„Кристална лира“ 2026, празник на българското музикално и танцово изкуство

Председателят на Съюза на българските музикални и танцови дейци Станислав Почекански разказва за 125-годишната история на организацията и нейната роля в съвременния музикален живот

 

2 ноември 2025 г.

За 29-и път бяха връчени наградите „Кристална лира“, ежегодно отличие, организирано от „Кантус Фирмус“ ЕАД и Съюза на българските музикални и танцови дейци. Церемонията се състоя на 1 ноември, Ден на народните будители, в Народния театър „Иван Вазов“, където десетки представители на музикалното и танцовото изкуство бяха отличени с кристална статуетка и грамота. Наред с наградите в основните категории бяха връчени и допълнителни отличия за значими постижения и принос към изкуството. Беше обявен и победителят в единствената категория, определяна чрез онлайн гласуване, Наградата на слушателите на Радио Класик А.


Учредени през 1997 г. от „Кантус Фирмус“ ЕАД и Съюза на българските музикални и танцови дейци (СБМТД), наградите „Кристална лира“ се присъждат всяка година за постижения през изминалия концертен сезон или учебна година. В продължение на близо три десетилетия отличията се утвърждават като важно професионално признание за творците в областта на музикалното и танцовото изкуство.

Специалната награда на слушателите на Радио КласикА, определена чрез онлайн гласуване на сайта radioclassica.bg, тази година беше присъдена на баритона Свилен Николов. Отличието е за неговото превъплъщение в ролята на Ренато в премиерната постановка на операта „Бал с маски“ от Джузепе Верди, представена на 25 август 2026 г. Спектакълът е реализиран като съвместен проект на ТМПЦ Държавна опера Варна и Държавна опера Пловдив. Постановъчният екип включва диригента Павел Балев, режисьора Нина Найденова, сценографа Мила Каланова и хореографа Анна Пампулова.

Пълният списък на отличените в отделните категории:

  • ОПЕРНО ИЗКУСТВО – СВИЛЕН НИКОЛОВ – за изпълнението на ролята на Ренато в премиерната постановка на операта „Бал с маски“ от Джузепе Верди, реализирана на 25 август 2026 г. като съвместен проект на Държавна опера – Варна и Държавна опера – Пловдив в рамките на фестивала „Опера в Летния театър“ – Варна и ММФ „Варненско лято“ 2026 г.
  • ОПЕРЕТНО ИЗКУСТВО И МЮЗИКЪЛ – ЕКИП НА НАЦИОНАЛЕН МУЗИКАЛЕН ТЕАТЪР „СТЕФАН МАКЕДОНСКИ“ ПРИ ДМБЦ – СОФИЯ – за премиерата на мюзикъла „Кабаре“ от Джон Кандер с либрето на Джо Мастерофф и текстове на Фред Еб, представена на 28, 29 и 30 ноември и 2 декември 2025 г. Превод, сценична редакция и постановка – Валентин Ганев; диригент-постановчик – Юли Дамянов; хореограф-постановчик – Йоанна Стоянова; сценография – Красимир Вълканов; костюми – Боряна Семерджиева; диригент – Георги Милтиядов.
  • МУЗИКАЛЕН ФОЛКЛОР – АНСАМБЪЛ ЗА НАРОДНИ ПЕСНИ И ТАНЦИ „ПАЗАРДЖИК“  – за музикално-танцовия спектакъл „Корени и криле“, реализиран по проект на Община Пазарджик и Национален фонд „Култура“, с премиера на 30 март 2026 г. в спортна зала „Васил Левски“ в Пазарджик.
  • ТАНЦОВ ФОЛКЛОР – ФОЛКЛОРЕН АНСАМБЪЛ „ТРАКИЯ“ – ПЛОВДИВ  – за спектакъла „Край Марица“, представен премиерно на 16 февруари 2026 г. в Пловдив, по хореография на проф. д-р Даниела Дженева, проф. д-р Антон Андонов, доц. д-р Димо Енев и Станислав Станчев.
  • ПОП И РОК МУЗИКА – МИМИ ИВАНОВА  – за проекта „Всички обичат Мими“, посветен на 55-годишната ѝ творческа кариера, с концерти в Зала 1 на НДК в София и Летния театър в Пловдив. В програмата участват Тони Димитрова, ДесиСлава, Нелина, Васил Найденов, Веселин Маринов, Теди Генев, Орлин Горанов, братя Аргирови, Виктор Калев и други.
  • ПЕДАГОГ – СЕВДАЛИНА СТОЙЧЕВА  – за цялостния ѝ принос като балетмайстор, педагог, ръководител и хореограф на Балетна формация „Търговище“ към Центъра за младежки дейности и инициативи – Търговище, по повод 55 години от създаването на формацията, отбелязани с премиерата на спектакъла „Приключенията на Лукчо и приятели“ на 30 април 2026 г. Хореография – д-р Желка Табакова и д-р Бонка Матова; музикална обработка – Живко Марев.
  • ИНСТРУМЕНТАЛИСТ – НАДЕЖДА ЦАНОВА  – за участието ѝ в Благотворителния концерт „Надежда за живот“ в зала „България“, заключителен концерт на МФ „Софийски музикални седмици“, на 3 октомври 2025 г.; за рецитала с фаготиста Мария Черноокова в рамките на фестивала на 27 май 2026 г., с произведения от Васко Абаджиев, Васил Казанджиев, Антонио Вивалди, Камий Сен-Санс, Йозеф Каливода, Емил Петрович и Алан Касар; за изявата като солист с Български камерен оркестър – Добрич на 10 юни 2026 г. с произведения от Антон Брукнер, Антон Веберн и Цезар Франк; за участието в клавирното трио „Geist“ с цигуларката Лора Маркова и виолончелиста Александър Сомов в рамките на МФ „Софийски музикални седмици“ на 21 юни 2026 г. с програма от произведения на Лудвиг ван Бетовен; както и за концерта по повод 270-годишнината от рождението на Волфганг Амадеус Моцарт на 15 юли 2026 г. в НМА „Проф. Панчо Владигеров“, в който изпълнява два двойни концерта за пиано и оркестър заедно с Надежда Йоцова и Симфониета – Враца под диригентството на Христо Павлов.
  • ПОСТАНОВЪЧЕН ЕКИП – ЕКИП НА ДЪРЖАВНА ОПЕРА ПРИ ТМПЦ – ВАРНА – за постановката на операта „Бал с маски“ от Джузепе Верди, съвместна продукция на ТМПЦ – Държавна опера – Варна и Държавна опера – Пловдив, с премиера на 25 август 2026 г. в рамките на фестивала „Опера в Летния театър“ и ММФ „Варненско лято“ 2026 г. Диригент – Павел Балев; режисьор – Нина Найденова; сценограф и костюмограф – Мира Каланова; хореограф – Анна Пампулова.
  • БАЛЕТНО ИЗКУСТВО – ПАВЕЛ КИРЧЕВ  – за сценичната изява в ролята на Принц Лешникотрошач в балета „Лешникотрошачката“ от Пьотр Илич Чайковски. Хореография – Мариус Петипа, с хореографска редакция на Сергей Бобров; диригент – Азат Максутов.
  • ДЖАЗ – ГЕРГАНА КОСТАДИНОВА  – за авторския албум „Мечтания“ и концертното му представяне на 23 ноември 2025 г. в Sofia Live Club, в който участва като композитор, автор на текстовете, пианист и вокалист.
  • ОРКЕСТРОВО ИЗКУСТВО – СИМФОНИЕТА – ВРАЦА – за концертите през сезон 2025/2026 г.: Новогодишния концерт с Take 6 под диригентството на Анджело Валори на 23 декември 2025 г.; концерта на лауреати „Опус 1“ по повод 40 години Международен младежки музикален форум на 17 април 2026 г. със солисти Нина Ракочевич и Светослав Борисов; концерта в рамките на МФ „Софийски музикални седмици“ на 14 юни 2026 г. под диригентството на Христо Павлов със солисти Альона Чехова, Венцислав Мицов и Сузана Клинчарова; както и концерта на 2 юли 2026 г. под диригентството на Христо Павлов със солисти Патрик Рафтър и Христо Макариу.
  • МЛАД ИЗПЪЛНИТЕЛ – АЛЕКСАНДРИНА МИХАЙЛОВА – за изпълнението на ролята на Норина в операта „Дон Паскуале“ от Гаетано Доницети; за участието като солист в „Stabat Mater“ от Джоакино Росини с оркестъра и хора на Държавна опера – Варна и Общински хор „Морски звуци“ под диригентството на Григор Паликаров; както и за участието в „Пласидо Доминго – Оперна гала“ на 21 април 2026 г. под диригентството на Найден Тодоров.
  • ДИРИГЕНТ – ДИМИТЪР КОСЕВ – за реализацията на балета „Пепеляшка“ по музика на Сергей Прокофиев с премиерен спектакъл на 5 декември 2025 г. на сцената на Доходното здание – Русе, с хореограф Наталия Осипова; за операта „Риголето“ от Джузепе Верди, с премиера на 27 февруари 2026 г. на сцената на Държавна опера – Русе, с режисьор Нина Найденова, сценограф Елица Георгиева, художник на костюмите Яна Дворецка и диригент на хора Стелияна Димитрова-Хернани; за симфоничния концерт на 29 март 2026 г. в Голямата зала на Доходното здание с Русенската филхармония (Оркестър на Държавна опера – Русе), солист Лия Петрова – цигулка, и концертмайстор Тамара Лазарова, посветен на 120 години от рождението на Дмитрий Шостакович; за „Барокова вечер“ на 6 февруари 2026 г. в зала „Филхармония“ – Русе с Оркестъра на Държавна опера – Русе, в която е диригент и солист на клавесин, със солисти Андреана Николова – мецосопран, и Кирил Шарапов – цигулка, и концертмайстор Константин Димитров; както и за „Бароков концерт на свещи“ на 23 юни 2026 г. в Органовата зала в Добрич с Камерния оркестър на Държавна опера – Русе и солисти Глория Пенчева – мецосопран, Пламен Бейков – бас, и Благовеста Ангелова – орган, с концертмайстор Константин Димитров.
  • КАМЕРНА МУЗИКА – КАМЕРЕН АНСАМБЪЛ ОТ ИНСТРУМЕНТАЛИСТИ ОТ ОРКЕСТЪРА НА ДЪРЖАВНА ОПЕРА – РУСЕ  – за концерта „BAGATELLE“, посветен на 20 години от смъртта на Дьорд Лигети (1923–2006), с творби от Дьорд Лигети, Константин Илиев (1924–1988) и Марин Вълчанов (1949–2017), състоял се на 2 юни 2026 г. в зала „Филхармония“ – Русе, и на 9 септември 2026 г. в Камерна зала „България“ в рамките на МФ „Софийски музикални седмици“.
  • МУЗИКАЛНА КРИТИКА И ПУБЛИЦИСТИКА – ЗДРАВКА АНДРЕЕВА – за публикациите „Какви е деца раждала…“ за изгряващите звезди Емануил Иванов, Виктор Теодосиев и Георги Димитров-Жожо; „Васил Казанджиев на 90: среща с ЖИВАТА ИКОНА“ – щрихи към портрета и последно голямо интервю; „Филхармония „Пионер“ – за възпитанието в ансамбловост като начин на мислене и историята на състава; „Жена с диригентска палка: това вече не е новина“ – анализ на т.нар. феминизация на диригентската професия и портрети на български жени диригенти; „Чудните български инструменталисти“ – за българската инструментално-изпълнителска школа, развитието ѝ след 60-те години и седем портрета на големи инструменталисти; както и за публикациите в списание „Култура“ и сайта „Портал Култура“.
  • ДУХОВ ОРКЕСТЪР – ГРАДСКИ ДУХОВ ОРКЕСТЪР – ВИДИН  – за реализираните общо 61 концерта и концертни участия през сезон 2025/2026 г., сред които празничният концерт по повод Димитровден – духовния празник на Видин, участието в традиционните празници на духовите оркестри в Ботевград, както и множество концерти и музикални прояви в различни населени места на територията на община Видин; за тържествения концерт „150 години безсмъртие“ на 20 април 2026 г.
  • ЗВУК И ЗВУКОВ ДИЗАЙН – МАРК МЕЛАМЕД  – за представянето на кратки музикални произведения в телевизионни предавания и на различни форуми. Сюжетите им носят универсално послание, динамично състояние и интензитет на емоцията. Сред тях са „A Bad Feeling“, „Arcade“, „Black Hole“, „Distance“ и други.
  • АУДИОВИЗУАЛНО ИЗКУСТВО – СЕРАФИМ БИДЕНЕВ – за тонрежисурата и звуковото обезпечаване на музикално-сценични и концертни продукции, с особен акцент върху работата му като системен инженер и тонрежисьор за премиерата на „Дон Карлос“ на Държавна опера – Варна през сезон 2025/2026 г.; за работата му по мюзикълите „Евита“, „Исус Христос Суперзвезда“ и „Коса“ на Държавна опера – Пловдив, „Моята прекрасна лейди“ на Държавна опера – Бургас, „Зоро – Мюзикълът“ на Държавна опера – Русе и „Суини Тод“ на Държавна опера – Стара Загора; за работата му по „Кармен Балет“ в НДК; както и за концертите на Accept, Jack Savoretti, Vienna Orchestra и Take 6 с оркестър в НДК – София, на „Балканджи“ в „Микстейп“ – София, на Ricchi e Poveri в спортната зала във Варна и на вокалната група K-Love в Интер Експо Център – София.
  • МЕНИДЖМЪНТ В МУЗИКАЛНОТО И ТАНЦОВОТО ИЗКУСТВО – ARTVENT – за продуцирането, организацията и националното разпространение на музикално-сценични проекти през периода от 1 октомври 2025 г. до 1 октомври 2026 г., за последователната работа с български изпълнители и привличането на нова публика.
  • СПЕЦИАЛНА НАГРАДА НА СЪЮЗА НА БЪЛГАРСКИТЕ МУЗИКАЛНИ И ТАНЦОВИ ДЕЙЦИ – ИВАЙЛО МИХАЙЛОВ
  • СПЕЦИАЛНА НАГРАДА НА МИНИСТЕРСТВОТО НА КУЛТУРАТА ЗА ЦЯЛОСТНО ТВОРЧЕСТВО – ЮЛИЯ ХРИСТОВА (посмъртно)
  • СПЕЦИАЛНА НАГРАДА НА „КАНТУС ФИРМУС“ АД – ДОБРИНКА ТАБАКОВА
  • НАГРАДА НА СЛУШАТЕЛИТЕ НА РАДИО „КЛАСИКА“ – СВИЛЕН НИКОЛОВ (баритон)
  • ИЗВЪНРЕДНА НАГРАДА – ИВАН ЛЕЧЕВ
  • НАГРАДА НА СДРУЖЕНИЕТО НА АКАДЕМИЧНИТЕ МУЗИКАНТИ НА РЕПУБЛИКА СЕВЕРНА МАКЕДОНИЯ – ВИКТОРИЯ МАРКОВА (арфа)
  • НАГРАДА НА СДРУЖЕНИЕТО НА АКАДЕМИЧНИТЕ МУЗИКАНТИ НА РЕПУБЛИКА СЕВЕРНА МАКЕДОНИЯ – БАЛЕТ НА ДЪРЖАВНА ОПЕРА – ВАРНА

Бяха връчени и няколко специални и извънредни отличия. Специалната награда на „Кантус Фирмус“ АД бе присъдена на композиторката Добринка Табакова. Специалната награда на Съюза на българските музикални и танцови дейци получи Ивайло Михайлов, а Специалната награда на Министерството на културата за цялостно творчество беше присъдена посмъртно на Юлия Христова. Иван Лечев бе удостоен с извънредна награда за цялостен принос. Две отличия бяха връчени и от Сдружението на академичните музиканти на Република Северна Македония. Техни носители станаха арфистката Виктория Маркова и балетът на Държавна опера Варна.

Честити награди на всички удостоени с престижната „Кристална лира“ 2026!

125 години Съюз на българските музикални и танцови дейци

Разговор в „Съботно кафе“ с Радостина Узунова

„Мисията на съюза е по-доброто утре на музикантите и танцьорите в България.“

Съюзът на българските музикални и танцови дейци отбелязва 125 години от своето създаване. Началото е поставено през октомври 1901 г. с учредяването на синдикалното дружество „Цар Давид“. Днес организацията продължава да работи за професионалните интереси на музикантите и танцьорите и за развитието на българската култура.

Гост в „Съботно кафе“ е председателят на Съюза Станислав Почекански (цугтромбонист и диригент). Той споделя любопитни моменти от историята на организацията, сред които и факта, че нейният офис не е затварял дори по време на войните за национално обединение. През тази година юбилей отбелязва и списание „Музикални хоризонти“, което навършва 60 години.

София, домакин на европейски музикален форум

Сред важните събития в юбилейната програма е ХХI европейски конгрес на Международната федерация на музикантите (FIM), който за първи път ще се проведе в София. Форумът ще събере представители на музикални организации от Европа, а в края на годината предстои и кръгла маса, посветена на историята на Съюза и българското музикознание.

„Кристална лира 2026“

Традиционната церемония по връчването на националните награди „Кристална лира“ също е част от честванията. На 1 ноември отличията ще бъдат раздадени за 29-и път. Тази година категориите са двадесет, като новата е посветена на аудио-визуалното изкуство. Сред номинираните са утвърдени имена и млади изпълнители от различни области на музикалното и танцовото изкуство.

„Тяхно е бъдещето.“

Чуйте разговора на Радостина Узунова със Станислав Почекански в „Съботно кафе“!