Никола Попов: Отидете на спектакъл без „Икар“, „Аскеер“ или „Кристална лира“!

23 юли 2026 г.

Младият артист Никола Попов е още един от участниците в „Сподели КласикА“, чийто почерк вече е познат на аудиторията на Радио Класик А. Неговата задълбочена студия върху първата премиера за 2026 г. на Софийската опера и балет – „Макбет“ на Джузепе Верди – публикувахме неотдавна в рамките на проекта. Той се присъедини към обучителната програма по покана на проф. Боянка Арнаудова и работи под нейното менторство, а преди броени дни гостува в предаването „Съботно кафе“ с Радостина Узунова, за да разкаже повече за себе си. 29-годишният певец и режисьор отскоро е привлечен и от музикалната критика, в която открива нови възможности да изрази собствения си глас. Кой е спектакълът, който го вдъхновява да застане пред клавиатурата на компютъра? Как един артист на сцена би могъл да пише за изявите на своите колеги, когато самият той е сред тях? За всички тези въпроси Никола Попов има един отговор – проф. Боянка Арнаудова, която му вдъхва увереността, че може и трябва да пише. 

„Когато проф. Боянка Арнаудова с такава лекота навлиза във важни теми и те увлича, а и самата тя ти има доверие, това наистина е сигнал, че трябва да й се довериш напълно. Така съмненията ми в мен самия – дали мога да пиша или не, някак отстъпиха крачка назад и си казах, че това е нещо, което трябва да направя.“

От 2017 г. до днес Никола има многобройни изяви като изпълнител в опери, мюзикъли, детски спектакли, включително и на джаз сцената. Има завършени две магистърски програми, които изучава паралелно: класическо пеене в НМА „Проф. Панчо Владигеров“ в класа на проф. Илка Попова и проф. Николай Моцов, а също и театрално изкуство в НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов“ с научен ръководител доц. д-р Асен Терзиев. Бил е практикант по режисура на Щефан Херхайм в Musiktheater an der Wien, а след това специализира оперно пеене в Академията „Борис Христов“ в Рим. В момента е докторант по „Музикално-сценична режисура“ към НМА в София, след като за кратко преди това е преподавал там сценична реч и актьорско майсторство. От началото на 2025 г. Никола Попов е щатен солист в Музикално-драматичния театър „Константин Кисимов“ във Велико Търново, а като режисьор съвсем скоро постави комичната опера „Севилският бръснар“ от Росини в Общинския културен институт „Надежда“ в столицата.

Никола Попов в „Сподели КласикА“

„Голямо впечатление ми направи спектакъла на Вера Петрова „Макбет“ в Софийската опера“, разказва младият музикант за избора на тема, с която да се включи в „Сподели КласикА“. „Тъй като аз имам интереси в сферата на режисурата, решихме с проф. Арнаудова именно това да бъде предмета на моя текст. Той се получи доста обемен и беше много предизвикателно, защото трябваше да го съкращаваме.“ Това е първият опит на Никола Попов в областта на музикалната критика и по собствените му думи, си е представял, че трябва да опише „буквално всяка една минута от действието…“ И точно тук идва един от важните уроци, които менторът му преподава – балансът между значимото и несъщественото.

„С нейния дългогодишен опит, проф. Арнаудова ме насочи към едно от най-сложните неща – тя ме напътстваше да видя кое е същественото, което трябва да бъде отразено. Защото, както ефирното време е много ценно – и в телевизията, и в радиото – така и читателите в днешно време трябва да получат една селекция от качествена информация, за да не си губят времето със статии, които нищо ново не казват.“ 

След този първи опит в писането на критичен текст Никола Попов твърди, че би продължил да пише с удоволствие и отбелязва:  „Сега вече гледам на нашето изкуство по различен начин.“

За мен най-ценното в процеса на писане беше, че се преобърна начинът, по който започнах да отсявам същественото от недотам важното. Това беше урок по наблюдение, урок по синтез и редакция, а и тези текстове имат своя личен отпечатък – събитията отминават, но това, което остава е исторически документ с персонален код на автора, който ги е преживял лично.“

За Никола Попов работата с проф. Боянка Арнаудова е „майсторски клас“. Благодарен е също и за посоката, която тя му дава в начина на мислене и дори в подбора на думите, за да не олеква изказа. „Да бъдем земни!“, апелира той. „Стига вече с тези „прими“, „великолепни“, „незабравими“, „уникални“, „диви“, „суперзвезди“ и т.н.! Това са едни клишета, които са завладели нашия свят. Да слезем на земята и да назовем нещата такива, каквито са и каквито ние сме ги усетили!“

Мюзикълът и оперетата са сценичните жанрове, които музикантът най-много харесва, но операта поставя отделно – като най-голямото изкуство сред всички. Пее от съвсем малък, преминал през одобрението на Борис Карадимчев в хор „Пим-Пам“, а след това продължава и в Хора на Немската гимназия, в която учи. След като я завършва, идва и решението му как да продължи: „Казах си: оставам в България и ще следвам класическо пеене, каквото ще да става!“ Изявите му в Софийската опера започват още от II курс в Музикалната академия в детски заглавия, а оперният си дебют прави в Музикално-драматичния театър „Константин Кисимов“ във Велико Търново, където вече работи.

Срещата с американския режисьор Уест Хайлър в Софийската опера, когато той поставя мюзикъла „Шрек“, също изиграва важна роля за младия артист. След кастинг той е избран за ролята на Пинокио, а режисьорът остава впечатлен от гласовия диапазон на българския певец. Година по-късно Уест Хайлър от Бродуей отново идва в България, но този път поставя „Спондж Боб“ в Столичния куклен театър, където Никола Попов получава централна роля. „И така вече четири поредни театрални сезона играем мюзикъла с много талантливи колеги актьори, които пък бяха моят „майсторски клас“ по актьорско майсторство!“, признава артистът.

Никола Попов има послание към публиката, защото вече знае, че съдбата на артиста е в нейна власт. „Ние артистите имаме нужда от публика, която да ни каже накъде вървим“. Тя е тази, която може да направи популярно едно ново лице или да го пренебрегне, но и тази, която би трябвало да се отнася с внимание към таланта на артиста, смята той. Затова се обръща към нея със следния апел:

Аз бих посъветвал хората да отворят афишите на театрите. И искам да им кажа: дайте шанс на непознати имена! Не отивайте само на събитията, за които се знае, че ще имат публика. Отидете на нещо, което няма „Икар“, няма „Аскеер“ или „Кристална лира“! Дайте шанс и на себе си, като преживеете нещо прекрасно в залата, ново и различно изкуство!

Цялото интервю на Радостина Узунова с Никола Попов може да чуете в звуковия файл!

Юра Трошанова

Проектът „Сподели КласикА“ се реализира с финансовата подкрепа на Национален фонд „Култура“ по програма „Критика 2025“