Премиера на „Тяло в лед“ и един необичаен солов рецитал на Албена Данаилова
Разговор в „Съботно кафе“ с Радостина Узунова
06 октомври 2026 г.
В новото издание на „Съботно кафе“ се срещаме с две различни истории от света на сценичните изкуства. Едната води към началото на XX век и към две от най-ярките фигури в историята на танца, Вацлав Нижински и Сергей Дягилев. Другата ни отвежда към съвременната концертна сцена и към една програма, с която Албена Данаилова потърси по-рядко изпълнявани произведения за соло цигулка.
„Тяло в лед“ – не разказ за Нижински, а емоционално пътуване, вдъхновено от него
На 8 октомври в Русе, а на 9 октомври в Театър „Българска армия“ в София предстоят двете премиери на танцовия спектакъл „Тяло в лед“ (съвместна продукция на „Софийски музикални седмици“ и Драматичен театър „Сава Огнянов“ Русе). Спектакълът е вдъхновен от живота и творческата чувствителност на Вацлав Нижински, но неговият хореограф Александър Манджуков подчертава, че публиката няма да види традиционен сюжет за живота на великия танцьор. Идеята за „Тяло в лед“ е на Алек Александров, който създава философски текст за танца, неговия смисъл, красотата и естетиката, но и за жертвите, които един артист трябва да направи в името на кариерата си. Именно търсенето на подходяща сценична форма води до съвместната работа с Александър Манджуков и до решението текстът да бъде превърнат в танцов спектакъл с трупата на Русенския театър. За Манджуков Нижински е много повече от името, останало в историята с реформата на мъжкия танц. В работата си по спектакъла той се интересува от неговата емоционалност, чувствителност и от отношението му към изкуството. Именно тази страна на личността му се опитва да изследва спектакълът.
„В спектакъла по никакъв начин не се занимаваме с живота на Нижински, нито с живота на Дягилев. Ние сме вдъхновени и въодушевени от неговото отношение към изкуството, вдъхновени сме от неговото отношение към живота“.
Александър Манджуков и Радостина Узунов в студиото на Радио КласикА
Така „Тяло в лед“ няма класически драматургичен сюжет. Вместо това създателите му търсят емоционален разказ, начин да пресъздадат усещанията, които могат да бъдат породени от крайността и отношението към изкуството, характерни за Нижински. Особено място в спектакъла заема музиката. Тя не е просто фон на танца, а е определена от хореографа като драматургичен елемент в представлението. В основата е музиката на Бистра Дилянов, а в спектакъла са включени и фрагменти от Бах и Моцарт, както и произведение за виола и оркестър, изпълнено от внука на Сергей Дягилев. На живо ще свирят Бистра Дилянов и внукът на Сергей Дягилев – Александър Дягилев, виолист, който е първа виола в Братиславския оркестър. Неговото участие не е замислено просто като музикално изпълнение. Според Александър Манджуков музикантът ще трябва да реагира на случващото се на сцената и да превърне изпълнението си в част от емоционалния живот на спектакъла.
„Не просто да излезе да си изсвири произведението, а трябва да придаде допълнителен емоционален живот“.
Премиерата в Русе е на 8 октомври от 19:00 часа в Доходното здание, а на 9 октомври от 19:00 часа спектакълът ще бъде представен в Театър „Българска армия“ в София като част от фестивала „Софийски музикални седмици“. Александър Манджуков определя преживяването като нещо повече от спектакъл и отправя към публиката необичайна покана:
„Не разсъждавайте, а просто съзерцавайте! Оставете нещо, което не знаете какво е, да се случи!“
Интервю с Александър Манджуков:
Албена Данаилова: четири струни и един лък с музика от няколко епохи
На 3 октомври Камерната зала „България“ беше домакин на соловия рецитал на Албена Данаилова в рамките на „Софийски музикални седмици“. Особеното в програмата беше, че цигуларката избра произведения за соло цигулка, които сравнително рядко се изпълняват и още по-рядко се представят в България. Сред акцентите беше Сонатата за соло цигулка от Любомир Пипков – произведение, което според Данаилова не е било изпълнявано в България през последните десетилетия. Изпълнението е посветено на Стойка Миланова, като е и повод да бъде припомнено името на известната българска цигуларка.
В програмата присъстваха още сонатата на Паул Хиндемит „Колко е хубаво времето навън“, Сонатата за соло цигулка на Ервин Шулхоф и кратко произведение на Джордже Енеску. Така Данаилова събира в една програма различни музикални светове и произведения, които не са сред най-често изпълняваните репертоарни избори. Самата идея за този рецитал е свързана с по-широк проект около музиката на Любомир Пипков. Данаилова вече е записала диск с Веселин Стамболов, посветен изцяло на българския композитор. Именно в разговорите около неговото творчество се появява и Сонатата за соло цигулка. Нотите са предоставени на цигуларката от Йосиф Радионов, а постепенно идеята прераства и в намерение за втори диск, посветен на български композитори.
Албена Данаилова и част от екипа на Радио КласикА
По време на разговора Албена Данаилова разказва и за записите, които вече се осъществяват в Академията „Проф. Панчо Владигеров“. Сред композиторите, които ще бъдат включени в бъдещия проект, тя посочва и Георги Арнаудов. Рециталът в София беше само част от наситения сезон на цигуларката. В разговора тя ни разказва за участията си на Залцбургския фестивал с Виенската филхармония, за работа с диригенти като Туган Сохиев, Андрис Нелсонс и Манфред Хонек, както и за предстоящи изяви с оркестър. Сред тях тя споменава концерт с Рикардо Мути, в който ще изпълни голямото концертмайсторско соло от „Der Bürger als Edelmann“ на Рихард Щраус, както и участие в „Missa solemnis“ на Бетовен. Данаилова споделя и за камерната музика, която заема важно място в следващите ѝ планове. Заедно с Румен Цветков и Александър Сомов тя участва в струнно трио, с което работи вече около три години. След проекта, посветен на Пипков, тримата подготвят изпълнение на всички струнни триа на Лудвиг ван Бетовен през май 2027 на Европейския музикален фестивал.
Зад избора на необичайния солов репертоар стои и желанието да бъде показано колко много музика може да бъде създадена само с един инструмент. Както самата Албена Данаилова обобщава същността на рецитала:
„Какво е възможно да се изсвири с четири струни и един лък.“
Чуйте разговора на Радостина Узунова с Албена Данаилова в „Съботно кафе“!
