а реакцията на колеги и приятели им показва, че то е достигнало до хората не само като музикално изпълнение, но и като утеха в труден момент.
Партньорството между Йосиф и Зорница Радионови на сцената има дълга история. Първите им съвместни изяви предхождат брака им, а през годините двамата продължават да концертират както в дуо, така и в различни камерни формации. Новият албум е поредната среща между двама музиканти, които споделят не само сцената, но и отношението към репертоара.
На своя 75-годишен юбилей проф. Радионов има зад гърба си десетилетия концертна дейност, участия на престижни сцени в Европа, Азия и Америка и работа с редица оркестри и диригенти. Сред особено скъпите му спомени е златният медал и първата награда, спечелени заедно с Ангел Станков и пианистката Теодора Несторова на Международния конкурс и фестивал за камерна музика в Осака през 1993 г. Като концертмайстор на Софийската филхармония той е участвал и в многобройни турнета. Спомня си с особено удовлетворение и за отзива на британския вестник „Таймс“ след концерт в лондонската Royal Festival Hall, в който е откроено изпълнението му в „Шехеразада“ от Римски-Корсаков. Не по-малко значима част от неговия път е преподавателската дейност. За около петдесет години през класа му са преминали приблизително 120 цигулари, много от неговите ученици продължават професионалния си път в престижни оркестри и музикални формации извън България. Когато говори за тях, професорът не бърза да отличава един пред друг. В думите му обаче се усеща удовлетворението на педагог, който вижда как трудът му продължава да живее чрез следващите поколения изпълнители.
А може би именно това е една от най-хубавите равносметки на един дълъг творчески път, не само концертите, записите и признанието, а музикантите, които си оставил след себе си и разбира се, желанието да продължаваш да споделяш музиката. В края на разговора проф. Йосиф Радионов отправя пожелание към слушателите на Радио Класик А:
„Удоволствия и извисеност“.
Думи, които звучат и като кратко послание за смисъла на изкуството, и като естествено продължение на идеята зад новия диск.
Чуйте интервюто на Радостина Узунова с проф. Йосиф Радионов:





