„Съботно кафе“ с Радостина Узунова
Гости от 19 септември и 26 септември
В това издание на „Съботно кафе“ ви срещаме с трима гости и три различни теми – Михаил Тачев, изпълнителен директор на Международната фондация „Св. св. Кирил и Методий“, хореографа и дългогодишен артист на балет „Арабеск“ Асен Наков и Мария Вълчанова, диригент на Национален филхармоничен хор „Светослав Обретенов“
28 септември 2026 г.
Повече от четири десетилетия Международната фондация „Св. св. Кирил и Методий“ подкрепя млади таланти в България. Сред хората, които са получили възможност да се обучават в престижни училища и академии по света, са имена, които днес са добре познати на публиката – цигуларите Мила Георгиева и Лия Петрова, Васко Василев и още много български музиканти. В „Съботно кафе“ Михаил Тачев разказва за някои от тези истории, но една от тях особено ясно показва какво може да означава подкрепата в правилния момент.
Това е историята на Мила Георгиева и легендарната цигулкова педагожка Дороти Дилей. Когато Мила е още ученичка, тя заминава за Съединените щати, за да учи при Дилей. Тачев си спомня как я заварва разстроена заради задача по математика. След това отива при Дилей, за да разговаря с нея за обучението на младата цигуларка. Разговорът продължава около 45 минути. Накрая Тачев напомня на педагожката, че отвън чакат още около петнадесет деца.
Отговорът ѝ остава в паметта му:
„Те не са важни за мен. Важна за мен е Мила.“
Тази история е част от по-голямата картина на работата на фондацията, да разпознава таланта, но и да създава възможност той да се развие.
Сред дългогодишните стипендианти е и Васко Василев. Фондацията подкрепя обучението му още в началните етапи на музикалното му развитие, а след това той продължава образованието си в Гилдхол Скуул в Лондон. Тачев разказва и за други музиканти, които през годините са останали близки до фондацията и са участвали в нейните инициативи – Росен Миланов, Светлин Русев, Лия Петрова, Веско Ешкенази.
Особено впечатляваща е и историята на концертите на български музиканти в Ню Йорк. Преди повече от три десетилетия Павлина Доковска и продуцентът Чандлър Коулс поставят началото на поредица в Weill Recital Hall в Карнеги Хол. През годините там се представят множество български изпълнители, а инициативата продължава и до днес. Фондацията не се ограничава само до музиката, тя подкрепя млади хора и в областта на математиката, информатиката, природните и хуманитарните науки, както и учители, които работят с талантливи ученици. А Михаил Тачев формулира причината да продължава тази работа вече толкова години с едно изречение:
„Образованието е в основата на оцеляване на България като цяло.“
Следващият концерт от поредицата „Музикални съкровища на България“ е насрочен за 20 май, като програмата се подготвя от Лора Чекоратова и Ани Стойчева.
Чуйте цялото интервю на Михаил Тачев в „Съботно кафе“ с Радостина Узунова!
Асен Наков е свързан с балет „Арабеск“ от съвсем млад, а този месец той празнува 50-годишния си юбилей и 30 години на сцената. Повод за срещата му с публиката е спектакълът „Тайната Данте“ на 2 октомври от 19:00 часа на сцената на Музикалния театър.
Пътят му към „Арабеск“ обаче започва почти случайно. Като ученик в тогавашното Държавно хореографско училище Наков първоначално смята да продължи в Националната опера. На един открит урок обаче, тогавашният директор на „Арабеск“ Маргарита Арнаудова го забелязва и му предлага да опита в трупата. Той се съгласява, първоначално само за няколко спектакъла, но след това остава за постоянно. Именно разнообразието се оказва една от причините да избере съвременния танц. В „Арабеск“ среща различни хореографски езици, работи с множество артисти и постепенно разбира, че класическият и съвременният танц всъщност не са противоположности, а могат да се обогатяват взаимно.
Днес Наков преподава и продължава да отстоява идеята, че съвременният танцьор трябва да познава основите на различни техники. Но той говори не само като изпълнител, защото с времето самият той се превръща в хореограф.
Първата част с Асен Наков в „Съботно кафе“ с Радостина Узунова:
По време на работния процес на Наков, първо идва драматургията и емоцията, а след това се търси движението, което може да ги изрази. Именно така се ражда и „Тайната Данте“. Спектакълът е вдъхновен от Данте и от идеята, че най-тъмната нощ идва непосредствено преди изгрева.
Асен Наков разказва за нещо, което особено го радва – след спектакъла млади зрители започват да търсят информация за самия Данте и да обсъждат отделните части на произведението. За него това е един от най-ценните резултати на сценичното изкуство: когато то не приключва с края на произведението, а продължава в любопитството на зрителя.
На 2 октомври от 19:00 часа „Тайната Данте“ ще бъде представена на сцената на Музикалния театър. Асен Наков отправя покана не само към онези, които вече познават балет „Арабеск“, но и към хората, които никога не са гледали трупата.
„Спектаклите на балет „Арабеск“ са много различни един от друг – и ако един не е вашият, следващият може да бъде.“
Края на интервюто Асен Наков в „Съботно кафе“ с Радостина Узунова:
На 30 септември от 19:00 часа в Зала „България“ Националният филхармоничен хор „Светослав Обретенов“ ще представи програмата „Гласове от извора“. Диригент ще бъде Мария Вълчанова, която от 2025 г. е начело на Националния филхармоничен хор.
В центъра на програмата е Петко Стайнов, чиято 130-годишнина от рождението се отбелязва тази година. До неговата музика ще бъде поставена тази на унгарския композитор, педагог и изследовател на фолклора Золтан Кодай. Вълчанова обаче не мисли, че трябва двамата да бъдат сравнявани. Тя търси не разликите, а общата посока – стремежа към „извора“, към народната памет, историята и дълбоката човешка емоция. Програмата започва с „Изгреяло ясно слънце“ на Стайнов (светла и жизнерадостна творба, в която фолклорът се превръща в основа за изграждането на собствен национален музикален език). След нея идва „Сън сънувах“ по текст на Пейо Яворов (съвсем различен свят, интимен и драматичен). Сред акцентите е и хоровата балада „Тайната на Струма“, в която реката се превръща в своеобразен разказвач на човешката трагедия, свързана с Първата световна война.
При Кодай програмата започва с Псалм 114, а след него ще прозвучи популярната в Унгария „Естедал“ („Вечерна песен“). Особено интересен е мотетът за два хора, който според Вълчанова вероятно ще бъде премиера за България. Нотите за него са закупени специално за проекта. Ще прозвучат още „Норвежки момичета“ от Кодай и части от „Тракийски танци“, където ще се включат пианистите Светлин Христов и Ромео Смилков, които ще изпълнят две части на четири ръце. Кулминацията ще бъде акапелното изпълнение на прочутата „Ръченица“ – творба, която, макар да е добре позната, се оказва премиерна за Националния филхармоничен хор. Това е и една от изненадите в програмата – произведения, които са добре познати на специалистите и хоровите среди, могат да прозвучат като ново откритие, когато бъдат поставени в различен контекст.
Чуйте повече от Мария Вълчанова в „Съботно кафе“:
