Антъни Хопкинс представя музиката, която пише повече от шест десетилетия

„Антъни подхожда към музиката със сърцето на разказвач и инстинкта на поет, създавайки звукови светове, които са дълбоко лични и едновременно с това докосват всекиго.“

– Густаво Дудамел в Classicfm.com

8 септември 2026 г.

Албумът „Life Is A Dream“ събира детски спомени на композитора, мелодии от родния му Уелс, изпълнени от Philharmonia Orchestra под диригентството на Густаво Дудамел, пише gustavodudamel.com. 

Познаваме сър Филип Антъни Хопкинс като един от големите актьори на своето поколение, особено в ролята му на Ханибал Лектър, ценител на музиката на Бах, във филма „Мълчанието на агнетата“. Всъщност, музиката присъства в живота му много преди киното. На 88 годишна възраст той представя „Life Is A Dream“ – албум, който събира 12 негови композиции, създавани в продължение на повече от шест десетилетия. В записите участват и пианистът Серхио Тиемпо, виолончелистът Грегорио Нието, The Bach Choir и момчетата от хора на Уинчестърската катедрала (Winchester Cathedral). Албумът излезе на 21 август от Decca Classics.

Музиката обаче не е ново занимание за Хопкинс. Роден в Порт Толбът, Уелс, той започва да свири на пиано на четиригодишна възраст. На шест започва да импровизира, а като тийнейджър започва да композира музика за местни театрални постановки. Самият Хопкинс определя музиката като своето „първо желание“ и „първо призвание“, пише The Violin Channel.

Сред най-личните произведения в „Life Is A Dream“ е „Bracken Road“ – част от „1947: Suite for Solo Piano and Orchestra“, вдъхновена от детските спомени на Хопкинс. Историята на композицията започва още през 1963 г., когато младият актьор импровизира на пиано между репетициите си в Liverpool Playhouse, като вдъхновение за него са блусът, ранната филмова музика и Симфония №1 в Ла бемол мажор, оп. 55 на Елгар. По-късно тези музикални идеи се превръщат в произведение, свързано с пейзажите и спомените от детството му.

Усещането, което иска да внуши за родната си земя, присъства силно и в „My Fatherland“ – композиция, посветена на неговия баща. Албумът включва и други произведения, посветени на негови близки. Така отделните пиеси в „Life Is A Dream“ се превръщат в своеобразна музикална биография, от детските спомени и родното място до хората, които са били важни за него.

Именно този личен характер на музиката впечатлява и Густаво Дудамел. За диригента Хопкинс е ценен артист, чийто творчески „глас“ надхвърля границите на едно-единствено изкуство. Дудамел вижда в неговата музика същата човечност и емоционална дълбочина, които познаваме от сценичната и екранната му работа.

Пътят на Хопкинс към Дудамел има и неочакван посредник – актьора Брадли Купър. Според Associated Press Купър чува музиката на Хопкинс по време на по-ранно изпълнение и впоследствие помага за срещата между него и Густаво. Така музиката, която Хопкинс създава десетилетия наред далеч от прожекторите, стига до един от най-разпознаваемите съвременни диригенти.

„Life Is A Dream“ показва една по-малко позната страна на Антъни Хопкинс – тази на човек, който никога не е оставял музиката на заден план, дори когато животът му го отвежда към едни от най-големите роли в киното. Повече от шест десетилетия след първите си опити да композира той вече споделя тази своя страст с публика по целия свят – този път не от актьорската сцена, а чрез езика на музика.